МОСВ с подробности за случая с отровените египетски лешояди в Източните Родопи
Води се следствие по нов случай на токсичен предпазен тип - два екземпляра египетски лешояди в района на Източни Родопи, оповестиха от Министерство на околната среда и водите.
На 8 април по време на постоянния мониторинг на типа египетски лешояд в района на Източни Родопи , който Българско сдружение за отбрана на птиците (БДЗП) организира, орнитолог на сдружението е посетил региона, в който гнезди една от двойките на типа наоколо до Момчилград.
Първоначално двойката е следена да лети над гнездото, след което птиците са се спуснали и кацнали в пасбище наоколо. След няколко минути женската птица (маркирана с GPS предавател) е почнала да се храни с парче месо.
Още до момента в който е следена и снимана, са видяни първите признаци на натравянето - птицата е почнала да издължава шия, приседнала е леко обратно и от устата ѝ е почнала да капе пяна. Експертът от Българско дружество за защита на птиците е достигнал птицата и опитал да ѝ даде незабавна помощ, само че женският египетски лешояд е умрял за минути в ръцете му.
Мъжкият образец е изхвърчал, като орнитологът не е съумял да стане очевидец дали и той се е хранил от отровната стръв . Всичко се случва в границите на 10-15 минути, което показва изключителната експедитивност, с която работят отровните примамки.
Неправителствената организация неотложно подхваща нужните дейности по протокол (съгласно Национален проект за деяние за битка против противозаконното потребление на токсини в дивата природа 2021-2030 година, одобрен със Заповед № РД-795/02.08.2021 година на министъра на околната среда и водите, Приложение № 8.3. Протокол за деяние при определяне на нелегално потребление на токсини ) - подаден е сигнал до Единния европейски номер за незабавни повиквания 112 и е сигнализиран бранш „ Престъпления срещу околната среда и дивата природа “ към Главна дирекция „ Национална полиция “ (ГДНП) на Министерство на вътрешните работи.
На терен идва и екипът на Българско дружество за защита на птиците за битка с отровите, състоящ се от двама орнитолози и две подготвени кучета за търсене и намиране на отровни примамки и отровени животни в природата (Барс и Буда).
След обширно претършуване на региона е открит и вторият лешояд, паднал на 50-60 м измежду храстите, токсичен, само че към момента с признаци на живот. Районът е претърсен с кучетата за спомагателни отровни примамки, с цел да се предотвратят нови вреди.
От ветеринар от Момчилград е оказана първа помощ на към момента живия египетски лешояд, сложена е и инжекция с атропин, който работи като противоотрова. Екземплярът е превозен до Спасителния център за диви животни - " Зелени Балкани " в Стара Загора, където сега е подложен на интензивно лекуване за оцеляване и възобновяване. Едновременно с това екипът е съумял да открие и всички отровни примамки.
Извършени са всички дейности, които да подкрепят следствието. Ветеринарно-медицинската експертиза е назначена от проверяващи служители на реда от районно управление (на МВР) - Момчилград, като на терен пробите са взети от екип ветеринари от Тракийския университет. По случая са съдействали и еколозите на община Момчилград, която е поела отговорност за почистването на терена.
Това е следващ тежък случай на отравяне на предпазен тип. Египетският лешояд (Neophron percnopterus Linnaeus), наричан още дребен лешояд, белогазица, стръвняк, каняк, е тип от Семейство Ястребови (Accipitridae).
В България е предпазен тип съгласно Закона за биологичното многообразие. За заличаване на типа се ползват наредбите на Наказателния кодекс. Видът е включен и в Червената книга на страната.
Един от главните негативно настоящи фактори за типа е потребление на токсини в селското стопанство, както и противозаконни отровни примамки за едри хищници . Министерство на околната среда и водите поддържа квалифицираните промени в Наказателния кодекс по отношение на неотдавнашни случаи на свирепост над животни.
Тези промени ще дадат опция за увеличение на оптималните ефикасни санкции и за потреблението на специфични разследващи средства (СРС), които са възможни само в стеснен кръг от случаи, в това число при следствие на тежки умишлени закононарушения, отчитайки и компликациите при определяне и следствие на закононарушенията с прилагане на токсини в природата.
За опазването на египетския лешояд в България са положени дългогодишни старания и е вложен финансов запас. В предишното типът е публикуван из цялата страна, като последователно понижава или изчезва от обичайните райони (ПП " Сините камъни ", района на Странджа, региона сред бент. " Студен бунар " и бент. " Ивайловград ", района на Врачанската планина, Русенското Поломие - Ломовете).
Към 2005 година общата бройка в България е 60–75 двойки. В момента в страната са налични 36 заети територии от типа (2 от единични птици и 34 от двойки, т.е. 70 възрастни екземпляри).
През последните 20 години с типа египетски лешояд се работи интензивно - най-вече посредством осъществяване на действия по LIFE планове от страна на неправителствени организации, като се обезпечава уединяване на рискови електропроводи, поддържане (извършва се поддържане на огромен % от двойките посредством площадки за поддържане, като това не предотвратява опцията за вдишване на отровни примамки от екземплярите отвън площадките), защита на гнезда, размножителна стратегия и освобождаване на птици, импортирани от зоопаркове в Европа.
До 2024 година са освободени общо 40 екземпляра в природата, шест от които са освободени единствено през 2024 г.
На 8 април по време на постоянния мониторинг на типа египетски лешояд в района на Източни Родопи , който Българско сдружение за отбрана на птиците (БДЗП) организира, орнитолог на сдружението е посетил региона, в който гнезди една от двойките на типа наоколо до Момчилград.
Първоначално двойката е следена да лети над гнездото, след което птиците са се спуснали и кацнали в пасбище наоколо. След няколко минути женската птица (маркирана с GPS предавател) е почнала да се храни с парче месо.
Още до момента в който е следена и снимана, са видяни първите признаци на натравянето - птицата е почнала да издължава шия, приседнала е леко обратно и от устата ѝ е почнала да капе пяна. Експертът от Българско дружество за защита на птиците е достигнал птицата и опитал да ѝ даде незабавна помощ, само че женският египетски лешояд е умрял за минути в ръцете му.
Мъжкият образец е изхвърчал, като орнитологът не е съумял да стане очевидец дали и той се е хранил от отровната стръв . Всичко се случва в границите на 10-15 минути, което показва изключителната експедитивност, с която работят отровните примамки.
Неправителствената организация неотложно подхваща нужните дейности по протокол (съгласно Национален проект за деяние за битка против противозаконното потребление на токсини в дивата природа 2021-2030 година, одобрен със Заповед № РД-795/02.08.2021 година на министъра на околната среда и водите, Приложение № 8.3. Протокол за деяние при определяне на нелегално потребление на токсини ) - подаден е сигнал до Единния европейски номер за незабавни повиквания 112 и е сигнализиран бранш „ Престъпления срещу околната среда и дивата природа “ към Главна дирекция „ Национална полиция “ (ГДНП) на Министерство на вътрешните работи.
На терен идва и екипът на Българско дружество за защита на птиците за битка с отровите, състоящ се от двама орнитолози и две подготвени кучета за търсене и намиране на отровни примамки и отровени животни в природата (Барс и Буда).
След обширно претършуване на региона е открит и вторият лешояд, паднал на 50-60 м измежду храстите, токсичен, само че към момента с признаци на живот. Районът е претърсен с кучетата за спомагателни отровни примамки, с цел да се предотвратят нови вреди.
От ветеринар от Момчилград е оказана първа помощ на към момента живия египетски лешояд, сложена е и инжекция с атропин, който работи като противоотрова. Екземплярът е превозен до Спасителния център за диви животни - " Зелени Балкани " в Стара Загора, където сега е подложен на интензивно лекуване за оцеляване и възобновяване. Едновременно с това екипът е съумял да открие и всички отровни примамки.
Извършени са всички дейности, които да подкрепят следствието. Ветеринарно-медицинската експертиза е назначена от проверяващи служители на реда от районно управление (на МВР) - Момчилград, като на терен пробите са взети от екип ветеринари от Тракийския университет. По случая са съдействали и еколозите на община Момчилград, която е поела отговорност за почистването на терена.
Това е следващ тежък случай на отравяне на предпазен тип. Египетският лешояд (Neophron percnopterus Linnaeus), наричан още дребен лешояд, белогазица, стръвняк, каняк, е тип от Семейство Ястребови (Accipitridae).
В България е предпазен тип съгласно Закона за биологичното многообразие. За заличаване на типа се ползват наредбите на Наказателния кодекс. Видът е включен и в Червената книга на страната.
Един от главните негативно настоящи фактори за типа е потребление на токсини в селското стопанство, както и противозаконни отровни примамки за едри хищници . Министерство на околната среда и водите поддържа квалифицираните промени в Наказателния кодекс по отношение на неотдавнашни случаи на свирепост над животни.
Тези промени ще дадат опция за увеличение на оптималните ефикасни санкции и за потреблението на специфични разследващи средства (СРС), които са възможни само в стеснен кръг от случаи, в това число при следствие на тежки умишлени закононарушения, отчитайки и компликациите при определяне и следствие на закононарушенията с прилагане на токсини в природата.
За опазването на египетския лешояд в България са положени дългогодишни старания и е вложен финансов запас. В предишното типът е публикуван из цялата страна, като последователно понижава или изчезва от обичайните райони (ПП " Сините камъни ", района на Странджа, региона сред бент. " Студен бунар " и бент. " Ивайловград ", района на Врачанската планина, Русенското Поломие - Ломовете).
Към 2005 година общата бройка в България е 60–75 двойки. В момента в страната са налични 36 заети територии от типа (2 от единични птици и 34 от двойки, т.е. 70 възрастни екземпляри).
През последните 20 години с типа египетски лешояд се работи интензивно - най-вече посредством осъществяване на действия по LIFE планове от страна на неправителствени организации, като се обезпечава уединяване на рискови електропроводи, поддържане (извършва се поддържане на огромен % от двойките посредством площадки за поддържане, като това не предотвратява опцията за вдишване на отровни примамки от екземплярите отвън площадките), защита на гнезда, размножителна стратегия и освобождаване на птици, импортирани от зоопаркове в Европа.
До 2024 година са освободени общо 40 екземпляра в природата, шест от които са освободени единствено през 2024 г.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ