Военните действия може и да свършат, но войната няма да

Военните дейности може и да свършат, само че войната няма да свърши. Това сподели преподавателят по политическа философия в Нов български университет Стефан Попов в "Студио България " на Свободна Европа.

Той счита, че имперската същина на Русия е маскирана зад квази-федеративна конструкция на страната, залегнала в нейната конституция. При такава безредица на държавното устройство страната постоянно ще има потребност от мощен център, а това, на собствен ред, ще води до такава степен, че Русия няма да може "да стои умерено в границите си ".

Така Стефан Попов изяснява поредицата от похищения над други страни, осъществявани от Русия след разпада на Съюз на съветските социалистически републики. Това ще продължи, до момента в който Русия има сегашната си държавна организация, тъй като тя й подсигурява "бъдеще на държава-разбойник ", счита той. И противоположното - възможната демократизация на Русия би довела до разпад на сегашната съветска страна, споделя Стефан Попов в изявление за Татяна Ваксберг.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available

Ето и цялостния текст на изявлението:

- Казвате, че от 30 години се приказва за риск от нахлуване над Украйна и че това са предизвестия на анализаторите на публичните опасности. В този смисъл войната е могла да бъде изненада единствено за най-страничните наблюдаващи, само че не и за специалистите и за водещите политически кръгове в Европа и Съединени американски щати. Какво още споделят откривателите на риска?

- От разпадането на Съветския съюз насам се слага въпросът какво става с някогашните руски страни. Тези, които са в азиатския район, са по някакъв натурален метод близки на Русия. Там има властнически режими. С тях Русия елементарно се схваща. Тези, които са в Кавказкия район, са бурни, дребни страни, обаче доста бурни и мъчно предвидими. И там видяхме какво става – Русия се намесва и въдворява ред съгласно своите разбирания. Остава обаче тази западна част, която виждаме – Беларус, Молдова, която не е толкоз забележителна за тях и, несъмнено, Украйна, която е най-голямата по повърхност страна в цяла Европа (изключвам Русия).

Още от 1992 година има доста изявления, които предизвестяват НАТО да не се уголемява, тъй като това ще провокира Русия. Това е първият вид предугаждане, първият вид прогноза за възможна офанзива, която не се взима доста насериозно - изключително от администрацията на президента Клинтън.

- А трябвало ли е да се взима насериозно и НАТО да не се уголемява?

- Не, никога. Това е едно съветско усещане, което се поддържа без значение дали НАТО се уголемява или не. Ако не беше НАТО, щеше да е нещо друго. Самата политическа форма на Русия е такава, че тя не може да стои умерено в границите си. Разбира се, мотивът може да бъде следващото разширение на НАТО, както през 2008 година беше казано на срещата в Букурещ, че Украйна и Грузия ще станат членове и тогава последваха някакви акции в Грузия. След това пристигна 2014 година, Майдана и заявката от страна на Украйна, че ще кандидатства за НАТО. И последва анексията на Крим. Винаги има такава игра.

Но би трябвало да подчертаем това, че Западът и изключително организацията НАТО, която Русия възприема като една страна, въпреки че това не е правилно, е направила всичко допустимо да притегли Русия като собствен стратегически сътрудник с едно стратегическо партньорско съглашение. То беше годно по времето на Елцин известно време и с идването на Путин бавно беше обезсилено и връзките се утежниха.

- Да се върнем на това, защо тъкмо са предупреждавали специалистите. Вие казахте за предизвестия да не се уголемява НАТО. Имало ли е и други?

- Това е първото известие, което е доста известно. В него вземат участие цяла плеяда от политически фигури от [Хенри] Кисинджър до [Джон] Миршаймер и то продължава и до през днешния ден и има доста престиж в някои кръгове в Щатите. Оттам нататък доста по-либерални среди от тези, които предизвестяват за разширението на НАТО, се вглеждат в държанието на Русия по границите ѝ. Те споделят: „ нямаме никакво съображение да считаме, че Русия няма да посегне към Украйна “. Още по-конкретно, когато се вижда, че Русия посредством паравоенни формирания води достоверна „ хибридна война “ в Луганск и Донецк, тогава към този момент предизвестията стават доста по-силни от доста страни.

Рискът за Украйна участва във всички разбори, оценки и идентификации на опасности на най-авторитетни и западни, изключително американски центрове, в това число и на такива авторитетни списания като Foreign affairs, което е на 100 години, най-голямото и авторитетно в света и което е формирало в вероятност цялата концептуална основа на Студената война. Въпросът е, че не постоянно се чуват.

- Защо не се чуват?

- Защото има една централноевропейска мързелива мъгла в политическите връзки, която се води по инерцията: “Ние можем да вършим бизнес с тези хора, с тази страна. Не единствено с Елцин, освен преди този момент с Горбачов, само че и с Путин “. Тук Германия е водеща, несъмнено. И тук виждаме една цяла традиция в Германия, [Герхард] Шрьодер е най-неприятният образец, на привличане на Русия, изключително в енергийната сфера. Противопоставяйки се на тази политика, изключително на Германия, Съединени американски щати ползват санкционни режими на "Северен поток 2 ". Аз съм уверен, че доста хора, които следят тези събития от доста време, са се чудили какво пък толкоз Америка има срещу Северен поток 2. И в този момент внезапно като потрес или гръм се разбра какво е общото, какво в действителност имат срещу. Имат срещу това, че преди да правиш бизнес, би трябвало да набавиш условия за сигурността, в това число и на този бизнес.

- Вие казахте „ потрес “, само че той се отнася и към възприемането на войната, от която доста политически кръгове бяха сюрпризирани. На фона на 30-годишни предизвестия.

- Имах поради, че шокът е войната. В мига, в който тя бе оповестена, германците се разсъниха и стопираха "Северен поток ".

- Те се разсъниха или някой ги разсъни принудително?

- Събуди ги войната и те си дадоха сметка, че американските предизвестия за заплахата "Русия " и за рисковете, свързани с правенето на един елементарен търговски бизнес с Русия, са доста високи.

- Когато говорихме преди предаването казахте, че значимото е освен в това, че анализатори са предупреждавали за риск от 30 години. Вие казахте, че политическите кръгове са се вслушвали в тези анализатори. Ако е било по този начин, то по какъв начин да си разбираем степента на изненада от войната, която беше забележима за всички отвън Америка?

- Америка и Европа се разграничават доста във връзка с главния въпрос за сигурността. Америка има нараснала сензитивност за национална и световна сигурност, и то от позиция, несъмнено, на личния си интерес и на личната си национална сигурност. Тя знае, че в случай че в Европа настъпи някакво тежко събитие, както Първата и Втората международна война, или нещо по-малко каквото е войната сега, то верижната реакция ще продължи и по-нататък.

Подобна настройка в Европа няма. Аз се надявам, че тази война ще подейства пробуждащо на огромните европейски страни, от които зависи държанието на Европейски Съюз. Но общо взето те действаха с приспани сетива, които в един миг се отвориха необятно заради светкавицата на войната. И се надявам това да пренареди настройките в цяла Европа.

- Това събуждане какъв брой дълго ще трае? Нямате ли възприятието, че може всеки миг да спре?

- Това пробуждане има две направления. От една страна е събуждане, въпреки това е „ но не може ли още малко да поспя “. То е като да се събудиш в неделя заран в 6 часа и да си кажеш: „ 6 часа, на открито гърми и трещи, само че щом съм си у дома, съм спокоен и може още малко да полежа “. Има го това нещо и в немската, и във френската политика. Германия и Франция бавят оръжията. Бавят доставките на въоръжение. Бавят, въпреки че на думи са съгласни да ги дават.

В очите на доста хора може да наподобява изненадващо, само че Конгресът на Съединени американски щати изрично гласоподава 40 милиарда военна помощ. И в случай че войната продължи, тези пари ще се качат доста, тъй като залогът е голям. Изглежда, че Германия и Франция не си дават още сметка за това какъв е залогът за тази война. Това е типична западна конструкция на усещане, има я и в Америка, само че в среди, които сега не са в ръководството. Подобна конструкция на усещането приписва на съперника, в тази ситуация на Путин, личните си настройки, въпреки и отчасти. Затова те считат, че могат да беседват с него, считат, че има условия, при които той ще се обърне към тях за дипломатическо решение. Много такива неточности могат да се наредят. И затова сега Европа на практика работи на две скорости във връзка с Украйна. Да не приказваме за скоростите в България, които са, както се изрази един вицепремиер, позорни.

- Ако в този момент са били шокирани от това, което виждат, а виждат картини, които са виждали единствено на кино от Втората международна война, тогава къде бяха, когато се анексираше Крим през 2014 година или когато се отцепваха две области от Грузия през 2008 година? А и година по-рано, през 2007 година, Путин приказва пред международните водачи и сподели съвсем едно към едно това, което се случи 15 години по-късно: спрете разширението на НАТО, тъй като ние ще отговорим, това беше главният смисъл на неговото изявление. Къде бяха тези водачи тогава?

- Точно по този начин. Къде бяха? Бяха в тези инерции от Студената война и в една инерция, позната в целия свят като „ краят на историята “ – към този момент нямаме съперници и всичко ще бъде ярко и розово, и ние ще се развиваме. Тази визия, генерална парадигма на бъдещото развиване на Европа по един ярък път на Европейския съюз, изцяло засенчи след 1990 година рисковете за сигурността и главно заканите, свързани с риска от непосредствено нахлуване, които идват от Русия. Много е необичайно това и по този начин ще бъде описвано от историци по-късно. Защото от самото начало след 1997-98 година и изключително след 2000 година, има сигнали за това, че съветската политическа форма, която е и руска, и царска, не е мръднала от своя континуитет, тя не е пречупена. Това, че Съветският съюз е рухнал, значи единствено, че експанзивната природа на съветската граница няма да обръща реките от север на юг, както е правила през 50-те, 60-те, 70-те, дори и през 80-те години, когато 2 млн. души са назначени в една администрация, която ще обръща реките на Русия на юг, с цел да прави там градина от пустиня, нито ще създава нова флора, невиждана на никое място в света срещу генетичните закони. Т.е. Русия няма да прекрачва генетични дадености и няма да праща безсмислено човек в космоса, единствено с цел да покаже на света какъв брой може.

- А какво ще прави, щом няма да обръща реките?

- Ще стъпи на територията си и ще продължи с дълбоката съветска, предсъветска традиция неумишлено. Това, [което става сега], не става, тъй като някой вманиачен по този начин е решил. Просто продължава тази присъща имперска агресия на границата. Това е присъщата политическа форма на Русия. Русия е едно хетерогенно тяло, квази федерация, властническо нещо, което в конституцията се назовава федерация, само че съставлява общ брой от републики, области, специфични краища, градове с федерално значение и така нататък Ако се слезе на земята, оттова може да се види какъв брой хетерогенно тяло е това. То мъчно се държи дружно в личните си граници такива, каквито са. И с цел да се задържи, му би трябвало доста мощен център. Този център, на собствен ред, с цел да удържа границите, е заставен да има такава конструкция. Центърът би трябвало да държи границите в непрекъснато напрежение и те стават екстатични – стартират да подскачат. Подскачат към Казахстан, подскачат към Афганистан изцяло безсмислено и саморазрушително преди този момент, подскачат към Грузия и региона на Кавказ. Подксачат унищожително като цялостен напалм в Чечня, която е въпреки всичко вътрешна територия, само че самата концепция да се противопоставяш значи да оспорваш граници. Сега това се насочва към Украйна.

- Казвате, че структурата на самата страна е толкоз безредна, че на страната ѝ е необходим мощен център, с цел да се удържа. Това ли имахте поради преди десетина минути, когато казахте, че Русия не може да стои умерено в границите си?

- Точно по този начин, да.

- Ако тази теза е вярна, това значи ли, че е невероятно да се избегнат сходни войни в бъдеще? Затова и запитвам: вечно ли е войната?

- Войната, в някакъв смисъл, е вечно. В различен смисъл не е вечно. В смисъла на непосредствени военни дейности тя ще спре. Аз при започване на войната споделях западната заблуда, че глобите, мобилизациите на света и контраофанзивите на Украйна – всички тези три изненадващи неща, ще спрат Русия. Но тя не се интересува [от ограничавания и поражения], тя има друго усещане. Така че стратегически цялата военна скица се смени и в този момент войната продължава. Тя може в някакъв миг в действителност да спре и Русия да се опита да задържи Донецк, Луганск и югоизточната част на Украйна. Тоест, този кулоар, който е по Черно море, и е покрай Одеса (ако не създадат и атака към Одеса).

Сега даже и най-консервативните и прикрито проруски анализатори, като [Хенри] Кисинджър и някои други, настояват, че положителният вид ще бъде Русия да се изтегли до такава степен, откъдето е тръгнала [на 24 февруари 2022], някаква част от Луганск и Донецк да бъдат оставени като самостоятелни, с неразбираемо какъв статут, територии. Такъв завършек на войната може да настъпи в действителност. Но тази война е и континуална, тя е безконечна от 1000 години насам.

Украйна, както към този момент знаем, значи "накрая ". В Русия, като споделят "Украйна ", те не мислят за страна, а за граница, и то за личната си граница. И за разлика от една национална страна, те не мислят границата като граница с различен, те мислят границата като своя. Това е чист парадокс, тъй като границата е това, което те отделя от различен, и конституира твоето възприятие за другия. Тука няма такова нещо. По тази причина тази граница подскача напред и напред, тъй като тя друго не признава – тя и в космоса е подготвена да отиде, тъй като е многомерна граница, тя даже не е самотериториална.

- Това предстои ли на смяна в някакво бъдеще?

- Това е променяемо, когато така наречен Руска федерация, империята, скрита под федералния договор-маска – хетерогенна, със мощен център, експанзивна, екстатична – се разпадне. Това звучи утопично, звучи като вятърничаво изказване, само че ще кажа, че както се разисква от 30 години рискът за война в Украйна, по този начин се разисква и вероятността за делене и раздробяване на Русия. Разпадане на Русия значи раздробяване на тази имперска форма. В резултат на това могат да зародят естествени, може би великански страни – една европейска, една междинна, една далекоизточна, които да се окажат естествени или конституционни страни. Външнополитически това значи страни, които да признават граници.

Между другото този развой беше почнал при [Борис] Елцин. Една от аргументите Елцин да бъде свален и на негово място така наречен силоваци да качат собствен човек е това, че Елцин щеше да допусне обособяване на далекоизточните области. Някои далекоизточни области бяха престанали да заплащат налози на центъра на така наречен федерация, други бяха престанали да си предават златото. Русия има един от най-големите златни запаси в света и това е значимо, те не престават да го натрупат. Бяха почнали да печатат видове купони, сякаш за вътрешно прилагане, само че на процедура да изместват рублата. И доста, доста други сходни процеси [бяха започнали].

Тоест, вижте алтернативата каква е. Започва една плаха демократизация, с целия ѝ безпорядък по времето на Елцин, и страната почва да се разгражда – от периферията да потегля встрани да се разпада.

- А след това идва желязната ръка и какво прави?

- И след това, с цел да я съберем назад [тази държава], идва желязната ръка, строява центъра, построява една дворцова конструкция, която назоваваме олигарси, тя поддържа [центъра], той поддържа [олигарсите] и границите стартират още веднъж да се стягат.

- Да, само че от това, което казвате, аз разбирам, че при възможна демократизация на Русия разпадът на страната е неминуем.

- Абсолютно неминуем е, тъй като в бъдеще тази страна, с цел да оживее, би трябвало да се трансформира в национална страна, в конституционна страна. В този имперски тип, в който е тя сега, тя не е конституционно образувание, тя няма бъдеще. Тя има бъдеще на държава-разбойник, на такава военизирана тирания, каквато виждаме сега, плюс апаратът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) откъм гърба – тя има такава форма. Тя има формата на, да речем, преторианска [гвардия], на някакъв SS, който стои откъм гърба и начело. Тя е такава форма, тя не признава нищо либерално-демократично – т.е., конституционната страна.

- Последен въпрос. Той е малко по-встрани от диалога, който водим, само че просто ми е забавно – съгласно вас каква е задачата на тази война? Питам, тъй като съветската войска бомбардира най-русофилските територии на Украйна. Изравнява ги със земята, унищожава градове, които в изискванията на независимост може би биха предпочели да бъдат даже част от Русия, и то без никакъв напън. Давам за образец Мариупол, той беше подобен град, а в този момент го няма към този момент физически. Каква цел може да има сходно военно деяние?

- Ето тук западните усещания колабираха. Защото западните стратези желаят да изяснят и формулират ясно своите цели, само че те могат да го създадат единствено в случай че са в положение да обяснят задачите на Русия. Необясними са задачите на Русия. Това е просто аперсоналната, нецелеполагаща рационално политическа форма, която отскача непрестанно напред. И го прави раблезиански – захапва повече и повече, и повече. Това наподобява ирационално и то е такова, до момента в който стои тази имперска форма.

Вижте, ползата към империите в последните 25 години в цялата академична и историческа общественост по света е доста огромен. И [изследователите] почти в тази посока разказват империите. Империята не е нещо от предишното. Европейският съюз е вид демократична империя. Либерална, тъй като тя няма такава експанзивна, всеядна граница, а остава на нивото, както в миналото Австро-Унгария, на разнообразието на народи, които си поддържат връзка по един водоравен метод. Русия не е това. Тя е империя от древен вид, който няма бъдеще.