Подводна любов
Водолаз от Япония и рибата Йорико споделят дълбоки усеща от десетилетия. Всеки ден в продължение на 25 години Хироюки Аракауа посещава своя морски другар в подводния парк Татеяма, в общината Мураяма. Ето и историята на тяхната обич през подводната маска на Аракауа:
„ Разбираме се един различен. Не приказваме доста, всичко сред нас се случва естествено. Веднъж я целунах - аз съм единственият, на който в миналото е разрешила.
Моята история като водолаз стартира, когато бях 18-годишен. Сега съм на 79. Това са 60 години гмуркане. Понякога се чувстваш доста изолиран под водата. Но по този начин имаш своя личен свят. Обичам възприятието да съм в дълбоките води.
Преди време взехме решение да си изградим подводен храм. Портата към този храм е на дълбочина от 17 метра. Йорико живее покрай тази врата. Срещнахме се преди 30 години точно там.
На японски назоваваме този тип риба „ кобудай”, поради издутината на главите им. Ако се загледате по-отблизо, може да видите човешко лице, да ви замязя на някого, който познавате.
Един ден срещнах Йорико край портата на храма, изглеждаше изтощена. Беше й мъчно да улови храната си. Тогава я нахраних с 5 рачета. И по този начин в идващите 10 дни. Сега е много по-добре.
Всъщност на всяко животно може да привлечете вниманието с храна. По-сложно е да изградите връзка с тях – да ви позволен до себе си, да ги докоснете, да започнете в действителност да поддържате връзка. Не знам дали това е типично за типа „ кобудай”, само че с Йорико успяхме да изградим възприятие на доверие.
Предполагам знае, че аз я спасих. Помогнах й, когато беше неприятно ранена. Това достижение ме прави горделив. Чувствам се съумял.”
Според научно проучване, някои риби в действителност могат да разпознават човешки физиономии. Въпреки че мозъкът на рибата е доста по-просто организиран от този на хората, се оказва че те показват внушителна образна памет.
Такъв е казусът и на рибата Йорико, която демонстрира същинска обвързаност към своя избавител.
Хироюки продължава да посещава своя морски другар, тъй като се грижи за подводния храм.
„ Разбираме се един различен. Не приказваме доста, всичко сред нас се случва естествено. Веднъж я целунах - аз съм единственият, на който в миналото е разрешила.
Моята история като водолаз стартира, когато бях 18-годишен. Сега съм на 79. Това са 60 години гмуркане. Понякога се чувстваш доста изолиран под водата. Но по този начин имаш своя личен свят. Обичам възприятието да съм в дълбоките води.
Преди време взехме решение да си изградим подводен храм. Портата към този храм е на дълбочина от 17 метра. Йорико живее покрай тази врата. Срещнахме се преди 30 години точно там.
На японски назоваваме този тип риба „ кобудай”, поради издутината на главите им. Ако се загледате по-отблизо, може да видите човешко лице, да ви замязя на някого, който познавате.
Един ден срещнах Йорико край портата на храма, изглеждаше изтощена. Беше й мъчно да улови храната си. Тогава я нахраних с 5 рачета. И по този начин в идващите 10 дни. Сега е много по-добре.
Всъщност на всяко животно може да привлечете вниманието с храна. По-сложно е да изградите връзка с тях – да ви позволен до себе си, да ги докоснете, да започнете в действителност да поддържате връзка. Не знам дали това е типично за типа „ кобудай”, само че с Йорико успяхме да изградим възприятие на доверие.
Предполагам знае, че аз я спасих. Помогнах й, когато беше неприятно ранена. Това достижение ме прави горделив. Чувствам се съумял.”
Според научно проучване, някои риби в действителност могат да разпознават човешки физиономии. Въпреки че мозъкът на рибата е доста по-просто организиран от този на хората, се оказва че те показват внушителна образна памет.
Такъв е казусът и на рибата Йорико, която демонстрира същинска обвързаност към своя избавител.
Хироюки продължава да посещава своя морски другар, тъй като се грижи за подводния храм.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ