Какво можем да очакваме от мирните преговори?
Водят ли мирните договаряния някъде, където желаеме да стигнем, или не водят до на никое място, или до повече спорове? Ако би трябвало да залагам, бих избрал един от последните два разновидността. Най-вероятно до повече спорове.
Тенденцията на мирните договаряния е да не се стига до нищо друго с изключение на до преустановяване на огъня, което незабавно се нарушава. Що се отнася до договарянията за Украйна, руснаците са единствената страна по лимитираното преустановяване на огъня в Украйна, която съблюдава съглашението. Наградата на Путин е да му каже Тръмп да спре да се бие и да сложи ориста на Русия в ръцете на Вашингтон или ще има още наказания.
Преговорите са склонни да продължат, тъй като това е в полза на договарящите екипи. Това е тяхното време на популярност. Те са в светлината на прожекторите. Те се радват да бъдат значими. Едно съглашение би ги направило още веднъж невидими. Това са техните 15 минути популярност, които те разтягат в месеци и години. Помислете какъв брой време не престават мирните договаряния сред Израел и Палестина без резултат, с изключение на цялостното заличаване на Палестина и нейния народ. Същото може да се случи и с Русия, защото Кремъл наподобява се състои от наивни либерали от 19 век.
В скорошното ми изявление за Dialogue Works се чудех за какво Иран договаря, когато решението е да поканят инспектори, с цел да видят дали има някакви доказателства за произвеждане на нуклеарни оръжия. Чудех се за какво Путин договаря, когато същинската му отговорност пред Русия е да завоюва спора и да диктува мирните условия. След всичките му тъжни скъпи прекарвания с договарянията с Вашингтон, за какво Путин желае още едно тъжно прекарване?
Доколкото мога да преценява, аз съм единственият човек, който е дал отговор на въпроса. Путин се пробва да употребява спора, с цел да контракти Споразумение на Великите сили като Ялтенското. Ако той завоюва войната, както трябваше да направи от дълго време, съгласно метода му на мислене той губи шанса за нова Ялта, за която приказват наивните съветски външни коментатори.
Моето мнение се разграничава от това на Путин. Ако завоюва войната, изключително в случай че го беше направил незабавно, Русия щеше да бъде приета за велика мощ, почтена за Споразумение на Великите сили. Вместо това, като попречи на съветската войска да победи, Путин убеди Запада, че Русия не е страхотна военна мощ и че нейното управление е колебливо. Сред следствията през днешния ден имаме французи и британци, които обмислят да изпратят свои бойци да се бият против Русия в Украйна. Само нерешителността на Путин можеше да убеди британците и французите, че могат да се изправят против Русия.
Имаме и балтийски страни с малко население, които вземат участие в експанзия против Русия без опозиция и без отговор. Както Естония, по този начин и Финландия използваха военна мощ за залавянето и задържането на съветски петролни танкери. https://www.reuters.com/world/europe/estonian-navy-detains-boards-russia-bound-oil-tanker-baltic-sea-2025-04-11/
Ако бяхте капитан на съветски петролен танкер, доставящ нефт до някъде в Европа, може би към този момент се чудите за какво вашето държавно управление подхранва способността на враговете си да водят война против Русия. Но когато се качите на борда на дребна страна, чието население е по-малко от това на Москва и Кремъл не се намеси, какво мислите за уважението на света към вашата страна? Сигурно си с разрушено сърце. Могъща Русия унизена от Естония!
Путин не мисли за тези неща. Неговият фокус е единствено върху договарянията. Той е привързан с него, крепко. Може даже да е малко вманиачен от това. Това е всичко, което е значимо. Той няма да отговори на унижения, тъй като това може да попречи на извънредно значимите договаряния. Така че най-малките страни на земята могат да унижават Русия на воля.
Това би трябвало да засегне съветското население, в случай че не е било толкоз покварено от западната „ просвета “, че към този момент не са руснаци. Такъв е казусът с доста от съветските интелектуалци. Ако Русия не може да бъде част от Запада, те се усещат изолирани и сами. Десетилетията агитация на Вашингтон съумяха да омаловажат съветското в тях.
От деня, в който Путин, който неправилно разчиташе на договарянията, беше заставен от Вашингтон да се намеси в Донбас, Путин и неговият външен министър не престанаха да говорят какъв брой добре пристигнали биха били мирните договаряния. Следователно никой в западните държавни управления не е считал, нито мисли през днешния ден, че Кремъл има и грам увереност на бойното поле.
Това е казусът, който Путин си аргументи самичък.
Помните ли Пригожин и групата Вагнер? Групата Вагнер беше всъщност частната военна мощ под командването на Евгений Пригожин, на която Путин трябваше да разчита, когато със забавяне се намеси в Украйна. Разчитайки неправилно на Минското съглашение, което Западът употребява, с цел да измами Путин, Путин нямаше военна мощ, подготвена да се оправи с солидната украинска войска, която Вашингтон бе обучил и оборудвал.
Пригожин счита, че методът на Путин за водене на война е спорен. Той сподели, че неговите войски от висшия ешелон са били задължени да поемат жертви, само че им е неразрешено да се бият за победа. Недоволството на войските от рестриктивните мерки на Путин, които попречиха на успеха, докара до протестен марш към Москва, който ревностният съветски общоприет щаб неправилно показа като „ протест “. Пригожин беше отхвърлен и по-късно почина при мистериозна самолетна злополука, а групата Вагнер беше разрушена, като по този метод лиши Русия от най-тежката си военна мощ. Това е голяма жертва в името на далечно допустимо съглашение посредством договаряния.
Пригожин не беше самичък. Втората най-ефективна съветска мощ са мюсюлманските войски от Чечня. Техният лидер също се оплака, че силите му би трябвало да поемат жертви, само че са били възпрепятствани да завоюват. Той попита обществено за какво не можем да приключим този спор?
Мисля, че отговорът е, че Путин счита, че съглашението посредством договаряния, което вероятно ще докара до съглашение на Великата мощ, е по-важно от репутацията на съветските военни оръжия и съветските и украински жертви.
Ако Вашингтон стигне до моето умозаключение, съглашението, наложено на Путин, ще наподобява добре на хартия, само че ще увековечи американската надмощие.
Много пъти съм казвал, че Путин не се нуждае от взаимно съглашение за сигурност със Запада. Той не се нуждае от Нова Ялта. Русия се нуждае от съглашение за взаимна сигурност с Китай и Иран. Взаимно съглашение за сигурност на тези три сили би поставило завършек на всички войни. САЩ, НАТО и Израел не могат да се опълчват военно на тези три страни.
Но съглашение няма. Защо? Липсата на визия на съветските, китайските и иранските водачи ли е причина? Или има съмнение сред тях? Русия и Иран се отдалечиха от Сирия, оставяйки страната на Израел, Вашингтон и Турция. Защо не си тръгнат един от различен?
Китай знае, че в случай че пожелае, той може да смаже Тайван, със или без поддръжката на Съединени американски щати, за няколко часа. Но Путин не може да победи превъзхожданата Украйна за повече от три години, по-дълго, в сравнение с лиши на Червената войска на Сталин да унищожи мощния немски Вермахт, прогонвайки германците от хиляди благи от Русия, Източна Европа и пристигайки по улиците на Берлин за по-кратко време, в сравнение с Путин се бие на няколко километра в Донбас. Китай би трябвало да се чуди какъв тип военна помощ би била Русия?
Моето умозаключение е, и доста скърбя за това, това не е умозаключение, което желая, че Путин толкоз зле се е справил с украинската обстановка, газопровода и всички други въпроси с Вашингтон, че единственото съглашение, което може да бъде реализирано, е капитулацията на Русия.
Путин не сподели воля да се бие, а единствено да взе участие в безплодни договаряния.
Путин пуска всички превъзходни оръжейни системи на Русия, които явно превъзхождат всичко, което Западът има. Но никой на Запад не има вяра, че би ги употребявал. Путин не съумя да показа себе си и страната си като субекти, с които би трябвало да се бори при техните условия. Следователно Путин е отритнат от Тръмп като човек, от който би трябвало да се управлява, и от военно импотентните Англия и Франция, които приказват за изпращане на свои бойци в Украйна, с цел да победят Русия.
Превод: ПИ
Източник: Пол Крейг Ръбъртс
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9921Д-р Владимир Трифонов: Тръмп не може да уплаши Китай, допустимо е да организира договаряния със Си ДзинпинАлтернативен Поглед17430Д-р Владимир Трифонов: Завръщането на Русия като водеща мощ провокира нервност в западните елитиАлтернативен Поглед20848Доц. Григор Сарийски: Правят се опити за повдигане на мораториума за рандеман на шистов газ в БългарияАлтернативен Поглед24560Доц. Григор Сарийски: Опитът Русия да бъде демонтирана като страна се провалиАлтернативен Поглед25318Саймън Ципис: Европейски Съюз върви по пътя на Съюз на съветските социалистически републики, Русия би трябвало да е търпелива и внимателнаАлтернативен Поглед383274Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед Източник: pogled.info
Тенденцията на мирните договаряния е да не се стига до нищо друго с изключение на до преустановяване на огъня, което незабавно се нарушава. Що се отнася до договарянията за Украйна, руснаците са единствената страна по лимитираното преустановяване на огъня в Украйна, която съблюдава съглашението. Наградата на Путин е да му каже Тръмп да спре да се бие и да сложи ориста на Русия в ръцете на Вашингтон или ще има още наказания.
Преговорите са склонни да продължат, тъй като това е в полза на договарящите екипи. Това е тяхното време на популярност. Те са в светлината на прожекторите. Те се радват да бъдат значими. Едно съглашение би ги направило още веднъж невидими. Това са техните 15 минути популярност, които те разтягат в месеци и години. Помислете какъв брой време не престават мирните договаряния сред Израел и Палестина без резултат, с изключение на цялостното заличаване на Палестина и нейния народ. Същото може да се случи и с Русия, защото Кремъл наподобява се състои от наивни либерали от 19 век.
В скорошното ми изявление за Dialogue Works се чудех за какво Иран договаря, когато решението е да поканят инспектори, с цел да видят дали има някакви доказателства за произвеждане на нуклеарни оръжия. Чудех се за какво Путин договаря, когато същинската му отговорност пред Русия е да завоюва спора и да диктува мирните условия. След всичките му тъжни скъпи прекарвания с договарянията с Вашингтон, за какво Путин желае още едно тъжно прекарване?
Доколкото мога да преценява, аз съм единственият човек, който е дал отговор на въпроса. Путин се пробва да употребява спора, с цел да контракти Споразумение на Великите сили като Ялтенското. Ако той завоюва войната, както трябваше да направи от дълго време, съгласно метода му на мислене той губи шанса за нова Ялта, за която приказват наивните съветски външни коментатори.
Моето мнение се разграничава от това на Путин. Ако завоюва войната, изключително в случай че го беше направил незабавно, Русия щеше да бъде приета за велика мощ, почтена за Споразумение на Великите сили. Вместо това, като попречи на съветската войска да победи, Путин убеди Запада, че Русия не е страхотна военна мощ и че нейното управление е колебливо. Сред следствията през днешния ден имаме французи и британци, които обмислят да изпратят свои бойци да се бият против Русия в Украйна. Само нерешителността на Путин можеше да убеди британците и французите, че могат да се изправят против Русия.
Имаме и балтийски страни с малко население, които вземат участие в експанзия против Русия без опозиция и без отговор. Както Естония, по този начин и Финландия използваха военна мощ за залавянето и задържането на съветски петролни танкери. https://www.reuters.com/world/europe/estonian-navy-detains-boards-russia-bound-oil-tanker-baltic-sea-2025-04-11/
Ако бяхте капитан на съветски петролен танкер, доставящ нефт до някъде в Европа, може би към този момент се чудите за какво вашето държавно управление подхранва способността на враговете си да водят война против Русия. Но когато се качите на борда на дребна страна, чието население е по-малко от това на Москва и Кремъл не се намеси, какво мислите за уважението на света към вашата страна? Сигурно си с разрушено сърце. Могъща Русия унизена от Естония!
Путин не мисли за тези неща. Неговият фокус е единствено върху договарянията. Той е привързан с него, крепко. Може даже да е малко вманиачен от това. Това е всичко, което е значимо. Той няма да отговори на унижения, тъй като това може да попречи на извънредно значимите договаряния. Така че най-малките страни на земята могат да унижават Русия на воля.
Това би трябвало да засегне съветското население, в случай че не е било толкоз покварено от западната „ просвета “, че към този момент не са руснаци. Такъв е казусът с доста от съветските интелектуалци. Ако Русия не може да бъде част от Запада, те се усещат изолирани и сами. Десетилетията агитация на Вашингтон съумяха да омаловажат съветското в тях.
От деня, в който Путин, който неправилно разчиташе на договарянията, беше заставен от Вашингтон да се намеси в Донбас, Путин и неговият външен министър не престанаха да говорят какъв брой добре пристигнали биха били мирните договаряния. Следователно никой в западните държавни управления не е считал, нито мисли през днешния ден, че Кремъл има и грам увереност на бойното поле.
Това е казусът, който Путин си аргументи самичък.
Помните ли Пригожин и групата Вагнер? Групата Вагнер беше всъщност частната военна мощ под командването на Евгений Пригожин, на която Путин трябваше да разчита, когато със забавяне се намеси в Украйна. Разчитайки неправилно на Минското съглашение, което Западът употребява, с цел да измами Путин, Путин нямаше военна мощ, подготвена да се оправи с солидната украинска войска, която Вашингтон бе обучил и оборудвал.
Пригожин счита, че методът на Путин за водене на война е спорен. Той сподели, че неговите войски от висшия ешелон са били задължени да поемат жертви, само че им е неразрешено да се бият за победа. Недоволството на войските от рестриктивните мерки на Путин, които попречиха на успеха, докара до протестен марш към Москва, който ревностният съветски общоприет щаб неправилно показа като „ протест “. Пригожин беше отхвърлен и по-късно почина при мистериозна самолетна злополука, а групата Вагнер беше разрушена, като по този метод лиши Русия от най-тежката си военна мощ. Това е голяма жертва в името на далечно допустимо съглашение посредством договаряния.
Пригожин не беше самичък. Втората най-ефективна съветска мощ са мюсюлманските войски от Чечня. Техният лидер също се оплака, че силите му би трябвало да поемат жертви, само че са били възпрепятствани да завоюват. Той попита обществено за какво не можем да приключим този спор?
Мисля, че отговорът е, че Путин счита, че съглашението посредством договаряния, което вероятно ще докара до съглашение на Великата мощ, е по-важно от репутацията на съветските военни оръжия и съветските и украински жертви.
Ако Вашингтон стигне до моето умозаключение, съглашението, наложено на Путин, ще наподобява добре на хартия, само че ще увековечи американската надмощие.
Много пъти съм казвал, че Путин не се нуждае от взаимно съглашение за сигурност със Запада. Той не се нуждае от Нова Ялта. Русия се нуждае от съглашение за взаимна сигурност с Китай и Иран. Взаимно съглашение за сигурност на тези три сили би поставило завършек на всички войни. САЩ, НАТО и Израел не могат да се опълчват военно на тези три страни.
Но съглашение няма. Защо? Липсата на визия на съветските, китайските и иранските водачи ли е причина? Или има съмнение сред тях? Русия и Иран се отдалечиха от Сирия, оставяйки страната на Израел, Вашингтон и Турция. Защо не си тръгнат един от различен?
Китай знае, че в случай че пожелае, той може да смаже Тайван, със или без поддръжката на Съединени американски щати, за няколко часа. Но Путин не може да победи превъзхожданата Украйна за повече от три години, по-дълго, в сравнение с лиши на Червената войска на Сталин да унищожи мощния немски Вермахт, прогонвайки германците от хиляди благи от Русия, Източна Европа и пристигайки по улиците на Берлин за по-кратко време, в сравнение с Путин се бие на няколко километра в Донбас. Китай би трябвало да се чуди какъв тип военна помощ би била Русия?
Моето умозаключение е, и доста скърбя за това, това не е умозаключение, което желая, че Путин толкоз зле се е справил с украинската обстановка, газопровода и всички други въпроси с Вашингтон, че единственото съглашение, което може да бъде реализирано, е капитулацията на Русия.
Путин не сподели воля да се бие, а единствено да взе участие в безплодни договаряния.
Путин пуска всички превъзходни оръжейни системи на Русия, които явно превъзхождат всичко, което Западът има. Но никой на Запад не има вяра, че би ги употребявал. Путин не съумя да показа себе си и страната си като субекти, с които би трябвало да се бори при техните условия. Следователно Путин е отритнат от Тръмп като човек, от който би трябвало да се управлява, и от военно импотентните Англия и Франция, които приказват за изпращане на свои бойци в Украйна, с цел да победят Русия.
Превод: ПИ
Източник: Пол Крейг Ръбъртс
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9921Д-р Владимир Трифонов: Тръмп не може да уплаши Китай, допустимо е да организира договаряния със Си ДзинпинАлтернативен Поглед17430Д-р Владимир Трифонов: Завръщането на Русия като водеща мощ провокира нервност в западните елитиАлтернативен Поглед20848Доц. Григор Сарийски: Правят се опити за повдигане на мораториума за рандеман на шистов газ в БългарияАлтернативен Поглед24560Доц. Григор Сарийски: Опитът Русия да бъде демонтирана като страна се провалиАлтернативен Поглед25318Саймън Ципис: Европейски Съюз върви по пътя на Съюз на съветските социалистически републики, Русия би трябвало да е търпелива и внимателнаАлтернативен Поглед383274Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ