&09:01:14)
Как водната топка в София остана на сухо
Водната топка е спорт с огромни обичаи у нас. 90-годишна история и две олимпийски участия.
За 74 шампионати от 1949 година до момента единствено 8 пъти купата при мъжете е печелена от тимове отвън столицата (Варна – 7 и Сандански – 1) – все през ХХI век. Този сезон за първи път София няма даже участник в Топ 4 на мъжкото състезание. И ще е огромен триумф за двумилионния град в случай че софийски тим отбор изобщо завоюва орден в някоя от шестте възрасти на мъжкото направление.
Най-общо казано мъката на водната топка в София, където този спорт до момента беше извънредно значим за националната кондиция на водната топка, идва от последователното, само че непреодолимо най-малко към този момент, изтикване на ватерполото от столичните басейни. За всеки съответен случай през последните 40-50 години има обособена причина и/или пояснение. Но общата картина е ясна, показателна и трагична – софийската водна топка непрекъснато продължава да губи вода и територии, а оттова и позиции, което няма по какъв начин да не се отразява генерално на развиването на мъжкия спорт у нас. И да спъва каквито и да било огромни проекти на федерацията и софийските клубове за бъдещето.
В момента Бургас (3 клуба) и Варна (5 клуба) са надалеч, но доста надалеч пред София (5 клуба) във връзка с материалната си база за плувните спортове, в това число и водната топка. Ватерполото се развива още във Враца (2 ), Русе (1) и Кърджали (1). Клубовете все още в страната са общо 17. Състезателите в двата пола са към 1200 (поне 400 от тях в София), има още към 700 деца (300 в столицата) в образование.
Дефинирането на аргументите за какво водната топка в София е изтикана на брега е комплициран микс от политически (без)действия на държавно и общинско ниво; меко казано противоречиви бизнес инициативи, в които спортът по предписание не е водещ; справедливи стопански компликации в дадени интервали от време, отразили се тогава първо на спортове със скъпа база и непостижима поддръжка… Крайният резултат е тежкото състояние (най-вече в София, която е доста значима за водната топка у нас) на един доста потребен и образователен спорт, който в страните, към които претендираме, че принадлежим, заема почтено място в обучителната, образователната стратегия и спортната стратегия. Да не приказваме, че водната топка е първият групов спорт в олимпийската история на света (от 1900-ата година) изобщо, а България е играла два пъти на летни игри – Мюнхен 1972 и Москва 1980. Имаме осмо място в света за мъже (1978 г, Западен Берлин) и шесто за младежи (Лонг бийч, 1991). Имаме участия на още две международни шампионати и две международни купи, на повече от 10 европейски, все за мъже. Всичко това до преди тридесетина години. Сега спортът постепенно и трудно, само че настойчиво и видимо върви по пътя на своето възобновление. Без басейни и вода в София за водната топка обаче ще бъде извънредно мъчно и съвсем невероятно да стане…
От 15-ина години в София водна топка към този момент се играе единствено на закрития „ Диана “ и на „ Спартак “, и то единствено в строго избрани часове и време. През годините базите и за водна топка в са били повече от 10. И в случай че през 2004-а закритият „ Диана “ не беше върнат към нов живот след 15-годишен таймаут с помощта на спортния министър Васил Иванов – Лучано, лобирането на Иван Славков – Батето и доста значимото присъединяване на тогавашния Управителен съвет на БФВТ, отпред с Ирен Витанов, през днешния ден най-вероятно водна топка в столицата изобщо нямаше да има.
Сега петте клуба (ЦСКА, Локомотив НН, Славия, Левски и ЦДНА) се прескачат с тимовете си в другите възрасти по няколко часа всяка вечер в закрития „ Диана “ (отскоро има и по-ранни часове единствено за плуване). А съставите на Левски упражняват няколко пъти седмично и на част от „ Спартак “, а единствено през лятото – и на открития басейн на комплекса. Така от типичен летен спорт, тъй като точно тренировките и играта навън са огромният сексапил на водната топка, ватерполото в София на процедура е единствено зимен спорт под покрив.
Обобщено – тъкмо по тази причина водната топка в столицата сега единствено мъждука и се пробва отгоре-отгоре да оцелява. За какво развиване и спортно майсторство може да се приказва в така и така аматьорския спорт, когато клубовете упражняват с задачите си тимове в най-хубавия случай по няколко пъти седмично? А когато го вършат във водата има общо към стотина състезатели и тимовете разполагат с четвъртина или третина от 50-метровия закрит „ Диана “?
Ето в резюме убийствената за столичната водна топка драма със софийските басейни, в които се е играело и към този момент не се играе и тренира водна топка.
„ Дианабад “ – в действителност откритите басейни „ Диана “
 )
1933 година Комплексът „ Дианабад “ тогава…
Това е Меката на българските плувни спортове, в това число и на водната топка. Дело на Димитър Пехливанов – бизнесмен и другар на водните спортове. Басейните в комплекса отварят порти през 1931 година, когато одобряват първата балканиада по плуване и скокове във вода. Година по-късно отново на „ Дианабад “ е първият мач по водна топка у нас – сред събирателен тим на София и състав на британски моряци.
 )
Първият мач по водна топка на „ Дианабад “ – 1932 година
Комплексът и преди, и след 1944 година, е главен състезателен център, място на неизброими надпревари за историята и за подготовка на велики спортисти и в плуването, и във водната топка, и в скоковете във вода. След 1944-а е национализиран, а най-основната от няколкото му модернизации е за европейското по плувни спортове през 1985 година Всъщност два от трите басейна – 50-метровият и профилираният 33-метров (само за водна топка), по принцип се употребяват доста десетилетия постоянно и от ватерполото.
В момента откритият „ Диана “ е в капитала на Национална спортна база ЕАД, настойчиво и непрекъснато е преотдаван за частно прилагане и дълги периоди (по 10 години) против вложения и поддръжка от няколко десетилетия и от доста държавни управления и спортни министри. Договорите и методът, по който бяха и са предпазени (или най-малко би трябвало да е така) ползите на спорта при тези интервенции, по традиция бяха недостъпни за спортната общност. И дали на тях ще се развива спорт или не зависеше и към момента зависи единствено от желанието, настронието или ползите на съответния, официално или не, сменящ се ползвател.
Сега спорт на басейните през лятото съвсем не се практикува. Със спорадични изключения и единствено заради благосклонност на наемателя (ако я има въобще), а не поради поети договорни отговорности. Изключенията са образование по плуване и шампионат по скокове във вода, и отвреме-навреме редки тренировки по водна топка. За сметка на плажа и дейностите на къпалнята, която към този момент също изпитва усложнения, изключително през пандемията.
Но пък голям ресторант преди няколко години завладя част от територията на комплекса и провокира даже политически разногласия и (без)действия. Оставайки отвън политическото поле ще кажем единствено, че градежът на ресторанта започва като строеж на заслон или най-малко по този начин пишеше преди 5-6 години на табелата извън при започване на работата по обекта. После се появи огромен ресторант, който във времето на пандемията порасна двойно на потенциал. По-късно стартира и градеж на автомивка, спрян единствено заради публичния напън от квартала.
 )
2012 година ЦСКА завоюва една от внушителните си 39 трофеи при мъжете като победи Локомотив НН с 2-1 във финалната серия на „ Диана “. Това е последният мач към този момент на 50-метровия открит басейн на комплекса „ Диана “.
Водна топка на 50-метровия басейн на „ Диана “ за последно се игра през лятото на 2012 година Тогава ЦСКА победи в извънредно забавни и доста посетени мачове Локомотив НН с 2-1 в плейофната серия за купата при мъжете. До 2015-а най-малко се тренираше постоянно всяко лято на профилирания 33-метров басейн за ватерполо. Пак през 2015-а се играха и последните публични мачове на същия басейн – от интернационалния шампионат за юноши за купа „ Никола Нанов “ с присъединяване и на националния тим за 15-годишни.
 )
2015 година Последният мач на 33-метровия профилиран басейн за водна топка на открития „ Диана “ – от шампионата „ Никола Нанов “ за юноши…
След това наемите, желани от клубовете, неразбираемо за какво станаха безусловно непостижими и на процедура отказващи. Нищо, че това въпреки всичко е профилиран басейн за водна топка, издигнат от частен бизнесмен и след това оборудван и осъвременен като подобен от страната, със съответните инвестиции на ползвателя в следствие. В същия този басейн най-малко в последното десетилетие водата се отопляваше единствено от слънцето и заради непрекъснат теч постоянно беше доста студена – по този начин бе най-малко докато там към момента се тренираше постоянно водна топка. А и настояванията на ватерполото за часове не бяха кой знае какви – заран рано преди плажуващите и по здрач след края на дейностите като къпалня. В един миг бяха оценени по 5000 лева месечно на клуб и спортът естествено остана на изсъхнало.
Всъщност точно летните месеци и двуразовите тренировки навън поддържаха водната топка в столицата в релативно добра кондиция. Сметката демонстрира, че това бяха към 100 летни тренировки на тим за 3-4 месеца против още най-много толкоз за останалото време през спортно-състезателната година. Без постоянните летни занимания до 2015-а подготовката и класата на тимовете от столицата непрекъснато, очевидно и резонно пада…
Драмата на „ Мария Луиза “
Столична община построява къпалнята „ Мария Луиза “, която отваря порти в Борисовата градина през 1938 година Освен обичано място на софиянци незабавно се трансформира и в прелъстителен състезателен център със надпревари и тренировки по плуване, водна топка и скокове във вода.
 )
Основна реорганизация на комплекса (с име „ Република “ до 1989 г.) се прави един път за Световните студентски игри праз 1961 година и повторно за европейското по плувни спортове през 1985 година
Но малко по-късно комплексът е приватизиран, става прочут повече с състезанията „ Мис Мокра фланелка “. След 1995-а спортната активност на „ Мария Муиза “ замира, а от 2005 година по неизяснени или най-малко необявени аргументи плажът и басейните стопират дефинитивно да работят.
 )
Къпалнята " Мария Луиза " през днешния ден
В последните няколко години се вижда активизиране на Столична община, само че към този момент всичко е в областта на проектите, подготвителните действия и възможните правосъдни каузи за реализиране по един или различен метод на концепцията за вдъхване на нов живот на комплекса. Казусът с „ Мария Луиза “ е доста добре прочут на българската общност, с цел да го преразказваме в детайли тук.
Така или другояче – това са още два басейна, след двата открити на „ Диана “, на който се е играло и упражнявало дълги години водна топка и този спорт към този момент го няма на тях.
(СЛЕДВА)
създател: Николай Кръстев, bgswim.com
Снимки: Архив BGswim, ЦСКА, „ Бистрите сини коридори “ (София, 1981 г.), Facebook и Благой Цицелков, NOVA
За 74 шампионати от 1949 година до момента единствено 8 пъти купата при мъжете е печелена от тимове отвън столицата (Варна – 7 и Сандански – 1) – все през ХХI век. Този сезон за първи път София няма даже участник в Топ 4 на мъжкото състезание. И ще е огромен триумф за двумилионния град в случай че софийски тим отбор изобщо завоюва орден в някоя от шестте възрасти на мъжкото направление.
Най-общо казано мъката на водната топка в София, където този спорт до момента беше извънредно значим за националната кондиция на водната топка, идва от последователното, само че непреодолимо най-малко към този момент, изтикване на ватерполото от столичните басейни. За всеки съответен случай през последните 40-50 години има обособена причина и/или пояснение. Но общата картина е ясна, показателна и трагична – софийската водна топка непрекъснато продължава да губи вода и територии, а оттова и позиции, което няма по какъв начин да не се отразява генерално на развиването на мъжкия спорт у нас. И да спъва каквито и да било огромни проекти на федерацията и софийските клубове за бъдещето.
В момента Бургас (3 клуба) и Варна (5 клуба) са надалеч, но доста надалеч пред София (5 клуба) във връзка с материалната си база за плувните спортове, в това число и водната топка. Ватерполото се развива още във Враца (2 ), Русе (1) и Кърджали (1). Клубовете все още в страната са общо 17. Състезателите в двата пола са към 1200 (поне 400 от тях в София), има още към 700 деца (300 в столицата) в образование.
Дефинирането на аргументите за какво водната топка в София е изтикана на брега е комплициран микс от политически (без)действия на държавно и общинско ниво; меко казано противоречиви бизнес инициативи, в които спортът по предписание не е водещ; справедливи стопански компликации в дадени интервали от време, отразили се тогава първо на спортове със скъпа база и непостижима поддръжка… Крайният резултат е тежкото състояние (най-вече в София, която е доста значима за водната топка у нас) на един доста потребен и образователен спорт, който в страните, към които претендираме, че принадлежим, заема почтено място в обучителната, образователната стратегия и спортната стратегия. Да не приказваме, че водната топка е първият групов спорт в олимпийската история на света (от 1900-ата година) изобщо, а България е играла два пъти на летни игри – Мюнхен 1972 и Москва 1980. Имаме осмо място в света за мъже (1978 г, Западен Берлин) и шесто за младежи (Лонг бийч, 1991). Имаме участия на още две международни шампионати и две международни купи, на повече от 10 европейски, все за мъже. Всичко това до преди тридесетина години. Сега спортът постепенно и трудно, само че настойчиво и видимо върви по пътя на своето възобновление. Без басейни и вода в София за водната топка обаче ще бъде извънредно мъчно и съвсем невероятно да стане…
От 15-ина години в София водна топка към този момент се играе единствено на закрития „ Диана “ и на „ Спартак “, и то единствено в строго избрани часове и време. През годините базите и за водна топка в са били повече от 10. И в случай че през 2004-а закритият „ Диана “ не беше върнат към нов живот след 15-годишен таймаут с помощта на спортния министър Васил Иванов – Лучано, лобирането на Иван Славков – Батето и доста значимото присъединяване на тогавашния Управителен съвет на БФВТ, отпред с Ирен Витанов, през днешния ден най-вероятно водна топка в столицата изобщо нямаше да има.
Сега петте клуба (ЦСКА, Локомотив НН, Славия, Левски и ЦДНА) се прескачат с тимовете си в другите възрасти по няколко часа всяка вечер в закрития „ Диана “ (отскоро има и по-ранни часове единствено за плуване). А съставите на Левски упражняват няколко пъти седмично и на част от „ Спартак “, а единствено през лятото – и на открития басейн на комплекса. Така от типичен летен спорт, тъй като точно тренировките и играта навън са огромният сексапил на водната топка, ватерполото в София на процедура е единствено зимен спорт под покрив.
Обобщено – тъкмо по тази причина водната топка в столицата сега единствено мъждука и се пробва отгоре-отгоре да оцелява. За какво развиване и спортно майсторство може да се приказва в така и така аматьорския спорт, когато клубовете упражняват с задачите си тимове в най-хубавия случай по няколко пъти седмично? А когато го вършат във водата има общо към стотина състезатели и тимовете разполагат с четвъртина или третина от 50-метровия закрит „ Диана “?
Ето в резюме убийствената за столичната водна топка драма със софийските басейни, в които се е играело и към този момент не се играе и тренира водна топка.
„ Дианабад “ – в действителност откритите басейни „ Диана “
1933 година Комплексът „ Дианабад “ тогава…
Това е Меката на българските плувни спортове, в това число и на водната топка. Дело на Димитър Пехливанов – бизнесмен и другар на водните спортове. Басейните в комплекса отварят порти през 1931 година, когато одобряват първата балканиада по плуване и скокове във вода. Година по-късно отново на „ Дианабад “ е първият мач по водна топка у нас – сред събирателен тим на София и състав на британски моряци.
Първият мач по водна топка на „ Дианабад “ – 1932 година
Комплексът и преди, и след 1944 година, е главен състезателен център, място на неизброими надпревари за историята и за подготовка на велики спортисти и в плуването, и във водната топка, и в скоковете във вода. След 1944-а е национализиран, а най-основната от няколкото му модернизации е за европейското по плувни спортове през 1985 година Всъщност два от трите басейна – 50-метровият и профилираният 33-метров (само за водна топка), по принцип се употребяват доста десетилетия постоянно и от ватерполото.
В момента откритият „ Диана “ е в капитала на Национална спортна база ЕАД, настойчиво и непрекъснато е преотдаван за частно прилагане и дълги периоди (по 10 години) против вложения и поддръжка от няколко десетилетия и от доста държавни управления и спортни министри. Договорите и методът, по който бяха и са предпазени (или най-малко би трябвало да е така) ползите на спорта при тези интервенции, по традиция бяха недостъпни за спортната общност. И дали на тях ще се развива спорт или не зависеше и към момента зависи единствено от желанието, настронието или ползите на съответния, официално или не, сменящ се ползвател.
Сега спорт на басейните през лятото съвсем не се практикува. Със спорадични изключения и единствено заради благосклонност на наемателя (ако я има въобще), а не поради поети договорни отговорности. Изключенията са образование по плуване и шампионат по скокове във вода, и отвреме-навреме редки тренировки по водна топка. За сметка на плажа и дейностите на къпалнята, която към този момент също изпитва усложнения, изключително през пандемията.
Но пък голям ресторант преди няколко години завладя част от територията на комплекса и провокира даже политически разногласия и (без)действия. Оставайки отвън политическото поле ще кажем единствено, че градежът на ресторанта започва като строеж на заслон или най-малко по този начин пишеше преди 5-6 години на табелата извън при започване на работата по обекта. После се появи огромен ресторант, който във времето на пандемията порасна двойно на потенциал. По-късно стартира и градеж на автомивка, спрян единствено заради публичния напън от квартала.
2012 година ЦСКА завоюва една от внушителните си 39 трофеи при мъжете като победи Локомотив НН с 2-1 във финалната серия на „ Диана “. Това е последният мач към този момент на 50-метровия открит басейн на комплекса „ Диана “.
Водна топка на 50-метровия басейн на „ Диана “ за последно се игра през лятото на 2012 година Тогава ЦСКА победи в извънредно забавни и доста посетени мачове Локомотив НН с 2-1 в плейофната серия за купата при мъжете. До 2015-а най-малко се тренираше постоянно всяко лято на профилирания 33-метров басейн за ватерполо. Пак през 2015-а се играха и последните публични мачове на същия басейн – от интернационалния шампионат за юноши за купа „ Никола Нанов “ с присъединяване и на националния тим за 15-годишни.
2015 година Последният мач на 33-метровия профилиран басейн за водна топка на открития „ Диана “ – от шампионата „ Никола Нанов “ за юноши…
След това наемите, желани от клубовете, неразбираемо за какво станаха безусловно непостижими и на процедура отказващи. Нищо, че това въпреки всичко е профилиран басейн за водна топка, издигнат от частен бизнесмен и след това оборудван и осъвременен като подобен от страната, със съответните инвестиции на ползвателя в следствие. В същия този басейн най-малко в последното десетилетие водата се отопляваше единствено от слънцето и заради непрекъснат теч постоянно беше доста студена – по този начин бе най-малко докато там към момента се тренираше постоянно водна топка. А и настояванията на ватерполото за часове не бяха кой знае какви – заран рано преди плажуващите и по здрач след края на дейностите като къпалня. В един миг бяха оценени по 5000 лева месечно на клуб и спортът естествено остана на изсъхнало.
Всъщност точно летните месеци и двуразовите тренировки навън поддържаха водната топка в столицата в релативно добра кондиция. Сметката демонстрира, че това бяха към 100 летни тренировки на тим за 3-4 месеца против още най-много толкоз за останалото време през спортно-състезателната година. Без постоянните летни занимания до 2015-а подготовката и класата на тимовете от столицата непрекъснато, очевидно и резонно пада…
Драмата на „ Мария Луиза “
Столична община построява къпалнята „ Мария Луиза “, която отваря порти в Борисовата градина през 1938 година Освен обичано място на софиянци незабавно се трансформира и в прелъстителен състезателен център със надпревари и тренировки по плуване, водна топка и скокове във вода.
Основна реорганизация на комплекса (с име „ Република “ до 1989 г.) се прави един път за Световните студентски игри праз 1961 година и повторно за европейското по плувни спортове през 1985 година
Но малко по-късно комплексът е приватизиран, става прочут повече с състезанията „ Мис Мокра фланелка “. След 1995-а спортната активност на „ Мария Муиза “ замира, а от 2005 година по неизяснени или най-малко необявени аргументи плажът и басейните стопират дефинитивно да работят.
Къпалнята " Мария Луиза " през днешния ден
В последните няколко години се вижда активизиране на Столична община, само че към този момент всичко е в областта на проектите, подготвителните действия и възможните правосъдни каузи за реализиране по един или различен метод на концепцията за вдъхване на нов живот на комплекса. Казусът с „ Мария Луиза “ е доста добре прочут на българската общност, с цел да го преразказваме в детайли тук.
Така или другояче – това са още два басейна, след двата открити на „ Диана “, на който се е играло и упражнявало дълги години водна топка и този спорт към този момент го няма на тях.
(СЛЕДВА)
създател: Николай Кръстев, bgswim.com
Снимки: Архив BGswim, ЦСКА, „ Бистрите сини коридори “ (София, 1981 г.), Facebook и Благой Цицелков, NOVA
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ