Когато САЩ воюват, това се нарича военна операция. Когато воюва Русия, е война
Военните интервенции на Съединени американски щати са с кодови имена, като при холивудските филми: " Пустинна стихия " (Персийският залив 1990-1991 г.), " Съюзна мощ ", известна и като " Благородна наковалня " (Сърбия 1999 г.), " Шок и смут " (Ирак 2003 г.), " Зората на Одисей " (Либия 2011 г.) и така нататък Много са.
Съединени американски щати постоянно организират доста военни интервенции в името на демокрацията, до момента в който Русия води една-единствена война против цивилизацията.
Военните интервенции на Съединени американски щати се отразяват в медиите по модела, основан от CNN от Персийския залив: от чернобял екран на американски изтребител се вижда безформена земя някъде долу, по която са набелязани цели с бели маркери на екрана. В рамките на 30 секунди телевизионно време задачите избухват (без тон, схваща се) и се виждат кълбета пушек, като в остаряла електронна игра. Няма кръв, няма жертви, нито опустошения. Няма репортажи за прекарванията на фамилиите на починалите иракчани, сирийци, либийци, сърби и така нататък Военните интервенции на Съединени американски щати са абстракция, която щади демократичното сърце и не го натоварва с непотребни детайлности, като да вземем за пример с репортажи за заличаването на няколко семейства, които са се събрали на женитба някъде на Изток и са били избити от американски дрон.
Войната на Русия се отразява единствено посредством ежедневни и дълги репортажи за бежанци и техните персонални (безспорно огромни) нещастия, които демонстрират самото лице на войната. Такива репортажи за персоналните нещастия на хората на Донбас, породени от украинската войска през последните осем години обаче не се демонстрират, с цел да се открои с нищо непридизвиканата експанзия на Русия през днешния ден. От време на време се пускат и вести за обстрелвани лечебни заведения, с цел да се подчертае садизма на съветската душа. Не се споделя, че това в действителност към този момент не са лечебни заведения, а бази на украински формирования като " Азов ", чиито бойци носят отличителни нацистки знаци върху униформите си (според публични фотоси, оповестени от ББС, Организация на обединените нации и редица международни медии и организации).
Разбира се, публиката не се пита по какъв начин по време на война се вършат качествени и с добър фокус фотоси на комбинация с бременна жена (красива като в холувидски филм), която бойци придвижват на носилка през бойното поле на фона на разрушена постройка и която тъкмо сега на фотографията е погледнала към обектива.
Образите на войната, която някой желае да гледаме по малкия екран, се запечатват всеки момент и основават трайни и дълбоки убеждения за нея. Тези облици са непосредствени, мощни и не подлежат на сериозна опозиция у болшинството от феновете. Те не могат да се разколебаят с изброяване на фактология, с припомняне на аргументите, довели до коментираните събития, нито с причини, нито с разкритие на фалшификациите и така нататък
Емоцията, основана от силата на екрана, която в действителност образува убеждението на даден човек за войната, не може да бъде разрушена с хладно или буйно изреждане на обстоятелства и офанзива към разсъдъка. Такава е човешката природа и лукавството на Врага съвсем постоянно нападна първо възприятията. От друга страна, истината може да се види единствено през сърцето, което отваря всички други сетива за нея, а обстоятелствата, които са пред очите ни, само че остават забулени за мозъка, внезапно се разкриват в цялата им мощ и заостреност като прояснение. Това е комплициран и постоянно персонален път. Ето за какво разногласията, ожесточението и замерването с обиди и яд във връзка на тази поредна покруса, която се разиграва до нас, са изцяло безсмислени и единствено подхранват военните интервенции на поднебесните духове на злобата, които водят война за душата на индивида, откогато се е появил на този свят.
Съединени американски щати постоянно организират доста военни интервенции в името на демокрацията, до момента в който Русия води една-единствена война против цивилизацията.
Военните интервенции на Съединени американски щати се отразяват в медиите по модела, основан от CNN от Персийския залив: от чернобял екран на американски изтребител се вижда безформена земя някъде долу, по която са набелязани цели с бели маркери на екрана. В рамките на 30 секунди телевизионно време задачите избухват (без тон, схваща се) и се виждат кълбета пушек, като в остаряла електронна игра. Няма кръв, няма жертви, нито опустошения. Няма репортажи за прекарванията на фамилиите на починалите иракчани, сирийци, либийци, сърби и така нататък Военните интервенции на Съединени американски щати са абстракция, която щади демократичното сърце и не го натоварва с непотребни детайлности, като да вземем за пример с репортажи за заличаването на няколко семейства, които са се събрали на женитба някъде на Изток и са били избити от американски дрон.
Войната на Русия се отразява единствено посредством ежедневни и дълги репортажи за бежанци и техните персонални (безспорно огромни) нещастия, които демонстрират самото лице на войната. Такива репортажи за персоналните нещастия на хората на Донбас, породени от украинската войска през последните осем години обаче не се демонстрират, с цел да се открои с нищо непридизвиканата експанзия на Русия през днешния ден. От време на време се пускат и вести за обстрелвани лечебни заведения, с цел да се подчертае садизма на съветската душа. Не се споделя, че това в действителност към този момент не са лечебни заведения, а бази на украински формирования като " Азов ", чиито бойци носят отличителни нацистки знаци върху униформите си (според публични фотоси, оповестени от ББС, Организация на обединените нации и редица международни медии и организации).
Разбира се, публиката не се пита по какъв начин по време на война се вършат качествени и с добър фокус фотоси на комбинация с бременна жена (красива като в холувидски филм), която бойци придвижват на носилка през бойното поле на фона на разрушена постройка и която тъкмо сега на фотографията е погледнала към обектива.
Образите на войната, която някой желае да гледаме по малкия екран, се запечатват всеки момент и основават трайни и дълбоки убеждения за нея. Тези облици са непосредствени, мощни и не подлежат на сериозна опозиция у болшинството от феновете. Те не могат да се разколебаят с изброяване на фактология, с припомняне на аргументите, довели до коментираните събития, нито с причини, нито с разкритие на фалшификациите и така нататък
Емоцията, основана от силата на екрана, която в действителност образува убеждението на даден човек за войната, не може да бъде разрушена с хладно или буйно изреждане на обстоятелства и офанзива към разсъдъка. Такава е човешката природа и лукавството на Врага съвсем постоянно нападна първо възприятията. От друга страна, истината може да се види единствено през сърцето, което отваря всички други сетива за нея, а обстоятелствата, които са пред очите ни, само че остават забулени за мозъка, внезапно се разкриват в цялата им мощ и заостреност като прояснение. Това е комплициран и постоянно персонален път. Ето за какво разногласията, ожесточението и замерването с обиди и яд във връзка на тази поредна покруса, която се разиграва до нас, са изцяло безсмислени и единствено подхранват военните интервенции на поднебесните духове на злобата, които водят война за душата на индивида, откогато се е появил на този свят.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ