Най-големият водопад в света се крие в океана... И е много по-голям от Ниагарския!
Водопадът в Датския пролив е прикрит под арктическите води и с право се смята за най-големия водопад на Земята. Той се простира на 3500 метра и има директно влияние върху климата на цялата планета.
Водопадът в Датския пролив е океански феномен, чийто мащаб засенчва най-високите водопади на повърхността на нашата планета. Водопадите на сушата нормално се образуват, когато речна вода пада по стръмни скали, само че подводните вулкани се образуват на напълно друг принцип, пише Daily Galaxy.
Най-големият подводен водопад извира на дълбочина до 3050 метра, където по-студена и по-плътна вода от Северно море попада в Атлантическия океан. Водата се уголемява и основава поток от 3,2 милиона кубически метра в секунда.
Водопадът в Датския пролив Снимка: NOAA
Водата от водопада в Датския пролив минава през подводен било, оставен на морското дъно от ледници през последния ледников интервал. Този било работи като самобитна точка, от която няма връщане за студената вода на Северно море.
Влиянието на водопада върху климата на Земята евентуално е сравнимо с неговия размер. Факт е, че той реалокира гъста вода от Северно море към Атлантическия океан.
Този развой поддържа Атлантическата меридионална циркулация (AMOC), която разпределя топлината и питателните субстанции по цялата Земя. Без нея съвсем всичко на планетата би се трансформирало - от меките зимни температури в Европа до планктона в океаните.
Но учените се притесняват, че с смяната на климата на Земята, потокът на водопада също може да се промени. Изследователите наблюдават от близко и най-малките промени, защото даже те могат да повлияят да вземем за пример на силата и траекторията на ураганите.
Според океанографа Ана Санчес, промени в океанските процеси към този момент се следят в райони като крайбрежието на Каталуния.
„ Добър образец е крайбрежието на Каталуния, където намаляването на броя на студените, ветровити дни през зимата в Лионския залив и северно от каталунското крайбрежие води до намаляване на този океанографски развой, който е от решаващо значение за регулирането на климата и има огромно влияние върху дълбоководните екосистеми “, споделя океанографът.
Тъй като затоплящите се арктически води въздействат върху солеността и температурните разлики, които задвижват теченията, в миналото непрекъснатият поток в Датския пролив може да стартира да се забавя или трансформира, което да докара до обилни промени в динамичността на океана.
Водопадът в Датския пролив е океански феномен, чийто мащаб засенчва най-високите водопади на повърхността на нашата планета. Водопадите на сушата нормално се образуват, когато речна вода пада по стръмни скали, само че подводните вулкани се образуват на напълно друг принцип, пише Daily Galaxy.
Най-големият подводен водопад извира на дълбочина до 3050 метра, където по-студена и по-плътна вода от Северно море попада в Атлантическия океан. Водата се уголемява и основава поток от 3,2 милиона кубически метра в секунда.
Водопадът в Датския пролив Снимка: NOAA
Водата от водопада в Датския пролив минава през подводен било, оставен на морското дъно от ледници през последния ледников интервал. Този било работи като самобитна точка, от която няма връщане за студената вода на Северно море.
Влиянието на водопада върху климата на Земята евентуално е сравнимо с неговия размер. Факт е, че той реалокира гъста вода от Северно море към Атлантическия океан.
Този развой поддържа Атлантическата меридионална циркулация (AMOC), която разпределя топлината и питателните субстанции по цялата Земя. Без нея съвсем всичко на планетата би се трансформирало - от меките зимни температури в Европа до планктона в океаните.
Но учените се притесняват, че с смяната на климата на Земята, потокът на водопада също може да се промени. Изследователите наблюдават от близко и най-малките промени, защото даже те могат да повлияят да вземем за пример на силата и траекторията на ураганите.
Според океанографа Ана Санчес, промени в океанските процеси към този момент се следят в райони като крайбрежието на Каталуния.
„ Добър образец е крайбрежието на Каталуния, където намаляването на броя на студените, ветровити дни през зимата в Лионския залив и северно от каталунското крайбрежие води до намаляване на този океанографски развой, който е от решаващо значение за регулирането на климата и има огромно влияние върху дълбоководните екосистеми “, споделя океанографът.
Тъй като затоплящите се арктически води въздействат върху солеността и температурните разлики, които задвижват теченията, в миналото непрекъснатият поток в Датския пролив може да стартира да се забавя или трансформира, което да докара до обилни промени в динамичността на океана.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ