Държавата не може да измери колко вода влиза в мрежата
Водните загуби в България са големи и неизмерими
България навлиза в интервал на трайно засушаване, а страната не може да мери какъв брой вода навлиза в мрежата. Това разяснява проф. Емил Гачев от Института за проучване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките в предаването " Бизнес старт " по Bloomberg TV Bulgaria.
Язовирите в България са цялостни на малко над 60 %, като равнищата са по-ниски от разполагаемите ресурси от 2024 година. През летните месеци не могат да се чакат огромни превалявания, а жителите и стопанската система би трябвало да се приспособяват към по-ограничен воден запас.
" Държавата не може да мери какъв брой вода навлиза в мрежата. Това прави невероятно да се схванат и точните загуби ", съобщи проф. Емил Гачев.
Най-застрашените райони
Основните обитаеми места като София и Пловдив не са застрашени от водни режими, само че някои регионални центрове, както и извънредно дребни населенни места са под риск. Най-застрашените райони са северозападна и североизточна България, както и елементи от северна централна България, покрай Дунавската низина.
В обитаеми места с доста огромни водопреносни загуби като Перник, Шумен, Габрово и Сливен би трябвало да се вземат неотложни ограничения, акцентира специалистът.
Промяна в разпределението на преваляванията
Сегашните климатични промени не водят до доста понижаване на количеството превалявания, а до сериозна смяна в тяхното систематизиране. Дъждовете могат да са по-рядко, само че да са по-силни - когато едно обитаемо място има лично водохващане с дребен потенциал, то не може да се приспособява към новите условия.
" В България има съществени проблеми към наблюдението на водите, като огромна част от тях не се регистрират на самия вход в системата ", изясни проф. Гачев.
Необходими са европейски средства
Държавата би трябвало да изготви стратегия за стабилно и рационално потребление на водните запаси на страната. За осъществяването на подобен план ще са нужни и европейски средства.
Има потребност от стратегическа стратегия, която да цели от една страна възстановяване на инфраструктурата, с ориентирани вложения в най-критичните места, а от друга - потребление на различни водоизточници, в това число за дребните консуматори като семейства с ориентирани дотации за тях.
Адаптация на стопанската система
Освен грижи за горите, минералните води и водоизточниците, България би трябвало да мисли по какъв начин да приспособява стопанската система си към по-ограничен воден запас. Секторът земеделие да вземем за пример би трябвало да бъде приспособен към по-сухоустойчиви култури, предложи специалистът.
България навлиза в интервал на трайно засушаване, а страната не може да мери какъв брой вода навлиза в мрежата. Това разяснява проф. Емил Гачев от Института за проучване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките в предаването " Бизнес старт " по Bloomberg TV Bulgaria.
Язовирите в България са цялостни на малко над 60 %, като равнищата са по-ниски от разполагаемите ресурси от 2024 година. През летните месеци не могат да се чакат огромни превалявания, а жителите и стопанската система би трябвало да се приспособяват към по-ограничен воден запас.
" Държавата не може да мери какъв брой вода навлиза в мрежата. Това прави невероятно да се схванат и точните загуби ", съобщи проф. Емил Гачев.
Най-застрашените райони
Основните обитаеми места като София и Пловдив не са застрашени от водни режими, само че някои регионални центрове, както и извънредно дребни населенни места са под риск. Най-застрашените райони са северозападна и североизточна България, както и елементи от северна централна България, покрай Дунавската низина.
В обитаеми места с доста огромни водопреносни загуби като Перник, Шумен, Габрово и Сливен би трябвало да се вземат неотложни ограничения, акцентира специалистът.
Промяна в разпределението на преваляванията
Сегашните климатични промени не водят до доста понижаване на количеството превалявания, а до сериозна смяна в тяхното систематизиране. Дъждовете могат да са по-рядко, само че да са по-силни - когато едно обитаемо място има лично водохващане с дребен потенциал, то не може да се приспособява към новите условия.
" В България има съществени проблеми към наблюдението на водите, като огромна част от тях не се регистрират на самия вход в системата ", изясни проф. Гачев.
Необходими са европейски средства
Държавата би трябвало да изготви стратегия за стабилно и рационално потребление на водните запаси на страната. За осъществяването на подобен план ще са нужни и европейски средства.
Има потребност от стратегическа стратегия, която да цели от една страна възстановяване на инфраструктурата, с ориентирани вложения в най-критичните места, а от друга - потребление на различни водоизточници, в това число за дребните консуматори като семейства с ориентирани дотации за тях.
Адаптация на стопанската система
Освен грижи за горите, минералните води и водоизточниците, България би трябвало да мисли по какъв начин да приспособява стопанската система си към по-ограничен воден запас. Секторът земеделие да вземем за пример би трябвало да бъде приспособен към по-сухоустойчиви култури, предложи специалистът.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ