Политиките на кабинета помпат инфлацията. Рискуваме процедура по свръхдефицит |
Водещо предизвикателство пред българската стопанска система е ускореният ритъм на повишаване на цените. Изключително сериозен риск от още по-силно ускорение на инфлацията предпоставят желанията на държавното управление да организира нападателна политика за повишение на приходите и проциклична фискална политика, предизвестява в мнението си след разбор на проектозакона за държавния бюджет за 2022 година, обновената средносрочна бюджетна прогноза за 2022-2024 година, макроикономическата прогноза и Стратегията за ръководство на държавния дълг в интервала 2022-2024 година - оповестени от.
Заложените политики слагат страната ни пред риска да влезе в процедура по свръхдефицит.
Под въпрос е и графикът за влизането ни в еврозоната.
Темповете на повишаване на държавния дълг са " прекомерно интензивни ".
Очакванията за действителен напредък през 2022 година наподобяват прекомерно оптимистични и държавното управление не изяснява по какъв начин тъкмо ще се случи той. Брутният вътрешен продукт е плануван неопределено, а това компрометира всички фискални разбори и оценки, които се базират на него (включително присъединяване на страната в икономиката; равнището на държавния дълг; размера на дефицита). Не е ясно за какво упованията на Европейската комисия и на Министерството на финансите за действителния напредък са оценени от последното като „ сходни “ поради отклонението от 17% сред тях (0,7 прочие п. при база от 4,1%), разясняват от Съвета.
Четирите макроикономически прогнози на МФ в границите на четири месеца също озадачават финансистите и те слагат въпроса за точността на моделите за прогнозиране.
Неясно е какво постанова планирането занапред на актуализация, от която ще следва, че така и така забавеният бюджет ще бъде изпълняван единствено няколко месеца.
Становището в елементи
Съветът излага мнението си в 35 страници, които стартират с акцент върху забавеното създаване на бюджета. То се аргументира с нуждата от време новото държавно управление да сформира обстоен проект за осъществяване на заложените политики, само че в документите липсва подробна информация в редица връзки - написа в мнението, подписано от ръководителя на Съвета проф. доктор Борис Грозданов.
Заявката на държавното управление е бюджетът да бъде одобрен преди края на март и част от ограниченията да влязат в действие от 1 април. Планира се обаче актуализация в средата на годината, без да е ясно какви условия я постановат. Това опонира на съществени правила при ръководството на публичните финанси – резистентност, предвидимост, бистрота, предизвестява ФС.
На Фискалния съвет са дадени по-малко от два работни дни, с цел да се запознае, проучва информацията и сформира мнение. Това е извънредно незадоволително за изчерпателен разбор, всеобхватно и аргументирано становище. Изключително късият интервал за съгласуване компрометира прозрачността по отношение на заложените политики и финансовите параметри за реализирането им, акцентират оттова.
Макроикономическа рамка
Очакванията за макроикономическото развиване в пандемията са несигурни, поради което ФС предлага по-често актуализиране и дава за образец Европейска комисия, която разгласява четири прогнози - зимна, пролетна, лятна и есенна. Традиционно българското финансово министерство изготвя такива два пъти годишно - напролет и през есента. Това, което се случва през последните четири месеца в министерството обаче демонстрира бурна и безредна активност.
" В изискванията на пандемия и изключително през 2021 г. тя (прогнозата) закупи непредвидим темперамент - отбелязва ФС. - Пролетната прогноза беше оповестена през юли, средносрочна по този начин и не беше показана за съгласуване. Конвергентната стратегия се базира съвсем напълно на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза от есента на 2020 година Същевременно през октомври (в осъществяване на бюджетната процедура) беше оповестена есенна макроикономическа прогноза. Тя не послужи като база за бюджетната прогноза, тъй като последната още веднъж не беше показана. През ноември беше оповестена обновена есенна макроикономическа прогноза, която също се оказа необвързана с бюджетен документ. През декември беше показана трета версия, върху която се базираше препоръчаният от служебното държавно управление бюджет (впоследствие отдръпнат с всички съпътстващи документи включително прогнозата). С оферти през януари бюджет за 2022 година от редовното правителство е оповестена и идната поредна (четвърта) макроикономическа прогноза. За разлика от останалите три, тя не е разгърната в цялостен разбор, а само са показани единствено ключовите параметри в една-единствена страница. Липсата на задълбочена и разширена обосновка е мъчно обяснима поради съществуването на три подобни документа от предходните три месеца, както и допълнителното време, отделено за създаване на бюджета.
Разработването на четири прогнози в границите на четири последователни месеца, и то с оглед закъснялата пролетна прогноза за 2021 г. и скоро идната пролетна прогноза 2022 година слага под въпрос уместността на настоящите сега практики за прогнозиране в Министерството на финансите . Незначителните отклонения не биха обусловили нуждата от публикуването на обособен документ, а обилни отклонения през всеки месец в нескончаем интервал от време провокира подозрения по отношение на точността на моделите за прогнозиране . "
Твърде честото актуализиране на прогнозите е нежелателно, тъй като намалява предвидимостта, вместо да я покачва, означават от Съвета.
Брутният вътрешен продукт и инфлацията
Индикаторите от водещо значение са Брутният вътрешен продукт и инфлацията, заради което анализът се концентрира върху тях.
Номиналният размер на Брутният вътрешен продукт за 2021 година е оценен на 130 614 млн. лева С оглед динамичността на растежа на тримесечна база, измененията в другите показатели и фискални параметри като данъчните приходи, Съветът счита, че тази оценка е подценена . Очакванията за действителен напредък през 2022 година наподобяват твърде оптимистични - отбелязва той. Ако номиналната стойност на Брутният вътрешен продукт за 2021 година е по-висока от заложената в прогнозата, е допустимо реализиране на очакването за 2022 година – 143 024 млн. лева
" Неточното прогнозиране на Брутният вътрешен продукт компрометира всички последващи фискални разбори и оценки , които се базират на него. Надценяването на БВП например води до подценяване на основни знаци като: присъединяване на държавата в стопанската система (като % от БВП); равнището на държавния дълг; размера на недостига и така нататък Не е ясно за какво упованията на Европейската комисия и на Министерството на финансите за реалния растеж са оценени от последното като „ сходни “ поради отклонението от 17% сред тях (0,7 прочие п. при база от 4,1%) ", се споделя в мнението.
Оптимистичното прогнозиране би могло да се аргументира с проектите на държавното управление да насърчи растежа, допускат финансистите, само че не става ясно по какъв начин тъкмо ще се случи това.
За растежа се разчита главно на публични инвестиции, при които се залага доста повишаване. Макар и на по-високи равнища по отношение на 2021 година, в действителност те ще доближат сходни на предпандемичните стойности, предвижда ФС. В същото време, този съставен елемент на БВП традиционно се характеризира с висока неправилност при планирането. Обикновено вложенията остават в забележителна степен неосъществени. През 2023 година обаче още веднъж се разчита този съставен елемент да се прояви като мотор на растежа. Въпреки това икономическото развиване се планува да се забави до 3,7%. Подобни равнища на напредък са извънредно незадоволителни, тъй че да обезпечат стремежи ритъм на конвергенция.
При актуалните условия пред вложенията съществуват два водещи риска, съгласно Съвета. Първият е обвързван с Националния проект за възобновяване и устойчивост (НПВУ). Липсва прозрачност относно дейностите по ревизирането му и не може да се предвижда с висока степен на сигурност какъв брой време ще отнеме одобряването му от ЕК. Вторият риск се отнася до по-бавния развой за реализиране на вложения, който е обвързван с създаването и одобряването на планове. Тези действия нормално се забавят, а държавното управление към този момент оповести планове да осъществя промени в направени планове.
Водещо предизвикателство пред българската стопанска система е ускореният ритъм на повишаване на цените , предизвестява ФС. Инфлацията в България надвишава тази в Европейски Съюз и еврозоната. Ако плануваните вложения бъдат реализирани, те ще доведат до в допълнение повишение на възнагражденията на наетите и на инфлацията. Намеренията на държавното управление да организира агресивна политика за повишение на приходите и проциклична фискална политика предпоставят извънредно сериозен риск от още по-силното ù ускорение . ФС поддържа политиките за повишение на доходите, само че показва, че в актуалните условия забележителното изпреварване на техния ръст по отношение на този на продуктивността на труда в допълнение ще допринесе за повишение на цените. Подобни ограничения ще забавят възстановяването на заетостта, което и сега изостава.
Заложената фискална политика – с високи равнища на държавните разноски, на недостига и на дълговото финансиране, е изявено проинфлационна. Провеждането на проинфлационна фискална политика в условия на възходящи равнища на цените обуславя значителен риск пред България за спазването на критерия за ценова непоклатимост, заради което заплашва участието на България в еврозоната при оповестения график. В допълнение, високите равнища на инфлация предпоставят и забележителен риск от угнетяване на действителния напредък. Повишаването на цените допуска отрицателно въздействие върху потреблението.
Фискална рамка (2022-2024)
До настоящата година България преизпълняваше средносрочната си бюджетна цел за структурния недостиг, която е определена на -1% от Брутният вътрешен продукт. През 2022 г. прогнозата е за съществено утежняване на структурния баланс до -3,3%, без да се вземат поради фискалните ограничения за преодоляване на последиците от пандемията. Още по-висок систематичен недостиг се планува и през 2023 година
Пандемията от COVID-19 се отрази и на развиването на потенциалния темп на икономическо развиване. Потенциалният Брутният вътрешен продукт забави растежа си от 2,6% през 2019 година до 1,7% през 2020 година Очакванията са през тази година той да нарасне с 2% и наклонността за ускоряващо развитие да продължи, като през 2023 година МФ планува 3% растеж. Прогнозите са по-оптимистични от упованията в миналогодишната средносрочна бюджетна прогноза. Предвижданията за действителен стопански напредък в рамките на 4,8% за 2022 година се основават на изключителното влияние на растежа в публичните вложения.
Балансови правила
Поради ниския размер на консолидирания дълг на бранш „ Държавно управление “ (под 40% от БВП) се приема, че средносрочната бюджетна цел (СБЦ) на България за интервала на анализираната средносрочна бюджетна прогноза е -1% от Брутният вътрешен продукт. За изчисляването на структурния баланс значително значение има размерът на т. нар. еднократни ограничения. През 2022 година се възнамерява внезапно утежняване на структурния бюджетен баланс, което съгласно изчисленията на Фискалния съвет възлиза на 5,6 пр.п. Бюджетната политика за прогнозния интервал трайно минава от структурен остатък към структурни дефицити. Преминава се от рестриктивна фискална политика към сериозна фискална агресия.
През целия планиран интервал се планира структурен дефицит над избраната средносрочна бюджетна цел. Предвижда се в края на периода той да се свие до 3,2% от Брутният вътрешен продукт, което е доста над ограничаването от 1%.
През 2022 година са планувани 2 269 млн. лева за ограничения срещу COVID-19 (1,7% от БВП). 102 млн. лева от тях са за добавки към пенсиите, за които държавното управление поема ангажимент да се включат в базата на пенсионния приход, надлежно да придобият постоянен характер. Промяната ще изключи тези разноски от обсега на еднократните разноски, което би довело до отклоняване от откритото фискалното предписание през 2020 и 2021 г.
Съгласно член 24 от Закона за обществените финанси (ЗПФ) възможно е несъблюдение на средносрочната бюджетна цел за структурния недостиг на годишна основа при извънредни обстоятелства и при изискване, че непостигането ѝ е в размер, който не застрашава устойчивостта на обществените финанси. Съветът акцентира, че дерогацията е използвана за 2022 година, само че от 2023 година се чака да се възстанови действието на правилото. Това значи, че за 2023 година и 2024 година България ще бъде в нарушаване.
Фискалният съвет смята, че смяната в структурния бюджетен баланс за 2022 година е прекомерно огромна . На фона на предстоящо икономическо развиване няма справедлива нужда от такъв сериозен фискален тласък върху стопанската система.
Продължава на стр. 2
Продължава от стр. 1
Дефицит на бранш „ Държавно ръководство “ и касово салдо
Съгласно ЗПФ задачата за салдото на бранш " Държавно ръководство " е нулево или положително салдо. Дефицитът на бранш " Държавно ръководство " на годишна основа не може да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт. Допускат се изключения при изключителни условия, за каквото се смята пандемията от COVID-19. Така от 2020 година насам дефицитът надвишава ограничаването.
За 2022 година е плануван най-високият дефицит - 5,5% от Брутният вътрешен продукт. През 2023 година дефицитът също е отвън правилото (3,6% от БВП), което е " значителен проблем ". Дерогацията на правилото е дейна през 2022 година, само че се чака през 2023 г. страните членки да се придържат към фискалните ограничавания. В такъв случай през 2023 година страната ни ще влезе в процедура по свръхдефицит , предизвестява Фискалният съвет и предлага преразглеждане на бюджетните прогнози за 2023 година и понижаване на планувания недостиг на бранш " Държавно управление " до 3% от Брутният вътрешен продукт. Недопускането на по-голям от 3% от Брутният вътрешен продукт недостиг е и един от критериите за сближаване, който България би трябвало да съблюдава, с цел да се причисли към еврозоната, припомня Съветът.
Балансът на бранш „ Държавно ръководство “ остава негативен през целия плануван интервал. Забелязва се и съществено отклоняване през 2021 и 2022 година в стойностите за недостига със и без разноски за COVID-19 .
На равнище КФП също не се планува нулево или положително салдо до края на интервал. През 2022 година и 2023 година дефицитът по КФП надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, което е възможно при извънредни обстоятелства. Това значи, че проектите на държавното управление са разчетени при продължение на изключителната конюнктура, обвързвана с пандемията, и през 2023 г. " Едва при започване на 2022 година сходен метод изглежда необоснован " , отбелязва ФС.
Разходни правила
Правило за дял на разноските в Брутният вътрешен продукт е национално, заложено в ЗПФ, и цели да ограничи размера на публичния сектор до 40% от Брутният вътрешен продукт.
До 2021 година общите бюджетни разноски по КФП са в рамките на ограничението от 40% от Брутният вътрешен продукт. След това те трайно се откриват над тази граница. За настоящата година са планувани разноски над 44% от Брутният вътрешен продукт, а след приспадане на разноските по сметките за средства от Европейски Съюз, те са тъкмо на границата от 40%. Според Фискалния съвет такова обмисляне – на ръба на фискалното предписание – крие сериозен риск за неговото съблюдаване, още повече, че упованията за размера на Брутният вътрешен продукт са по-скоро оптимистични.
Управление на дълга
Номиналният размер на консолидирания дълг на бранш " Държавно управление " към края на всяка година не може да надвишава 60% от БВП, според член 29 от ЗПФ. Това е и едно от главните условия на Пакта за стабилност и напредък. Независимо от неподходящата динамичност на относителния дял на консолидирания дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, индикаторът резервира стойности надалеч под максимално референтната стойност на Маастрихтския критерии за конвергенция от 60% и на дълговото фискално предписание. Въпреки това в предходни мнения Фискалният съвет неколкократно означи, че темповете на повишаването му от началото на пандемията са прекомерно интензивни .
От средата на 2021 година както в международен, по този начин и в народен проект се наблюдава интензивно възобновяване на стопанската система. С оглед на тези обстоятелства поемането на дълг следва да бъде задълбочено аргументирано , акцентира Съветът.
В проектобюджета за 2022 година се предвижда в номинална стойност консолидираният дълг на бранш „ Държавно ръководство “ да достигне 37 665 млн. лева в края на 2022 година (26,3% от БВП), 43 441 млн. лева за 2023 година (28,6% от БВП) и 48 741 млн. лева за 2024 година (30,3% от БВП). Размерът на държавния дълг резервира малко по-ниско равнище от 29,3%. Според прогнозните данни делът на консолидирания дълг на сектор „ Държавно ръководство “ ще нарасне до 30,3% от Брутният вътрешен продукт в края на 2024 година (48,7 млрд. лева.) – или 4 пр.п. общо за 2023 година и 2024 година по отношение на 1 прочие п. в изискванията на пандемия през 2021 година За планувания тригодишен интервал 2022-2024 година увеличението в размера на консолидирания държавен дълг възлиза на повече от 15 милиарда лева
Приходни политики
Приходите от косвени налози се усилват с 11% или с към 2 млрд. лв., за което принос има и продължаващото покачване на инфлацията. Само от Данък добавена стойност нарастването на приходите е съвсем 14% през 2022 година Основният риск в това направление е, че продължаващото нарастване на цените може да понижи потреблението. Делът на директните налози трайно и доста надвишава този на косвените в резултат на плануваната политика за повишение на доходите през прогнозния интервал. По този метод се осъществя смяна в структурата на данъчните доходи. При социално- и здравноосигурителните вноски през 2022 година е заложено увеличение с 8,7% в резултат на повишението на минималната заплата до 710 лева и на оптималния застрахователен приход до 3 400 лева
Ако се изолират други въздействия, в известна степен ограниченията ще доведат до отрицателен резултат върху приходите от налози върху облагата (вследствие на увеличението на разноските за труд). От увеличението на минималната заплата ще последва повишение и на приходите от налога върху приходите на физическите лица, а от растежа на максималния застрахователен приход – намаляване на същите. Като се регистрира предстоящата наклонност за повишаване на приходите, при приходите от ДДФЛ се залага покачване със 7,8% през 2022 година, а при данъците върху облагата – 13,3%.
Провежданата политика по повишаване на приходите е належащо да бъде съобразена с динамичността при производителността на труда, отбелязва ФС. Когато първият параметър чувствително изпреварва втория – изключително в условия на възходящи цени, възниква допълнителен проинфлационен напън. В комбиниране с пандемията и енергийната рецесия повишението на възнагражденията с темп, превишаващ продуктивността на труда, би изправил редица по-силно наранени бизнеси пред банкрути . Неблагоприятното съответствие сред тези два параметъра попречва понижаването на безработицата.
Като положителна мярка ФС прави оценка повишението на акцизите за тютюневите произведения.
Разходни политики
През 2022 година държавните разноски ще доближат 44% от Брутният вътрешен продукт спрямо 43,1% за 2021 година Разходите на касова основа, свързани с превъзмогване на последствията от пандемията от COVID-19 през 2021 година, възлизат на 6,66 милиарда лева и формират 5,1% от Брутният вътрешен продукт. През 2022 година плануваните разноски за Коронавирус ограничения са 2,3 милиарда лева (1,6% от БВП).
През 2021 година пандемията е имала доста по-голямо фискално влияние, само че през 2022 година тя не е причина за плануваното нарастване на държавните разноски с близо 7 милиарда лева в номинално изражение, показва ФС.
За трите години сумарното нарастване на държавните разноски е над 13 милиарда лева В края на интервала те ще бъдат близо 70 милиарда лева Планираните разноски по КФП единствено за 2022 г. възлизат на 63 154 млн. лева, което по отношение на предстоящото осъществяване на разноските за 2021 година съставлява растеж от 6 909 млн. лева или повече от 12%.
Планираният растеж на разноските е изпреварващ по отношение на упования растеж на приходите (9,4%), което задълбочава бюджетния недостиг от 3,9 до 5,9 млрд. лева Растеж, учреден на вложения и утихване на инфлацията, ще докара до в допълнение закъснение на приходите по отношение на разноските. Основната причина за експанзията е желанието на държавното управление да стимулира икономическия напредък с обществени вложения. Забележителен е предвиденият растеж на финансовите разноски със 117% по отношение на 2021 година или с 4,5 милиарда лева Така техния дял в Брутният вътрешен продукт ще се удвои и ще доближи 5,8%. Тенденцията продължава и през идващите две години, когато делът им превишава 7% от Брутният вътрешен продукт.
Фискалният съвет смята, че изпреварващият растеж на разноските по отношение на този на приходите ще окаже мощно изразен проинфлационен резултат предвид на макроикономическата обстановка и етапа на икономическия цикъл. Относно осъществяването на разноските, Съветът има запаси във връзка с плануваните финансови разноски . Прогнозата за тях наподобява " амбициозна ", макар че като последна година за асимилиране на средства по програмния интервал 2014-2020 година може да се чака известно ускорение.
Съветът предлага на МФ да предприеме законови промени за въвеждането на капиталово бюджетиране, настрана от това на настоящите разноски. Към настоящия миг мъчно може да се проучват финансовите разноски без информация какви планове са планувани за реализация и на какъв стадий е проектирането им - отбелязва той.
С 68% по отношение на 2021 година растат разноските за прехрана . Не излиза наяве какви са аргументите за това драстично увеличение с 3,5 милиарда лева МФ следва да даде спомагателна аргументация за тези прогнози, пишат финансистите от Съвета.
Продължават да се усилват и социалноосигурителните разноски, които образуват съвсем 40% от всички. Те се усилват с 1,6 милиарда лева или 7%, откакто през 2021 година бележат ръст от 19%. През идващите две години е планувано нарастване с по около 1,5 милиарда лева годишно на разноските на социално-осигурителните фондове. Въпреки че в плановете за 2022 година единствено 102 млн. лева са допълнителните разходи за пенсионни добавки за първите 6 месеца на 2022 година, общата им сума е 852 млн. лева – както е посочено 750 млн. лева са заделени по сметка за чужди средства през 2021 година
Същият метод за заделяне на средства по сметка за непознати средства от предходната година е прибавен и за 931,5 млн. лева за подкрепяне на бизнеса в региона на енергетиката.
" Фискалният съвет смята, че използването на сметките за непознати средства като „ каса “ за отклоняване на средства в един регистриран интервал, с които ще се покриват бъдещи разноски, зараждащи в различен регистриран интервал, е мощно порочно . В случая принципите за настоящо начисляване и за съпоставимост на приходите и разходите (т.е. на касова и начислена основа) се ползват едностранчиво с цел заобикаляне на одобрените правила и положителните практики ", се споделя в мнението.
Данните демонстрират задържане във връзка с разноските за персонал, които за тригодишния интервал се усилват сумарно с 512 млн. лева. (4%) и доближават до 13,7 милиарда лева през 2024 година Единствено за педагогическите специалисти е планувано нарастване на възнагражденията през 2022 г.
Допълнителни разноски, свързани с Коронавирус рецесията
Оценката на държавното управление за тези разноски през 2021 година е в границите на 6 659 млн. лева, а за 2022 година сумата възлиза на 2 269 млн. лв. През 2023 година те понижават до 467 млн. лева (0,3% от БВП), а за 2024 г. изобщо не се плануват такива. Представена е детайлна разбивка на разноските единствено за 2022 година, само че на тези за 2023 година също следва да бъде дадена такава, написа Съветът. Пакетът от ограничения, свързани с COVID-19 през 2022 година, включва мерки за поддръжка на бизнеса в размер на 853 млн. лева, 598 млн. лева подкрепяне на органите, които са натоварени с преодоляване на пандемията, както и ограничения за подкрепа на семействата в размер на 817,5 млн. лева
Фискалният съвет предложи да се изготви изрична нормативна наредба за категоризирането на избран разход като относим или не към пандемията от COVID-19 и последствията от нея . Подчертава се нуждата от това, защото е видно, че забележителна част от миналогодишните ограничения (пенсионните добавки) трансформираха характера си от краткотрайни към непрекъснати разноски такива и бяха включени в базовия приход на пенсионерите.
Анализът на темпа на изменение на разноските по функционалности демонстрира, че измежду целите при разходните политики в бюджета за 2022 г. са икономическите действия и услуги, жилищното строителство, БКС и опазване на околната среда, културата и спорта, опазването на здравето .
От показаните данни в графиката е видно, че за интервала 2022-2024 г. се възнамерява следното:
• Увеличение на държавните разноски с 1,1 пр.п. по отношение на 2021 г.;
• Увеличаване на разноските по функционалност „ Икономически действия и услуги “ от 6,1% през 2021 година до 7,4% от Брутният вътрешен продукт през 2024 г.;
• Въпреки номиналното нарастване на разноските за социално подпомагане и грижи, техния дял в Брутният вътрешен продукт намалява;
• опазване на разноските за обучение на ниво от 4,5% от БВП;
• Увеличение на разноските за опазване на здравето през 2022 година до 5,8% от Брутният вътрешен продукт и последователното им понижаване до 5,2% от Брутният вътрешен продукт.
Заложените политики слагат страната ни пред риска да влезе в процедура по свръхдефицит.
Под въпрос е и графикът за влизането ни в еврозоната.
Темповете на повишаване на държавния дълг са " прекомерно интензивни ".
Очакванията за действителен напредък през 2022 година наподобяват прекомерно оптимистични и държавното управление не изяснява по какъв начин тъкмо ще се случи той. Брутният вътрешен продукт е плануван неопределено, а това компрометира всички фискални разбори и оценки, които се базират на него (включително присъединяване на страната в икономиката; равнището на държавния дълг; размера на дефицита). Не е ясно за какво упованията на Европейската комисия и на Министерството на финансите за действителния напредък са оценени от последното като „ сходни “ поради отклонението от 17% сред тях (0,7 прочие п. при база от 4,1%), разясняват от Съвета.
Четирите макроикономически прогнози на МФ в границите на четири месеца също озадачават финансистите и те слагат въпроса за точността на моделите за прогнозиране.
Неясно е какво постанова планирането занапред на актуализация, от която ще следва, че така и така забавеният бюджет ще бъде изпълняван единствено няколко месеца.
Становището в елементи
Съветът излага мнението си в 35 страници, които стартират с акцент върху забавеното създаване на бюджета. То се аргументира с нуждата от време новото държавно управление да сформира обстоен проект за осъществяване на заложените политики, само че в документите липсва подробна информация в редица връзки - написа в мнението, подписано от ръководителя на Съвета проф. доктор Борис Грозданов.
Заявката на държавното управление е бюджетът да бъде одобрен преди края на март и част от ограниченията да влязат в действие от 1 април. Планира се обаче актуализация в средата на годината, без да е ясно какви условия я постановат. Това опонира на съществени правила при ръководството на публичните финанси – резистентност, предвидимост, бистрота, предизвестява ФС.
На Фискалния съвет са дадени по-малко от два работни дни, с цел да се запознае, проучва информацията и сформира мнение. Това е извънредно незадоволително за изчерпателен разбор, всеобхватно и аргументирано становище. Изключително късият интервал за съгласуване компрометира прозрачността по отношение на заложените политики и финансовите параметри за реализирането им, акцентират оттова.
Макроикономическа рамка
Очакванията за макроикономическото развиване в пандемията са несигурни, поради което ФС предлага по-често актуализиране и дава за образец Европейска комисия, която разгласява четири прогнози - зимна, пролетна, лятна и есенна. Традиционно българското финансово министерство изготвя такива два пъти годишно - напролет и през есента. Това, което се случва през последните четири месеца в министерството обаче демонстрира бурна и безредна активност.
" В изискванията на пандемия и изключително през 2021 г. тя (прогнозата) закупи непредвидим темперамент - отбелязва ФС. - Пролетната прогноза беше оповестена през юли, средносрочна по този начин и не беше показана за съгласуване. Конвергентната стратегия се базира съвсем напълно на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза от есента на 2020 година Същевременно през октомври (в осъществяване на бюджетната процедура) беше оповестена есенна макроикономическа прогноза. Тя не послужи като база за бюджетната прогноза, тъй като последната още веднъж не беше показана. През ноември беше оповестена обновена есенна макроикономическа прогноза, която също се оказа необвързана с бюджетен документ. През декември беше показана трета версия, върху която се базираше препоръчаният от служебното държавно управление бюджет (впоследствие отдръпнат с всички съпътстващи документи включително прогнозата). С оферти през януари бюджет за 2022 година от редовното правителство е оповестена и идната поредна (четвърта) макроикономическа прогноза. За разлика от останалите три, тя не е разгърната в цялостен разбор, а само са показани единствено ключовите параметри в една-единствена страница. Липсата на задълбочена и разширена обосновка е мъчно обяснима поради съществуването на три подобни документа от предходните три месеца, както и допълнителното време, отделено за създаване на бюджета.
Разработването на четири прогнози в границите на четири последователни месеца, и то с оглед закъснялата пролетна прогноза за 2021 г. и скоро идната пролетна прогноза 2022 година слага под въпрос уместността на настоящите сега практики за прогнозиране в Министерството на финансите . Незначителните отклонения не биха обусловили нуждата от публикуването на обособен документ, а обилни отклонения през всеки месец в нескончаем интервал от време провокира подозрения по отношение на точността на моделите за прогнозиране . "
Твърде честото актуализиране на прогнозите е нежелателно, тъй като намалява предвидимостта, вместо да я покачва, означават от Съвета.
Брутният вътрешен продукт и инфлацията
Индикаторите от водещо значение са Брутният вътрешен продукт и инфлацията, заради което анализът се концентрира върху тях.
Номиналният размер на Брутният вътрешен продукт за 2021 година е оценен на 130 614 млн. лева С оглед динамичността на растежа на тримесечна база, измененията в другите показатели и фискални параметри като данъчните приходи, Съветът счита, че тази оценка е подценена . Очакванията за действителен напредък през 2022 година наподобяват твърде оптимистични - отбелязва той. Ако номиналната стойност на Брутният вътрешен продукт за 2021 година е по-висока от заложената в прогнозата, е допустимо реализиране на очакването за 2022 година – 143 024 млн. лева
" Неточното прогнозиране на Брутният вътрешен продукт компрометира всички последващи фискални разбори и оценки , които се базират на него. Надценяването на БВП например води до подценяване на основни знаци като: присъединяване на държавата в стопанската система (като % от БВП); равнището на държавния дълг; размера на недостига и така нататък Не е ясно за какво упованията на Европейската комисия и на Министерството на финансите за реалния растеж са оценени от последното като „ сходни “ поради отклонението от 17% сред тях (0,7 прочие п. при база от 4,1%) ", се споделя в мнението.
Оптимистичното прогнозиране би могло да се аргументира с проектите на държавното управление да насърчи растежа, допускат финансистите, само че не става ясно по какъв начин тъкмо ще се случи това.
За растежа се разчита главно на публични инвестиции, при които се залага доста повишаване. Макар и на по-високи равнища по отношение на 2021 година, в действителност те ще доближат сходни на предпандемичните стойности, предвижда ФС. В същото време, този съставен елемент на БВП традиционно се характеризира с висока неправилност при планирането. Обикновено вложенията остават в забележителна степен неосъществени. През 2023 година обаче още веднъж се разчита този съставен елемент да се прояви като мотор на растежа. Въпреки това икономическото развиване се планува да се забави до 3,7%. Подобни равнища на напредък са извънредно незадоволителни, тъй че да обезпечат стремежи ритъм на конвергенция.
При актуалните условия пред вложенията съществуват два водещи риска, съгласно Съвета. Първият е обвързван с Националния проект за възобновяване и устойчивост (НПВУ). Липсва прозрачност относно дейностите по ревизирането му и не може да се предвижда с висока степен на сигурност какъв брой време ще отнеме одобряването му от ЕК. Вторият риск се отнася до по-бавния развой за реализиране на вложения, който е обвързван с създаването и одобряването на планове. Тези действия нормално се забавят, а държавното управление към този момент оповести планове да осъществя промени в направени планове.
Водещо предизвикателство пред българската стопанска система е ускореният ритъм на повишаване на цените , предизвестява ФС. Инфлацията в България надвишава тази в Европейски Съюз и еврозоната. Ако плануваните вложения бъдат реализирани, те ще доведат до в допълнение повишение на възнагражденията на наетите и на инфлацията. Намеренията на държавното управление да организира агресивна политика за повишение на приходите и проциклична фискална политика предпоставят извънредно сериозен риск от още по-силното ù ускорение . ФС поддържа политиките за повишение на доходите, само че показва, че в актуалните условия забележителното изпреварване на техния ръст по отношение на този на продуктивността на труда в допълнение ще допринесе за повишение на цените. Подобни ограничения ще забавят възстановяването на заетостта, което и сега изостава.
Заложената фискална политика – с високи равнища на държавните разноски, на недостига и на дълговото финансиране, е изявено проинфлационна. Провеждането на проинфлационна фискална политика в условия на възходящи равнища на цените обуславя значителен риск пред България за спазването на критерия за ценова непоклатимост, заради което заплашва участието на България в еврозоната при оповестения график. В допълнение, високите равнища на инфлация предпоставят и забележителен риск от угнетяване на действителния напредък. Повишаването на цените допуска отрицателно въздействие върху потреблението.
Фискална рамка (2022-2024)
До настоящата година България преизпълняваше средносрочната си бюджетна цел за структурния недостиг, която е определена на -1% от Брутният вътрешен продукт. През 2022 г. прогнозата е за съществено утежняване на структурния баланс до -3,3%, без да се вземат поради фискалните ограничения за преодоляване на последиците от пандемията. Още по-висок систематичен недостиг се планува и през 2023 година
Пандемията от COVID-19 се отрази и на развиването на потенциалния темп на икономическо развиване. Потенциалният Брутният вътрешен продукт забави растежа си от 2,6% през 2019 година до 1,7% през 2020 година Очакванията са през тази година той да нарасне с 2% и наклонността за ускоряващо развитие да продължи, като през 2023 година МФ планува 3% растеж. Прогнозите са по-оптимистични от упованията в миналогодишната средносрочна бюджетна прогноза. Предвижданията за действителен стопански напредък в рамките на 4,8% за 2022 година се основават на изключителното влияние на растежа в публичните вложения.
Балансови правила
Поради ниския размер на консолидирания дълг на бранш „ Държавно управление “ (под 40% от БВП) се приема, че средносрочната бюджетна цел (СБЦ) на България за интервала на анализираната средносрочна бюджетна прогноза е -1% от Брутният вътрешен продукт. За изчисляването на структурния баланс значително значение има размерът на т. нар. еднократни ограничения. През 2022 година се възнамерява внезапно утежняване на структурния бюджетен баланс, което съгласно изчисленията на Фискалния съвет възлиза на 5,6 пр.п. Бюджетната политика за прогнозния интервал трайно минава от структурен остатък към структурни дефицити. Преминава се от рестриктивна фискална политика към сериозна фискална агресия.
През целия планиран интервал се планира структурен дефицит над избраната средносрочна бюджетна цел. Предвижда се в края на периода той да се свие до 3,2% от Брутният вътрешен продукт, което е доста над ограничаването от 1%.
През 2022 година са планувани 2 269 млн. лева за ограничения срещу COVID-19 (1,7% от БВП). 102 млн. лева от тях са за добавки към пенсиите, за които държавното управление поема ангажимент да се включат в базата на пенсионния приход, надлежно да придобият постоянен характер. Промяната ще изключи тези разноски от обсега на еднократните разноски, което би довело до отклоняване от откритото фискалното предписание през 2020 и 2021 г.
Съгласно член 24 от Закона за обществените финанси (ЗПФ) възможно е несъблюдение на средносрочната бюджетна цел за структурния недостиг на годишна основа при извънредни обстоятелства и при изискване, че непостигането ѝ е в размер, който не застрашава устойчивостта на обществените финанси. Съветът акцентира, че дерогацията е използвана за 2022 година, само че от 2023 година се чака да се възстанови действието на правилото. Това значи, че за 2023 година и 2024 година България ще бъде в нарушаване.
Фискалният съвет смята, че смяната в структурния бюджетен баланс за 2022 година е прекомерно огромна . На фона на предстоящо икономическо развиване няма справедлива нужда от такъв сериозен фискален тласък върху стопанската система.
Продължава на стр. 2
Продължава от стр. 1
Дефицит на бранш „ Държавно ръководство “ и касово салдо
Съгласно ЗПФ задачата за салдото на бранш " Държавно ръководство " е нулево или положително салдо. Дефицитът на бранш " Държавно ръководство " на годишна основа не може да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт. Допускат се изключения при изключителни условия, за каквото се смята пандемията от COVID-19. Така от 2020 година насам дефицитът надвишава ограничаването.
За 2022 година е плануван най-високият дефицит - 5,5% от Брутният вътрешен продукт. През 2023 година дефицитът също е отвън правилото (3,6% от БВП), което е " значителен проблем ". Дерогацията на правилото е дейна през 2022 година, само че се чака през 2023 г. страните членки да се придържат към фискалните ограничавания. В такъв случай през 2023 година страната ни ще влезе в процедура по свръхдефицит , предизвестява Фискалният съвет и предлага преразглеждане на бюджетните прогнози за 2023 година и понижаване на планувания недостиг на бранш " Държавно управление " до 3% от Брутният вътрешен продукт. Недопускането на по-голям от 3% от Брутният вътрешен продукт недостиг е и един от критериите за сближаване, който България би трябвало да съблюдава, с цел да се причисли към еврозоната, припомня Съветът.
Балансът на бранш „ Държавно ръководство “ остава негативен през целия плануван интервал. Забелязва се и съществено отклоняване през 2021 и 2022 година в стойностите за недостига със и без разноски за COVID-19 .
На равнище КФП също не се планува нулево или положително салдо до края на интервал. През 2022 година и 2023 година дефицитът по КФП надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, което е възможно при извънредни обстоятелства. Това значи, че проектите на държавното управление са разчетени при продължение на изключителната конюнктура, обвързвана с пандемията, и през 2023 г. " Едва при започване на 2022 година сходен метод изглежда необоснован " , отбелязва ФС.
Разходни правила
Правило за дял на разноските в Брутният вътрешен продукт е национално, заложено в ЗПФ, и цели да ограничи размера на публичния сектор до 40% от Брутният вътрешен продукт.
До 2021 година общите бюджетни разноски по КФП са в рамките на ограничението от 40% от Брутният вътрешен продукт. След това те трайно се откриват над тази граница. За настоящата година са планувани разноски над 44% от Брутният вътрешен продукт, а след приспадане на разноските по сметките за средства от Европейски Съюз, те са тъкмо на границата от 40%. Според Фискалния съвет такова обмисляне – на ръба на фискалното предписание – крие сериозен риск за неговото съблюдаване, още повече, че упованията за размера на Брутният вътрешен продукт са по-скоро оптимистични.
Управление на дълга
Номиналният размер на консолидирания дълг на бранш " Държавно управление " към края на всяка година не може да надвишава 60% от БВП, според член 29 от ЗПФ. Това е и едно от главните условия на Пакта за стабилност и напредък. Независимо от неподходящата динамичност на относителния дял на консолидирания дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, индикаторът резервира стойности надалеч под максимално референтната стойност на Маастрихтския критерии за конвергенция от 60% и на дълговото фискално предписание. Въпреки това в предходни мнения Фискалният съвет неколкократно означи, че темповете на повишаването му от началото на пандемията са прекомерно интензивни .
От средата на 2021 година както в международен, по този начин и в народен проект се наблюдава интензивно възобновяване на стопанската система. С оглед на тези обстоятелства поемането на дълг следва да бъде задълбочено аргументирано , акцентира Съветът.
В проектобюджета за 2022 година се предвижда в номинална стойност консолидираният дълг на бранш „ Държавно ръководство “ да достигне 37 665 млн. лева в края на 2022 година (26,3% от БВП), 43 441 млн. лева за 2023 година (28,6% от БВП) и 48 741 млн. лева за 2024 година (30,3% от БВП). Размерът на държавния дълг резервира малко по-ниско равнище от 29,3%. Според прогнозните данни делът на консолидирания дълг на сектор „ Държавно ръководство “ ще нарасне до 30,3% от Брутният вътрешен продукт в края на 2024 година (48,7 млрд. лева.) – или 4 пр.п. общо за 2023 година и 2024 година по отношение на 1 прочие п. в изискванията на пандемия през 2021 година За планувания тригодишен интервал 2022-2024 година увеличението в размера на консолидирания държавен дълг възлиза на повече от 15 милиарда лева
Приходни политики
Приходите от косвени налози се усилват с 11% или с към 2 млрд. лв., за което принос има и продължаващото покачване на инфлацията. Само от Данък добавена стойност нарастването на приходите е съвсем 14% през 2022 година Основният риск в това направление е, че продължаващото нарастване на цените може да понижи потреблението. Делът на директните налози трайно и доста надвишава този на косвените в резултат на плануваната политика за повишение на доходите през прогнозния интервал. По този метод се осъществя смяна в структурата на данъчните доходи. При социално- и здравноосигурителните вноски през 2022 година е заложено увеличение с 8,7% в резултат на повишението на минималната заплата до 710 лева и на оптималния застрахователен приход до 3 400 лева
Ако се изолират други въздействия, в известна степен ограниченията ще доведат до отрицателен резултат върху приходите от налози върху облагата (вследствие на увеличението на разноските за труд). От увеличението на минималната заплата ще последва повишение и на приходите от налога върху приходите на физическите лица, а от растежа на максималния застрахователен приход – намаляване на същите. Като се регистрира предстоящата наклонност за повишаване на приходите, при приходите от ДДФЛ се залага покачване със 7,8% през 2022 година, а при данъците върху облагата – 13,3%.
Провежданата политика по повишаване на приходите е належащо да бъде съобразена с динамичността при производителността на труда, отбелязва ФС. Когато първият параметър чувствително изпреварва втория – изключително в условия на възходящи цени, възниква допълнителен проинфлационен напън. В комбиниране с пандемията и енергийната рецесия повишението на възнагражденията с темп, превишаващ продуктивността на труда, би изправил редица по-силно наранени бизнеси пред банкрути . Неблагоприятното съответствие сред тези два параметъра попречва понижаването на безработицата.
Като положителна мярка ФС прави оценка повишението на акцизите за тютюневите произведения.
Разходни политики
През 2022 година държавните разноски ще доближат 44% от Брутният вътрешен продукт спрямо 43,1% за 2021 година Разходите на касова основа, свързани с превъзмогване на последствията от пандемията от COVID-19 през 2021 година, възлизат на 6,66 милиарда лева и формират 5,1% от Брутният вътрешен продукт. През 2022 година плануваните разноски за Коронавирус ограничения са 2,3 милиарда лева (1,6% от БВП).
През 2021 година пандемията е имала доста по-голямо фискално влияние, само че през 2022 година тя не е причина за плануваното нарастване на държавните разноски с близо 7 милиарда лева в номинално изражение, показва ФС.
За трите години сумарното нарастване на държавните разноски е над 13 милиарда лева В края на интервала те ще бъдат близо 70 милиарда лева Планираните разноски по КФП единствено за 2022 г. възлизат на 63 154 млн. лева, което по отношение на предстоящото осъществяване на разноските за 2021 година съставлява растеж от 6 909 млн. лева или повече от 12%.
Планираният растеж на разноските е изпреварващ по отношение на упования растеж на приходите (9,4%), което задълбочава бюджетния недостиг от 3,9 до 5,9 млрд. лева Растеж, учреден на вложения и утихване на инфлацията, ще докара до в допълнение закъснение на приходите по отношение на разноските. Основната причина за експанзията е желанието на държавното управление да стимулира икономическия напредък с обществени вложения. Забележителен е предвиденият растеж на финансовите разноски със 117% по отношение на 2021 година или с 4,5 милиарда лева Така техния дял в Брутният вътрешен продукт ще се удвои и ще доближи 5,8%. Тенденцията продължава и през идващите две години, когато делът им превишава 7% от Брутният вътрешен продукт.
Фискалният съвет смята, че изпреварващият растеж на разноските по отношение на този на приходите ще окаже мощно изразен проинфлационен резултат предвид на макроикономическата обстановка и етапа на икономическия цикъл. Относно осъществяването на разноските, Съветът има запаси във връзка с плануваните финансови разноски . Прогнозата за тях наподобява " амбициозна ", макар че като последна година за асимилиране на средства по програмния интервал 2014-2020 година може да се чака известно ускорение.
Съветът предлага на МФ да предприеме законови промени за въвеждането на капиталово бюджетиране, настрана от това на настоящите разноски. Към настоящия миг мъчно може да се проучват финансовите разноски без информация какви планове са планувани за реализация и на какъв стадий е проектирането им - отбелязва той.
С 68% по отношение на 2021 година растат разноските за прехрана . Не излиза наяве какви са аргументите за това драстично увеличение с 3,5 милиарда лева МФ следва да даде спомагателна аргументация за тези прогнози, пишат финансистите от Съвета.
Продължават да се усилват и социалноосигурителните разноски, които образуват съвсем 40% от всички. Те се усилват с 1,6 милиарда лева или 7%, откакто през 2021 година бележат ръст от 19%. През идващите две години е планувано нарастване с по около 1,5 милиарда лева годишно на разноските на социално-осигурителните фондове. Въпреки че в плановете за 2022 година единствено 102 млн. лева са допълнителните разходи за пенсионни добавки за първите 6 месеца на 2022 година, общата им сума е 852 млн. лева – както е посочено 750 млн. лева са заделени по сметка за чужди средства през 2021 година
Същият метод за заделяне на средства по сметка за непознати средства от предходната година е прибавен и за 931,5 млн. лева за подкрепяне на бизнеса в региона на енергетиката.
" Фискалният съвет смята, че използването на сметките за непознати средства като „ каса “ за отклоняване на средства в един регистриран интервал, с които ще се покриват бъдещи разноски, зараждащи в различен регистриран интервал, е мощно порочно . В случая принципите за настоящо начисляване и за съпоставимост на приходите и разходите (т.е. на касова и начислена основа) се ползват едностранчиво с цел заобикаляне на одобрените правила и положителните практики ", се споделя в мнението.
Данните демонстрират задържане във връзка с разноските за персонал, които за тригодишния интервал се усилват сумарно с 512 млн. лева. (4%) и доближават до 13,7 милиарда лева през 2024 година Единствено за педагогическите специалисти е планувано нарастване на възнагражденията през 2022 г.
Допълнителни разноски, свързани с Коронавирус рецесията
Оценката на държавното управление за тези разноски през 2021 година е в границите на 6 659 млн. лева, а за 2022 година сумата възлиза на 2 269 млн. лв. През 2023 година те понижават до 467 млн. лева (0,3% от БВП), а за 2024 г. изобщо не се плануват такива. Представена е детайлна разбивка на разноските единствено за 2022 година, само че на тези за 2023 година също следва да бъде дадена такава, написа Съветът. Пакетът от ограничения, свързани с COVID-19 през 2022 година, включва мерки за поддръжка на бизнеса в размер на 853 млн. лева, 598 млн. лева подкрепяне на органите, които са натоварени с преодоляване на пандемията, както и ограничения за подкрепа на семействата в размер на 817,5 млн. лева
Фискалният съвет предложи да се изготви изрична нормативна наредба за категоризирането на избран разход като относим или не към пандемията от COVID-19 и последствията от нея . Подчертава се нуждата от това, защото е видно, че забележителна част от миналогодишните ограничения (пенсионните добавки) трансформираха характера си от краткотрайни към непрекъснати разноски такива и бяха включени в базовия приход на пенсионерите.
Анализът на темпа на изменение на разноските по функционалности демонстрира, че измежду целите при разходните политики в бюджета за 2022 г. са икономическите действия и услуги, жилищното строителство, БКС и опазване на околната среда, културата и спорта, опазването на здравето .
От показаните данни в графиката е видно, че за интервала 2022-2024 г. се възнамерява следното:
• Увеличение на държавните разноски с 1,1 пр.п. по отношение на 2021 г.;
• Увеличаване на разноските по функционалност „ Икономически действия и услуги “ от 6,1% през 2021 година до 7,4% от Брутният вътрешен продукт през 2024 г.;
• Въпреки номиналното нарастване на разноските за социално подпомагане и грижи, техния дял в Брутният вътрешен продукт намалява;
• опазване на разноските за обучение на ниво от 4,5% от БВП;
• Увеличение на разноските за опазване на здравето през 2022 година до 5,8% от Брутният вътрешен продукт и последователното им понижаване до 5,2% от Брутният вътрешен продукт.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ