Военните действия на Вашингтон и Тел Авив срещу Техеран постигнаха

Военните дейности на Вашингтон и Тел Авив против Техеран реализираха своите механически цели, само че се провалиха в главната си задача да смъкват властта. Според социолога Иво Христов тази стратегическа неточност е на път да коства политическото бъдеще на американския президент Доналд Тръмп. Анализаторът акцентира, че западният свят показва цялостно недоумение на историческата и културна дълбочина на района.

„ Високомерието на прогресистката повърхност на Запада, когато тя се сблъска с тази дълбочина, имаме това, което виждаме сега – провал на високомерието “, разяснява той.

Мрежата на съпротивата

Опитите на Съединените щати и Израел да обезглавят иранското управление се провалят поради характерната децентрализирана конструкция на обществото. Иво Христов показва, че убийството на висшия водач не унищожава страната, защото съпротивата е построена на мрежов принцип. Всяка квартална джамия действа като самостоятелен разпределителен център, което прави стандартните военни удари неефективни. Ликвидирането на висшия престиж го е трансформирало в страдалец, което в допълнение е мобилизирало нацията, вместо да провокира предстоящите вътрешни протести. Допълнителен и мощно подценяван фактор е решението на великия аятолах Али Систани в Ирак, който разгласи джихад на всички шиити против Израел и Съединени американски щати.

Истинската цел

Според професора спорът в Близкия изток има доста по-дълбок геополитически план и е индиректна офанзива против Пекин и Москва. Иво Христов прави прилика, че Иран е за района това, което е Германия за Европа – основна страна, през която минават главните търговски и стратегически потоци. Ако ислямската република бъде дестабилизирана, това ще оголи южния фланг на Русия и ще отвори вратите към Централна Азия и китайския гръб. Въпреки унищожаването на над 5500 авансово набелязани цели, страната демонстрира изключителна устойчивост и запаси за дълга война.

Липса на съдружници

Американската тактика се сблъсква с остра липса на искащи страни, които да поемат тежестта на наземна интервенция. Съседните страни като Турция и Азербайджан изрично отхвърлят да влязат в ролята на пушечно месо, осъзнавайки големите опасности за личната си национална сигурност и заплахата от разпалване на кюрдския проблем. Без огромно сухопътно нахлуване успеха е невъзможна, а американското общество не поддържа сходна военна случка. Затъването в този спор мощно припомня на войната във Виетнам и може да послужи като действителен мотив за пускане на процедура по импийчмънт против Доналд Тръмп, изключително в случай че демократите овладеят болшинството в Конгреса наесен.