Военно летище се пробва да прилапа енергийният олигарх и медиен

Военно летище се опитва да прилапа енергийният олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев. Плановете му са да го трансформира в централа за водород, произвеждане на ток от ВЕИ и акумулатори за предпазване, като за задачата ще бъдат употребявани част от плануваните над 2,2 милиарда лв. за енергетика в Плана за възобновяване и развиване, написа „Труд“.

В опитите да постави ръка на следващия златен обществен актив, откакто стана милионер за нощ с бандитската приватизация на „ Каолин “ и „ Дамяница “ по времето на Костов, както и да финансира плана с обществени пари, предопределени за стопанската система на страната, пък му оказват помощ актуалният министър председател Кирил Петков и кметът от ГЕРБ Димитър Николов.

Абсурдният достлук, облагодетелстващ каолиновия необут, сред ръководещия министър председател и едно от емблематичните лица на опозиционната ГЕРБ, лъсна в Бургас. Бившето военно и сегашно гражданско летище в региона – авиобаза Равнец, насмалко да бъде превърнато в следващия ВЕИ терен, ситуиран на внушителните 2000 дка.

С решение от 7 април тази година, взето по предложение на кмета Димитър Николов, Общинският съвет на Бургас, в който ГЕРБ има болшинство от 24 души, е дал авансово единодушие за продажба на 2 млн. квадратни метра от терена на летището на компанията „ Бургас Хайдръджън “ – най-новото попълнение в енергийната империя на Прокопиев.

Крайната цел е сдружението да построи цех за произвеждане на зелен водород посредством потреблението на сила от ВЕИ и съхранението й с акумулатори. При това – с финансиране от българския План за възобновяване и развиване, в който – след две следващи редакции от кабинета „ Петков “, бяха планувани над 2,2 милиарда лв. точно за сходни планове.

Аферата към този момент е спряна, откакто регионалният шеф на Бургас – Стойко Танков, постави кол в проектите на олигарха Прокопиев и спря осъществяването на решението, оспорвайки го пред Административния съд в Бургас. Далаверата обаче е блокирана единствено краткотрайно, без да е ясно дали летище Равнец в последна сметка няма да се трансформира в следващия обществен златен актив, попаднал в лапите на Прокопиев посредством подмолни сделки.

За самата нея пък се разбра точно след решението на регионалния шеф и с помощта на противоборствата в самата ръководеща коалиция и по-конкретно на обстоятелството, че водачът на една от партиите-мандатоносителски – СЕК, има лични проекти за летище Равнец. А регионалният шеф е от съдружния сътрудник на Политическа партия – Българска социалистическа партия (виж карето).

Хронологията на самата спекулация пък започва още през лятото на предходната година. На 25 август 2021 г, при изненадващо посещаване в Бургас на тогавашния длъжностен министър и сегашен министър председател Кирил Петков, кметът на града Димитър Николов му показва концепция авиобазата да бъде превърната в индустриална зона.

Тя е държавна до 2017 година, когато Министерски съвет я дава на общината под изискването, че няма да бъде продавана, дарявана или апортирана. Освен в случай че това не се прави в интерес на вложител със документ клас А или Б от Българската организация за вложения. На това обаче ще се върнем по-късно.

По време на визитата тези елементи въобще не са коментирани обществено. За сметка на това Николов осведоми Петков, че в името на превръщането на Равнец в индустриална зона, към този момент е направен и признат Подробен устройствен план за цялата територия на парцела в размер на 3500 дка, предусещащ да се запазят пистите му и да се обслужват карго полети.

Любопитното е, че Петков е толкоз запленен от концепцията, че даже я добавя – предлага за реализирането й да се употребяват средства от Плана за възобновяване и развиване. А първата му работа, когато става министър председател, е и да подсигурява съществуването на такива пари. При това – точно в бранша, в който се вихри менторът и акушер на идването му на власт Иво Прокопиев – енергетиката.

Веднага след встъпването в служба на кабинета „ Петков “ в края на 2021 година, ръководещите от така наречен „ смяна “ пренаписват проекта в тази част, като финансите, планувани до тогава за създаване на парогазови мощности, са пренасочени за ВЕИ, произвеждане на водород и акумулатори за предпазване на ток.

Вкарана е и концепция за изграждане на цех за произвеждане на акумулатори, която изпада при последващото пренаписване на Плана, наложено поради обструкции от страна на Европейска комисия. Така, от крайния вид на документа, утвърден одеве от Европейската комисия, отпада концепцията за цех, само че остават другите пера. При това – с напомпани числа.

Предвидени са над 2,2 милиарда лв. за ток от възобновими източници, 1,5 милиарда от които са за създаване на национална инфраструктура за предпазване на ток, 68 млн. лв. за пилотни планове за произвеждане на зелен водород и биогаз и 668 млн. лв. за поддръжка на построяването на най-малко 1,4 GW ВЕИ и най-малко 350 MW акумулатори.

Още до момента в който Планът се пренаписва, Прокопиев задейства своята част от схемата. На 12 януари 2022 година е основана компанията „ Бургас Хайдръджън “, учредена като дъщерно сдружение на друга, към този момент скандално позната в общественото пространство компания – „ ЕУРА енерджи “.

„ ЕУРА енерджи “ се появява в правния мир на България единствено два месеца по-рано – на 5 ноември 2021 година, само че със също толкоз летящ старт – единствено няколко седмици след учредяването си – афишира, че ще строи централа за произвеждане на ток от ВЕИ, която ще има и акумулатори за съхранението на електрическата енергия край ямболското село Тенево.

За пред обществото и държавните институции, сдружението е джойнт венчър сред български и датски вложител, като се подчертава върху втория. Българският вложител обаче е Прокопиевата „ Реналфа “, а датският – също свързаната с енергийния олигарх Eurowind Energy.

Партньорството сред нея и каолиновия необут датира от години, а доказателство за това е и искът на КПКОНПИ за запор на 200 млн. лв. незаконно добито от него имущество. В желае, като обвързвана с Прокопиев компания е посочена датската Eniig Renewables, слята през 2018 година в така наречен датски вложител в „ Бургас Хайдръджън “ Eurowind Energy.

В края на ноември 2021 година, малко откакто е основана, „ ЕУРА енерджи “ афишира проектите си за построяването на централата край Тенево, като така наречен „ датски вложител “ – Йенс Расмусен от Eurowind Energy изяснява, че заводът ще е с мощ 250 мегавата, инвестицията в него – 150-160 млн. евро, а за батериите евентуално ще бъдат употребявани дотации. Такива към оня миг няма, само че енигматично се появяват в Плана за възобновяване малко по-късно – откакто Кирил Петков става министър председател.

По същата скица като при Тенево, няколко месеца след оповестяването на този план, дъщерната компания на Прокопиевия джойнт венчър – „ Бургас Хайдръджън “, задейства проект за обезпечаването на площадка за втора централа – на територията на летище Равнец.

Първата стъпка за това е направена на 22 февруари 2022., когато – месец и половина след основаването си – сдружението подава документи в Българската организация за вложения (БАИ) за приемане на документ за вложител от клас А.

По това време началник на БАИ към момента е дългогодишният кадър, доближен до кръга „ Капитал “ и някогашен юрист на Кирил Петков, пререгистрирал част от компаниите му – Стамен Янев. Документите за приемане на документ са подадени, с цел да може да се финтира възбраната за продажба, наложена от страната при прехвърлянето на летището на общината.

За да бъде възложен документът обаче, се оказва, че би трябвало да има авансово единодушие за продажба на терена от страна на Общинския съвет на Бургас, който е принципал на летището. Така – в помощ на реализацията на схемата, кметът на града Димитър Николов внася предложение локалният парламент да даде авансово единодушие за продажба на терена на „ Бургас Хайдръджън “.

Предвидено е то да важи единствено до приемане на документа – т.е. до момента в който бъде покрито условието на БАИ за даването му. Със самото му приемане обаче компанията ще извърши изискването, нужно, с цел да даде общинският съвет „ зелена светлина “ за фактическата продажба на парцела.

Предложението на Николов е признато съвсем единомислещо от присъстващите на съвещанието на 7 април 37 от всички 51 общински съветници на Бургас. 35 от тях гласоподават „ за “ и единствено 1-„ срещу “ и 1 „ въздържал се “. 24 от общинарите в локалния парламент на града са от ГЕРБ, като вотът демонстрира, че на локално равнище далаверата цвят няма, защото за нея са дали своят вот и съветници от други сили.

„ Черният лебед “, както ливанско-американският есеист и икономист Насим Талеб назовава непредвидените външни фактори, влияещи на едно събитие, в тази ситуация обаче се оказват противоборствата в границите на ръководещото в народен мащаб съдружно болшинство.

Областният шеф на Бургас Стайко Танков, който е от квотата на Българска социалистическа партия в изпълнителната власт, блокира на 28 април осъществяването на решението на локалния парламент и го оспорва пред Административния съд в Бургас. Мотивите са няколко и все съществени.

Сред тях, като се изключи че не е било в съгласие въобще с Главна дирекция „ Гражданска въздухоплавателна администрация “, е и че има мнение против капиталовото желание от страна на министъра на защитата.

Танков акцентира също, че то опонира на най-малко 6 регламента – европейски и български. А също – и на признатия досега Подробен устройствен план на Равнец. Посочва се също, че проектите са заводът за водород да е в непосредствена непосредственост до двете писти за политане и кацане. Опасна концепция, противоречаща на всевъзможни правила за сигурност.

Така, с помощта на хода на Танков, все още следващият опит на Прокопиев да прибара парцел, обществена благосъстоятелност, е блокиран. Засега, като зависи от решението на съда.

Дали обаче опитите няма да продължат занапред и летището в Равнец няма да стане жертва на алчността на олигарха и политическите му проксита във властта по сходство на „ Каолин “ и „ Дамяница “ следва да се види. Защото практиката демонстрира, че с помощта на конците, с които командва от гримьорната на властта дейностите на властимащи политици, към този момент с години Прокопиев точи безнаказано джобовете ни и държавния бюджет точно с помпащи сметките ни за ток ВЕИ добавки.

А в този момент очевидно е твърдо решен да прилапа и лъвски дял от милиардите, планувани за енергетика, в пробутания от следващото му политическо прокси Кирил Петков План за възобновяване и развиване.

Лидия Шулева в борда на компанията

Допълнителен, само че любопитен и знаменателен миг в аферата е, че в борда на „ Бургас Хайдръджън “ е не различен, а някогашният вицепремиер и министър първо на труда и обществената политика, а по-късно и на стопанската система в държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" – Лидия Шулева.

Именно във времената, в които тя заемаше тези позиции, Прокопиевият „ Булброкърс “ бе определен за съветник и капиталов медиатор при приватизацията на миноритарните пакети от сдруженията от така наречен пул „ Мечта “ – 20% от ДЗИ, 20% от БМФ, 49% от „ Проучване и рандеман на петрол и газ “, 12,8% от „ Булгартабак холдинг “ и 20% от БТК. Пак „ Булброкърс “ бяха консултанти и при продажбата на ЕРП-тата в страната.

Това, както и съществуването на Шулева в борда на свързаната с него компания за следващ път потвърждава, че Прокопиев е имал свои подставени лица в съвсем всяко държавно управление през последните две десетилетия. И разрушава на пух и прахуляк изказванията, които пробутва и у нас, и в чужбина, че нямал позиции във властта. Както стана ясно още преди няколко години, персонално Прокопиев е показал „ 5-6 министри “ в първия кабинет на Бойко Борисов, по самопризнания на тогавашния министър председател и сегашен водач на ГЕРБ.

Сред въпросните министри бяха финансовият и икономическият Симеон Дянков и Трайчо Трайков, като Прокопиев имаше свои хора и във втория кабинет на Борисов. Очевидно обаче политическите му проксита надалеч не се лимитират единствено до министерските редици, като хора, доближени на кръга „ Капитал “ през годините са заемали всевъзможни шефски постове в организации и други основни звена от изпълнителната власт, а сега в негов интерес играе даже министър председателят Кирил Петков. А очевидно и също толкоз основни лица от локалната власт, въпреки и про форма да се водят опозиционери.

Мандатоносител и регионален от Българска социалистическа партия скочиха против далаверата

Аферата е на път да донесе съществени главоболия на премиера Кирил Петков, откакто против нея, с изключение на регионалния шеф Стайко Танков, скочи и водачът на една от партиите-мандатоносители СЕК – Константин Бачийски.

Бачийски е някогашен общински консултант в Бургас и сегашен народен представител от Политическа партия, като още през август 2021 година той стартира различен упорит проект за авиобазата в Равнец – да стане летище за карго полети, свързващо трафика на товари в целия свят. Тезата на Бачийски е, че в случай че летището бъде лицензирано, то ще повиши доста рейтинга и на новата индустриална зона „ Равнец “.

Идеята за създаване на централа за водород и ток от ВЕИ обаче е изцяло несъвместима с проектите на Бачийски за създаване на карго летище поради рисковата непосредственост, която сходен цех би имал с пистите на авиобазата. Любопитното е, че с изключение на опълчването на проектите за създаване на ВЕИ централа там, сред Бачийски и Танков има и друго общо кратно – президентът Румен Радев.

Танков бе в инициативния комитет, който издигна номинацията на Радев за министър председател при първия му мандат. Самият Радев пък, който е някогашен пълководец на ескадрила, а по-късно и зам.-командир по летателната подготовка на Равнец в интервала 1996 – 1999 година обществено поддържа самодейността на Бачийски авиобазата да стане карго летище.