Водите под Антарктика са сред най-негостоприемните места за живот на

Водите под Антарктика са измежду най-негостоприемните места за живот на нашата планета. Или най-малко по този начин си мислехме до неотдавна.

Там царува цялостен мрак, а температурите са минусови. Въпреки това, когато учените пробиват антарктическия мразовит шелф – надалеч от светлина или топлота – те се натъкват на огромен скален блок на морското дъно, който е дом на няколко типа. Някои от тях евентуално виждаме за първи път.

Част от организмите са забелязвани на сходни места, само че това е първият път, в който откриваме неподвижни същества, които живеят своя живот, прикрепени на едно място (например водни гъби), в толкоз враждебна среда.

„ Това изобретение е една от тези щастливи случайности, които трансформират досегашните ни показа и демонстрират, че антарктическият морски живот е в действителност специфичен и се е приспособил по необикновен метод към замръзналия свят “, споделя биогеографът Хю Грифитс от Антарктическата проучвателна работа на Англия.

Шелфовите ледници на Антарктика съставляват дебели плаващи платформи от лед, които се образуват на мястото, където хладилник или мразовит щит тече от бреговата линия към повърхността на морето. И те са големи. Разпростират се на повърхност 1,5 млн. кв. км – към една трета от антарктическия контитентален шелф.

Поради обстоятелството, че средата под тях е извънредно негостоприемна (а достигането ѝ – трудно), ние сме проучвали напълно дребна част от нея. Обикновено учените пробиват дупки в леда и спускат разнообразни принадлежности, с цел да открият какво има там долу.

От осемте дупки, прокопани от учените, ние знаем, че под леда има живот под формата на дребни преносими същества като риби, медузи, червеи и разнообразни ракообразни. На това място, намиращо се изключително надалеч от райони, на които фотосинтезата е допустима, експертите обаче не са очаквали да открият филтратори като гъбите да вземем за пример.

Но под шелфовия хладилник Филхнер – на 260 км от предната част на шелфа, под 890 метра лед и на морско дъно, намиращо се на 1233 м дълбочина – Грифитс и сътрудниците му се натъкват точно на това. Те откриват една гъба върху стебло, прикрепена към скалата, 15 гъби без стебло и 22 неидентифицирани организми със стебла, които биха могли да бъдат гъби, асцидии, хидроиди, морски жълъди, мешести организми или многочетинести червеи.

„ Как са се озовали там? “, пита Грифитс. Откритието повдига редица забавни въпроси. „ С какво се хранят? От какъв брой време са на това място? Колко постоянно се срещат сходни скали, покрити с живот? Това същите типове ли са, които сме виждали и отвън ледения шелф или са нови? И какво ще се случи с тези колонии, в случай че леденият шелф се срине? “

По-голямата част от живота на Земята разчита на Слънцето, с цел да оцелее. Фотосинтезата е в основата на хранителната верига – организми като растенията и водораслите употребяват слънчевата светлина, с цел да основават захари, а другите организми ядат или растенията, или организмите, които ядат тези растения (или организмите, които ядат организмите, ядящи растенията и т.н.).

Но в дълбините, където слънчевата светлина не може да доближи, живите същества прибягват до по-различна тактика. Около термалните цепнатини на дъното на океана, които изхвърлят топлота и разнообразни вулканични химикали, бактериите употребяват хемосинтеза, с цел да основават захари. Именно по този начин образуват малко по-различна основа за тамошната хранителна верига. В пещерите на Румъния също е откривана сходна екосистема, разчитаща на хемосинтеза.

Скорошни изследвания откриха, че организмите, живеещи под ледниците, хемосинтезират водород. В океана пък експерти се натъкнаха и на хемосинтетични екосистеми, които разчитат на метан (теч на метан бе открит даже във водите на Южния океан).

Скалата, проучвана от Грифитс и екипа му, се намира на 625-1500 км от най-близкия район, в който фотосинтезата е допустима. Ето за какво организмите на нея най-вероятно разчитат на самобитна форма на хемосинтеза (дори и гъбите да са месоядни, което занапред би трябвало да се установи).

За да научим повече, са нужни спомагателни изследвания. А това може да се окаже извънредно комплицирано. „ Трябва да открием метод да се приближим до тези животни и тяхната среда – а те се намират под 900-метров лед, на 260 км от корабите, на които са нашите лаборатории “, споделя Грифитс.

„ Това значи, че ние, като полярни учени, би трябвало да открием нови и новаторски способи, с цел да ги проучим и да отговорим на всички тези нови въпроси. “

Изследването е оповестено във Frontiers in Marine Science.