Голямото потъване на европейски пари
Водният цикъл на Враца е емблематичен план. Никой не знае нито какъв брой ще коства, нито по кое време ще бъде приключен. Десетки милиони към този момент са изхарчени, а резултати на хоризонта не се виждат.
Колко тъкмо може да коства един план за нова ВиК мрежа и пречиствателна станция? Повечето европейски общини могат да кажат най-малко с приблизителна акуратност и цената, и времето за осъществяване. Във Враца обаче години наред не знаят нито какъв брой пари, нито какъв брой време ще отнеме проточилият се с години воден цикъл. Сегашното управление на общината наследява може би най-лошо квалифицирания план за воден цикъл в България – и като се изключи че наследява куп проблеми, те идват с подписани контракти, от които няма по какъв начин да се откажат.
Всичко стартира преди десетина години, когато България още е в еуфория от европейските фондове, подпомагащи общинското развиване. Възможност за толкоз доста пари, с които да се създадат вложения, на доста места не е имало от десетилетия. За общински бюджет би било непостижимо натоварване да обнови водоснабдителната и канализационната мрежа и да направи нови пречиствателни станции. Идва привидно елементарно решение – Европейски Съюз дава благоприятни условия и доста общини сполучливо приготвят и завършват така наречен воден цикъл. Тогава наподобява, че Враца ще бъде един от първите градове с съвременна ВиК мрежа и предчувствието е, че това даже ще бъде образец по какъв начин европейските пари трансформират живота към положително. Само че всичко, което може да катастрофира, да нарастне и да се забави – се случва точно във Враца.
„ ЩЕ съдебномедицинска експертиза ЗА ПРИМЕР “
През 2009 година Европейската комисия утвърждава апликация за повсеместен воден цикъл на общината. Тогава Враца и Габрово са единствените български градове, които имат подготвени приложения. За северозападния град планът би трябвало да коства близо 124 млн. лева европейска безплатна финансова помощ – или най-малко толкоз е оповестено в началото. Общината готви документи, условия и търгове и екипът на кмета Костадин Шахов наподобява подготвен да стартира същинската работа. В екипа е Петя Аврамова – заместник-кмет по строителство, устройство на територията и общинска благосъстоятелност. През септември 2018 година тя става министър на районното развиване.
Само няколко месеца по-късно, през 2010 година, е определен надзорникът „ Консулгал БГ Партнърс “. Задават се избори, нещата стартират да се бавят, а от октомври 2011 година кмет на Враца става Николай Иванов, който до тогава е бил на същия пост в прилежащата община Криводол. Любопитното е, че Иванов печели изборите в съревнование с Аврамова. След загубата тя става ръководител на Общинския съвет във Враца. Новото управление на общината запретва ръкави и продължава бързо да приготвя документи. Така през 2012 година стартират да се пускат търговете – още тогава си личи, че нещата няма да са гладки.
ВИЖ КОЙ ПЕЧЕЛИ
През февруари е разгласен търг за Етап 2 на стойност близо 20 млн. лева без Данък добавена стойност, само че през май поръчката е спряна след изговаряне на Комисията за защита на конкуренцията. През юни е пуснат нов търг, този път с планирана стойност 18.13 млн. лева без Данък добавена стойност и оптимистичния период от 36 месеца за привършване. Сред пет предложения е определена тази на „ Понсстройинженеринг “ за 17.86 млн. лева и период от 16 месеца. По-голямата поръчка е за първия стадий – 30 млн. лева, а победител е консорциум с водещ сътрудник „ Водстрой 98 “. Същата компания е водеща и в обединяването, спечелило и третата поръчка – за пречиствателната станция, на стойност 15.8 млн. лева без Данък добавена стойност. Офертите са 12, само че е предпочетен тъкмо консорциумът, в който водеща е компания, свързвана с КТБ и депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски.
Ако се има вяра на написаното в поръчките, след най-вече 36 месеца строителството би трябвало да е изцяло завършило, ВиК мрежата да е актуализирана, а по улиците да няма следи от разкопаването. Договорите са подписани по времето на кмета Николай Иванов и заместник-кмета по строителство Красимира Георгиева. Тя е била чиновник на „ Понсстрой “, преди да стартира работа в общината, а откакто напуща, още веднъж се връща към остарелия си шеф, описват изявления в „ Капитал “.
Макар Георгиева и Иванов да подписват огромна част от договорите, Петя Аврамова доста държи да се знае, че водният цикъл е квалифициран от нея, и постоянно го назовава своя горделивост, наред със противоречивия план за „ социализация “ и „ атракциони “ в пещера „ Леденика “, който бе разказан в „ Черна книга на държавното разхищаване 2015 “.
ПЪРВОТО ПОТЪВАНЕ
Когато са подписани договорите с „ Понсстройинженеринг “ и консорциумите с „ Водстрой 98 “, към този момент има ясни и обществени индикации, че компаниите може да имат усложнения. През 2012 година оборотът на „ Водстрой 98 “ е едвам 22 млн. лева, а опитът є в строителството не е изключително огромен. Междувременно рецесията е засегнала „ Понс холдинг “, компанията майка на другия реализатор по водния цикъл. Холдингът стопира заплащания, натрупва задължения и през 2013г. се стига до последна мярка – запори и търг за продажба на имущество. Подобни търгове от частни правосъдни реализатори постоянно са предшествани от каузи най-малко месеци авансово. Така че няма по какъв начин да не се е знаело за проблемите, в случай че някой от общината си е направил труда да ревизира.
Затрудненията ще проличат напълно скоро, когато Враца се оказва разкопана, с непрекъснато спиращо водоснабдяване и все по-отдалечаващ се краен период. Общината към този момент признава, че има усложнения и закъснение. В края на 2013 година на единствения явил се претендент е предоставена поръчката за реорганизация на водопровода от бент. Среченска бара за 46.3 млн. лева Печеливш е консорциум „ МС-Техно-Хидро “, в който влизат „ М и С Бетон “, „ Техноекспортстрой “ и румънската „ Хидроконструкция “. Компанията „ М и С Бетон “ се приема за близка до „ Понстрой “, а „ Техноекспортстрой “ е обвързана с КТБ. Точно в тази банка е гаранцията, показана на общината. От 2014 година стартира формалното поглъщане на средства. Първо – кметът взема решение да даде 11 млн. лева задатък на „ МС-Техно-Хидро “ без утвърждението на надзорника. Парите по този начин и потъват, без да е свършена действителна работа.
ОЩЕ ПО-ДЪЛБОКО
Малка детайлност е, че водопроводът няма по какъв начин да бъде издигнат без проблеми – в плана остарелият тръбопровод липсва на кадастралната карта. Над него има стотици частни парцели, гори и предпазени местности. Враца се намира директно до границите на Природен парк „ Врачански Балкан “ и всяко строителство би трябвало да се преценява с екологичното законодателство. Заради пропуските районно министерство отхвърля позволение за градеж. Едва през юли 2018 година държавното управление учредява неопределен сервитут върху горски територии, с цел да може да се построи водопроводът. Общината стартира да договаря за отчуждаване на парцелите по пътя му.
Междувременно КТБ е затворена и оповестена в неплатежоспособност и по този начин банковата гаранция на консорциума за „ Среченска бара “ към този момент я няма. В общината са наясно, че нито се работи качествено, нито има късмет периодите от 16 и 36 месеца да се спазят. Подадено е искане планът да бъде трансфериран към новия програмен интервал на Европейски Съюз. Тъй като водният цикъл е стартират и квалифициран за програмния интервал 2009–2013 година, разпоредбите постановат да се завърши в избрания период. В противоположен случай изхарчените пари няма да бъдат възобновени.
КАКВОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ СПАСЕНО
Изборите през октомври 2015 година са извоювани от Калин Каменов, който влиза в общината с нов екип и би трябвало да се оправя със сериозните финансови проблеми. Община Враца е обратно с реализатор, който не си прави работата, има действителен риск от загуба на стотици милиони, а воден цикъл няма. Общината стартира да постанова неустойки от 20% от цената на договорите и се завърта в циничен кръг – работата не е свършена, само че на изпълнителите са плащани пари. Ако се спре изцяло заплащането, те напълно няма да желаят да свършат сякаш започнатото. Единственото решение е удържане на бъдещи заплащания и доста договаряния – по този начин лека-полека градежите потръгват.
ГОЛЯМОТО ПОТЪВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ
През 2016 година „ Водстрой 98 “ е продадена на „ Хидрострой “, заплащанията и работата още веднъж се бавят. Финансовите проблеми на „ Понсстрой “ стават толкоз съществени, че кредиторът Българска банка за развиване (ББР) я взема под надзор. За благополучие, Европейска комисия се съгласява планът да бъде трансфериран за интервала 2014–2020 година
С доста договаряния и старания Етап 1 и пречиствателната станция въпреки всичко са приключени и към този момент имат акт 16. В началото на 2018 година по време на посещаване във Враца министърът на околната среда Нено Димов афишира, че е предизвикателство завършването на стадия „ Среченска бара “, само че се надява да се откри вид за завършването му. Тогава той афишира, че във втората фаза на плана ще бъдат вложени близо 115 млн. лева, от които 80 млн. лева идват от оперативна стратегия „ Околна среда “.
Малко преждевременно в края на 2017 година много медии оповестиха, че водният цикъл е завършил. Твърдението е пресилено и занапред ще забележим по кое време ще бъде изцяло завършено всичко. Вероятно тогава може да създадем и точна сметка какъв брой е коствал зле квалифицираният план, който, както наподобява, ще се проточи най-малко 10 години. Утехата е, че въпреки всичко решения бяха открити – въпреки и с цената на доста време, пари и взаимни отстъпки.
ИЗТОЧНИЦИ
Интегриран план за воден цикъл на гр. Враца https://goo.gl/97h8vc
Поръчка за Етап 2:
https://goo.gl/j8v4V2
Кой стои зад „ Джи Пи Груп “, „ Водстрой 98 “ и „ ПСТ Груп “
https://goo.gl/sXDRfM
Европроектът на ужасите
https://goo.gl/biX7H8
Леденика – туризъм без сезони
https://goo.gl/CrE2aF
Поръчката за Среченска бара:
https://goo.gl/zYYaxy
Надзор:
https://goo.gl/5W4Fas
История на търговете от общината:
http://www.vratza.bg/?category=37
Договори:
http://www.vratza.bg/?category=37&sub=327
Б. ред. - Този текст е от " Черна книга на държавното разхищаване в България 2018 ", която се издава от Фондация за свободата " Фридрих Науман ". Всички изявления в книгата са изцяло свободни за препубликуване като концепцията е да доближат до допустимо най-широк кръг читатели.
Колко тъкмо може да коства един план за нова ВиК мрежа и пречиствателна станция? Повечето европейски общини могат да кажат най-малко с приблизителна акуратност и цената, и времето за осъществяване. Във Враца обаче години наред не знаят нито какъв брой пари, нито какъв брой време ще отнеме проточилият се с години воден цикъл. Сегашното управление на общината наследява може би най-лошо квалифицирания план за воден цикъл в България – и като се изключи че наследява куп проблеми, те идват с подписани контракти, от които няма по какъв начин да се откажат.
Всичко стартира преди десетина години, когато България още е в еуфория от европейските фондове, подпомагащи общинското развиване. Възможност за толкоз доста пари, с които да се създадат вложения, на доста места не е имало от десетилетия. За общински бюджет би било непостижимо натоварване да обнови водоснабдителната и канализационната мрежа и да направи нови пречиствателни станции. Идва привидно елементарно решение – Европейски Съюз дава благоприятни условия и доста общини сполучливо приготвят и завършват така наречен воден цикъл. Тогава наподобява, че Враца ще бъде един от първите градове с съвременна ВиК мрежа и предчувствието е, че това даже ще бъде образец по какъв начин европейските пари трансформират живота към положително. Само че всичко, което може да катастрофира, да нарастне и да се забави – се случва точно във Враца.
„ ЩЕ съдебномедицинска експертиза ЗА ПРИМЕР “
През 2009 година Европейската комисия утвърждава апликация за повсеместен воден цикъл на общината. Тогава Враца и Габрово са единствените български градове, които имат подготвени приложения. За северозападния град планът би трябвало да коства близо 124 млн. лева европейска безплатна финансова помощ – или най-малко толкоз е оповестено в началото. Общината готви документи, условия и търгове и екипът на кмета Костадин Шахов наподобява подготвен да стартира същинската работа. В екипа е Петя Аврамова – заместник-кмет по строителство, устройство на територията и общинска благосъстоятелност. През септември 2018 година тя става министър на районното развиване.
Само няколко месеца по-късно, през 2010 година, е определен надзорникът „ Консулгал БГ Партнърс “. Задават се избори, нещата стартират да се бавят, а от октомври 2011 година кмет на Враца става Николай Иванов, който до тогава е бил на същия пост в прилежащата община Криводол. Любопитното е, че Иванов печели изборите в съревнование с Аврамова. След загубата тя става ръководител на Общинския съвет във Враца. Новото управление на общината запретва ръкави и продължава бързо да приготвя документи. Така през 2012 година стартират да се пускат търговете – още тогава си личи, че нещата няма да са гладки.
ВИЖ КОЙ ПЕЧЕЛИ
През февруари е разгласен търг за Етап 2 на стойност близо 20 млн. лева без Данък добавена стойност, само че през май поръчката е спряна след изговаряне на Комисията за защита на конкуренцията. През юни е пуснат нов търг, този път с планирана стойност 18.13 млн. лева без Данък добавена стойност и оптимистичния период от 36 месеца за привършване. Сред пет предложения е определена тази на „ Понсстройинженеринг “ за 17.86 млн. лева и период от 16 месеца. По-голямата поръчка е за първия стадий – 30 млн. лева, а победител е консорциум с водещ сътрудник „ Водстрой 98 “. Същата компания е водеща и в обединяването, спечелило и третата поръчка – за пречиствателната станция, на стойност 15.8 млн. лева без Данък добавена стойност. Офертите са 12, само че е предпочетен тъкмо консорциумът, в който водеща е компания, свързвана с КТБ и депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски.
Ако се има вяра на написаното в поръчките, след най-вече 36 месеца строителството би трябвало да е изцяло завършило, ВиК мрежата да е актуализирана, а по улиците да няма следи от разкопаването. Договорите са подписани по времето на кмета Николай Иванов и заместник-кмета по строителство Красимира Георгиева. Тя е била чиновник на „ Понсстрой “, преди да стартира работа в общината, а откакто напуща, още веднъж се връща към остарелия си шеф, описват изявления в „ Капитал “.
Макар Георгиева и Иванов да подписват огромна част от договорите, Петя Аврамова доста държи да се знае, че водният цикъл е квалифициран от нея, и постоянно го назовава своя горделивост, наред със противоречивия план за „ социализация “ и „ атракциони “ в пещера „ Леденика “, който бе разказан в „ Черна книга на държавното разхищаване 2015 “.
ПЪРВОТО ПОТЪВАНЕ
Когато са подписани договорите с „ Понсстройинженеринг “ и консорциумите с „ Водстрой 98 “, към този момент има ясни и обществени индикации, че компаниите може да имат усложнения. През 2012 година оборотът на „ Водстрой 98 “ е едвам 22 млн. лева, а опитът є в строителството не е изключително огромен. Междувременно рецесията е засегнала „ Понс холдинг “, компанията майка на другия реализатор по водния цикъл. Холдингът стопира заплащания, натрупва задължения и през 2013г. се стига до последна мярка – запори и търг за продажба на имущество. Подобни търгове от частни правосъдни реализатори постоянно са предшествани от каузи най-малко месеци авансово. Така че няма по какъв начин да не се е знаело за проблемите, в случай че някой от общината си е направил труда да ревизира.
Затрудненията ще проличат напълно скоро, когато Враца се оказва разкопана, с непрекъснато спиращо водоснабдяване и все по-отдалечаващ се краен период. Общината към този момент признава, че има усложнения и закъснение. В края на 2013 година на единствения явил се претендент е предоставена поръчката за реорганизация на водопровода от бент. Среченска бара за 46.3 млн. лева Печеливш е консорциум „ МС-Техно-Хидро “, в който влизат „ М и С Бетон “, „ Техноекспортстрой “ и румънската „ Хидроконструкция “. Компанията „ М и С Бетон “ се приема за близка до „ Понстрой “, а „ Техноекспортстрой “ е обвързана с КТБ. Точно в тази банка е гаранцията, показана на общината. От 2014 година стартира формалното поглъщане на средства. Първо – кметът взема решение да даде 11 млн. лева задатък на „ МС-Техно-Хидро “ без утвърждението на надзорника. Парите по този начин и потъват, без да е свършена действителна работа.
ОЩЕ ПО-ДЪЛБОКО
Малка детайлност е, че водопроводът няма по какъв начин да бъде издигнат без проблеми – в плана остарелият тръбопровод липсва на кадастралната карта. Над него има стотици частни парцели, гори и предпазени местности. Враца се намира директно до границите на Природен парк „ Врачански Балкан “ и всяко строителство би трябвало да се преценява с екологичното законодателство. Заради пропуските районно министерство отхвърля позволение за градеж. Едва през юли 2018 година държавното управление учредява неопределен сервитут върху горски територии, с цел да може да се построи водопроводът. Общината стартира да договаря за отчуждаване на парцелите по пътя му.
Междувременно КТБ е затворена и оповестена в неплатежоспособност и по този начин банковата гаранция на консорциума за „ Среченска бара “ към този момент я няма. В общината са наясно, че нито се работи качествено, нито има късмет периодите от 16 и 36 месеца да се спазят. Подадено е искане планът да бъде трансфериран към новия програмен интервал на Европейски Съюз. Тъй като водният цикъл е стартират и квалифициран за програмния интервал 2009–2013 година, разпоредбите постановат да се завърши в избрания период. В противоположен случай изхарчените пари няма да бъдат възобновени.
КАКВОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ СПАСЕНО
Изборите през октомври 2015 година са извоювани от Калин Каменов, който влиза в общината с нов екип и би трябвало да се оправя със сериозните финансови проблеми. Община Враца е обратно с реализатор, който не си прави работата, има действителен риск от загуба на стотици милиони, а воден цикъл няма. Общината стартира да постанова неустойки от 20% от цената на договорите и се завърта в циничен кръг – работата не е свършена, само че на изпълнителите са плащани пари. Ако се спре изцяло заплащането, те напълно няма да желаят да свършат сякаш започнатото. Единственото решение е удържане на бъдещи заплащания и доста договаряния – по този начин лека-полека градежите потръгват.
ГОЛЯМОТО ПОТЪВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ
През 2016 година „ Водстрой 98 “ е продадена на „ Хидрострой “, заплащанията и работата още веднъж се бавят. Финансовите проблеми на „ Понсстрой “ стават толкоз съществени, че кредиторът Българска банка за развиване (ББР) я взема под надзор. За благополучие, Европейска комисия се съгласява планът да бъде трансфериран за интервала 2014–2020 година
С доста договаряния и старания Етап 1 и пречиствателната станция въпреки всичко са приключени и към този момент имат акт 16. В началото на 2018 година по време на посещаване във Враца министърът на околната среда Нено Димов афишира, че е предизвикателство завършването на стадия „ Среченска бара “, само че се надява да се откри вид за завършването му. Тогава той афишира, че във втората фаза на плана ще бъдат вложени близо 115 млн. лева, от които 80 млн. лева идват от оперативна стратегия „ Околна среда “.
Малко преждевременно в края на 2017 година много медии оповестиха, че водният цикъл е завършил. Твърдението е пресилено и занапред ще забележим по кое време ще бъде изцяло завършено всичко. Вероятно тогава може да създадем и точна сметка какъв брой е коствал зле квалифицираният план, който, както наподобява, ще се проточи най-малко 10 години. Утехата е, че въпреки всичко решения бяха открити – въпреки и с цената на доста време, пари и взаимни отстъпки.
ИЗТОЧНИЦИ
Интегриран план за воден цикъл на гр. Враца https://goo.gl/97h8vc
Поръчка за Етап 2:
https://goo.gl/j8v4V2
Кой стои зад „ Джи Пи Груп “, „ Водстрой 98 “ и „ ПСТ Груп “
https://goo.gl/sXDRfM
Европроектът на ужасите
https://goo.gl/biX7H8
Леденика – туризъм без сезони
https://goo.gl/CrE2aF
Поръчката за Среченска бара:
https://goo.gl/zYYaxy
Надзор:
https://goo.gl/5W4Fas
История на търговете от общината:
http://www.vratza.bg/?category=37
Договори:
http://www.vratza.bg/?category=37&sub=327
Б. ред. - Този текст е от " Черна книга на държавното разхищаване в България 2018 ", която се издава от Фондация за свободата " Фридрих Науман ". Всички изявления в книгата са изцяло свободни за препубликуване като концепцията е да доближат до допустимо най-широк кръг читатели.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ