Над 260 000 души на воден режим, загубите на питейна вода растат ...
Водни режими в стотици обитаеми места
По данни на КЕВР през лятото на 2025 година в 299 обитаеми места – 16 града и 283 села – е било нарушено естественото водоснабдяване. Над 260 000 души са били наранени от водни режими.
В 81 от тези обитаеми места живеят над 500 души, само че те събират близо 80% от всички пострадали.
Загубите на вода остават сериозни
Комисията регистрира, че при 12 районни ВиК оператора загубите на вода са се нараснали по отношение на 2020 година, макар условията за последователно понижаване.
Пет сдружения – в Перник, Сливен, София-град, Шумен и Пазарджик – имат индикатори за загуби над 30 куб. метра на километър на ден.
В Перник общите загуби доближават над 80%, сочи анализът.
КЕВР показва, че високите равнища на загуби постоянно се дължат на остаряла инфраструктура, незонирани мрежи, нерегламентирани присъединения и липса на надзор върху налягането.
Разминавания в докладите и липса на бистрота
Регулаторът открива съществени несъответствия сред данните, предоставени от ВиК операторите, и тези на Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ).
В някои области – Велико Търново, Враца, Бургас, Благоевград, София-област, Перник и Ловеч – операторите не са отчели обитаеми места с водни режими, макар че министерството е показало такива.
След спомагателни инспекции единствено две сдружения – в Благоевград и Перник – са дали правилни данни, отбелязва КЕВР. Това, по думите на комисията, „ лимитира опцията за ефикасен надзор и справедлива оценка “.
Препоръки и ограничения
Комисията приканва операторите с въведени режими да обезпечат различни източници на питейна вода взаимно с общините. Сред предложените ограничения са:
- създаване на зони за надзор и премерване на водните потоци;
- проучване за скрити течове и рационализация на мрежата;
- ръководство на налягането и оптимизация на помпените станции;
- замяна на остарели тръби и сградни отклонения.
За сдруженията, при които загубите освен не понижават, само че и се усилват, КЕВР упорства ограниченията да се насочат предпочитано към най-големите обитаеми места.
Без вложения – риск от трайно безводие
В умозаключение комисията акцентира потребността от незабавни вложения и по-добра съгласуваност сред ВиК операторите, общините и Министерство на регионалното развитие.
„ Без транспарантна отчетност и надзор върху загубите България рискува трайно утежняване на достъпа до питейна вода – изключително в селските региони “, предизвестява КЕВР.
Какво може и какво не може да направи КЕВР?
Комисията за енергийно и водно контролиране има лимитирани пълномощия, когато става дума за решение на действителните проблеми във ВиК бранша. Тя може да прави надзор и да постанова наказания, само че няма изпълнителна власт, с цел да предприеме съответни дейности на терен.
КЕВР дефинира цените на водата и утвърждава бизнес проектите на водните оператори. Ако в тях липсват ограничения за възстановяване на услугата или за понижаване на загубите, комисията има право да ги върне за промяна или да ги отхвърли. При систематични нарушавания – да вземем за пример неподаване на информация или погрешни доклади – КЕВР може да постанова санкции и даже да лишава лиценз.
Регулаторът има право да изисква детайлни информации, механически данни и проекти от сдруженията, както и да прави инспекции на място. При открити нарушавания той може да задължи оператора да показа съответни ограничения в избран период.
В същото време обаче КЕВР няма финансови и механически благоприятни условия да финансира поправки или да прави вложения в инфраструктура. Тя не може да строи, да подменя тръби или да обезпечава различни източници на вода. Комисията няма и пълномощие да задължава общините да подхващат съответни дейности.
На процедура КЕВР може да алармира, да предизвестява и да насочва рекомендации, само че действителните решения зависят от други институции – Министерството на районното развиване и благоустройството, локалните ВиК асоциации и самите оператори. Без тяхното присъединяване и вложения регулаторът остава най-вече наблюдаващ на задълбочаващата се водна рецесия.
По данни на КЕВР през лятото на 2025 година в 299 обитаеми места – 16 града и 283 села – е било нарушено естественото водоснабдяване. Над 260 000 души са били наранени от водни режими.
В 81 от тези обитаеми места живеят над 500 души, само че те събират близо 80% от всички пострадали.
Загубите на вода остават сериозни
Комисията регистрира, че при 12 районни ВиК оператора загубите на вода са се нараснали по отношение на 2020 година, макар условията за последователно понижаване.
Пет сдружения – в Перник, Сливен, София-град, Шумен и Пазарджик – имат индикатори за загуби над 30 куб. метра на километър на ден.
В Перник общите загуби доближават над 80%, сочи анализът.
КЕВР показва, че високите равнища на загуби постоянно се дължат на остаряла инфраструктура, незонирани мрежи, нерегламентирани присъединения и липса на надзор върху налягането.
Разминавания в докладите и липса на бистрота
Регулаторът открива съществени несъответствия сред данните, предоставени от ВиК операторите, и тези на Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ).
В някои области – Велико Търново, Враца, Бургас, Благоевград, София-област, Перник и Ловеч – операторите не са отчели обитаеми места с водни режими, макар че министерството е показало такива.
След спомагателни инспекции единствено две сдружения – в Благоевград и Перник – са дали правилни данни, отбелязва КЕВР. Това, по думите на комисията, „ лимитира опцията за ефикасен надзор и справедлива оценка “.
Препоръки и ограничения
Комисията приканва операторите с въведени режими да обезпечат различни източници на питейна вода взаимно с общините. Сред предложените ограничения са:
- създаване на зони за надзор и премерване на водните потоци;
- проучване за скрити течове и рационализация на мрежата;
- ръководство на налягането и оптимизация на помпените станции;
- замяна на остарели тръби и сградни отклонения.
За сдруженията, при които загубите освен не понижават, само че и се усилват, КЕВР упорства ограниченията да се насочат предпочитано към най-големите обитаеми места.
Без вложения – риск от трайно безводие
В умозаключение комисията акцентира потребността от незабавни вложения и по-добра съгласуваност сред ВиК операторите, общините и Министерство на регионалното развитие.
„ Без транспарантна отчетност и надзор върху загубите България рискува трайно утежняване на достъпа до питейна вода – изключително в селските региони “, предизвестява КЕВР.
Какво може и какво не може да направи КЕВР?
Комисията за енергийно и водно контролиране има лимитирани пълномощия, когато става дума за решение на действителните проблеми във ВиК бранша. Тя може да прави надзор и да постанова наказания, само че няма изпълнителна власт, с цел да предприеме съответни дейности на терен.
КЕВР дефинира цените на водата и утвърждава бизнес проектите на водните оператори. Ако в тях липсват ограничения за възстановяване на услугата или за понижаване на загубите, комисията има право да ги върне за промяна или да ги отхвърли. При систематични нарушавания – да вземем за пример неподаване на информация или погрешни доклади – КЕВР може да постанова санкции и даже да лишава лиценз.
Регулаторът има право да изисква детайлни информации, механически данни и проекти от сдруженията, както и да прави инспекции на място. При открити нарушавания той може да задължи оператора да показа съответни ограничения в избран период.
В същото време обаче КЕВР няма финансови и механически благоприятни условия да финансира поправки или да прави вложения в инфраструктура. Тя не може да строи, да подменя тръби или да обезпечава различни източници на вода. Комисията няма и пълномощие да задължава общините да подхващат съответни дейности.
На процедура КЕВР може да алармира, да предизвестява и да насочва рекомендации, само че действителните решения зависят от други институции – Министерството на районното развиване и благоустройството, локалните ВиК асоциации и самите оператори. Без тяхното присъединяване и вложения регулаторът остава най-вече наблюдаващ на задълбочаващата се водна рецесия.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ