Американците са най-голямата заплаха за страната си
Водещият в тв канала Ен Би Си Чък Тод неотдавна зададе на претендентите за президентската номинацията на Демократическата партия за изборите следващата година един съгласно него „ обикновен въпрос ”. С „ една дума ” да отговорят кой или какво смятат за най-голямата геополитическа опасност за Америка през днешния ден?
Замислих се и аз над този въпрос: какво бих дал отговор? Не ми беше належащо доста време. Отговорът не е Китай, Русия или Иран. Заплахата сме ние самите, американците. Превърнахме се в най-голямата опасност за самите себе си. Китай, Русия, Иран и дори севернокорейският „ дребен човек ракета ” няма да ни унищожат. Но ние самите можем да се унищожим.
Само ние можем да повлияем на американската фантазия – основно заричане, което сами си дадохме, че всяко последващо потомство ще живее по-добре от родителите си – да не се извърши, защото сега
не можем да се пригодим към извънредно бързите промени
в сферите на технологиите, пазарите, климата, работните места и образованието.
И това евентуално ще се случи, в случай че не престанем да се отнасяме към политиката като към развлечение; в случай че не отстраним президента, който всеки ден подкопава истината и доверието – те основават нужда дружно да си сътрудничим и да се приспособяваме. Ако не попречим на крайнолевите да отстранят демократите с безразсъдни идеи като унищожаване на престъпното разграничаване сред хора, които са влезнали в Америка законно, и такива, които не са, и в случай че не успеем да създадем нареченото от политическия анализатор Дейвид Роткопф в негова публикация за „ Дейли бийст ” „ ново американско болшинство ”.
Това болшинство, което освен може да завоюва идващите избори, само че и незабавно ще поеме ръководството на страната. То може да ни накара да създадем огромни и комплицирани неща, защото има толкоз доста съществени въпроси, които би трябвало да бъдат решени – а също по този начин и огромно, мъчно пригаждане, което единствено дружно можем бързо да създадем.
Звучи наивно? Не, ето какво е наивно. Да си мислим, че всичко ще бъде наред, в случай че продължаваме да подценяваме огромните провокации, които ни затрудняват, и в случай че просто продължаваме да даваме управнически мандати на една партия, а да сътворяваме спънки на друга - по този начин няма да успеем да реализираме огромни, дълготрайни и добре премислени промени.
Всъщност тази обстановка припомня на това, което пенсионираният полковник от военноморските сили Марк Майклеби написа в книгата си „ Някога бяхме ние: по какъв начин Америка изостана от света, който откри, и по какъв начин можем да се върнем там ”. Той я написа през 2011 година в съавторство с Майкъл Манделбаум.
„ Никога преди в нашата история не сме се сблъсквали с национални провокации, които да са толкоз комплицирани и дълготрайни, както в този момент ”. Според Майклеби измежду най-характерните черти за американската политика в последната година е неспособността „ поредно и дейно да отвръщаме на очевидните проблеми, преди те да прераснат в рецесия... ”Ако не можем да поддържаме даже „ зрял ” диалог, по какъв начин можем да осъществим обещанията си, а също дълга ни към преамбюла на конституцията – „ да осигурим независимост за нас и за потомците ни ”. Как в действителност можем да създадем това?
Ето и някои от провокациите, които ни предстоят:
Ако Тръмп остане на власт още 4 години, евентуално ще изгубим всички шансове да ограничим опцията междинната световна температура да се увеличи с 1.5 градуса по Целзий, вместо с 2 градуса. Според учените тъкмо в този половин градус е разликата сред способността да контролираме неизбежните рискови климатични феномени и да избегнем тези, които не могат да бъдат контролирани.
Наскоро създателят на хедж фонда „ Бриджуотър ” Рей Далио означи, че се следи „ дребен или никакъв растеж на действителните приходи на хората в продължение на десетилетия... При 60% от трудоспособното население не е имало действителен (коригиран с инфлацията) растеж на приходите от 80-те години ”. За този интервал приходите на 10% от топ мениджърите са се удвоили, а за 1% - са се утроили. Делът на порасналите деца, които печелят повече от родителите си, е намалял от 90% през 70-те години на ХХ век до 50% през днешния ден. Данните са за популацията като цяло. За към 60% перспективите са по-лоши.
Недоволството от всичко това евентуално беше един от факторите, които тласнаха Доналд Тръмп към президентския пост, и в случай че тези проблеми не се решат, може да се надигнем пред и още по-лоша вероятност в бъдеще – Доналд Тръмп-младши.
В идващите четири години ще бъдат преосмислени връзките сред двете най-големи стопанска система в света – Съединени американски щати и Китай. Или Съединени американски щати ще убедят Китай да се откаже от нелоялните търговски практики, които употребява, с цел да премине от беднотия към междинни приходи и от технология на потребителя към такава на производителя, или се приближаваме към свят, разграничен от нова цифрова Берлинска стена. Тогава китайците ще имат собствен интернет и технологичен сектор, както и американците – всяка страна ще би трябвало да избира към кого да се причисли. Глобализацията, която толкоз способства за единството и разцвета в последните 70 години, стартира да се разпада.
Благодарение на технологиите обществените мрежи и киберинструментите навлизат от ден на ден и повече в живота ни, в персоналното ни пространство и в политиката - като демократизират инструментите за „ огромни фалшификации ”, тъй че доста повече хора могат да разрушават истината и доверието. Все по-голяма става пропастта сред скоростта, с която тези технологии се внедряват в живота ни и уменията на аналоговата политика да основава правила, правила и закони, посредством които да ги ръководи.
Тази бездна би трябвало да се затвори, с цел да може да се резервира демокрацията ни
Съвременното работно място се отличава с една нова действителност, твърди специалистът по трудовите въпроси Хедър МакГоуан. " Темпът на смяна се форсира дружно с удължаването на продължителността на човешкия живот ”. Когато е основан парният мотор през 1700 година, междинната дълготрайност на живота е 37 години, а новото откритие е било в основата на развиването на промишлеността и на бизнеса за към 100 години. В средата на ХVІІІ век се появяват моторите с вътрешно горене и електричеството, а продължителността на живота става към 40 години. Тези технологии преобладават на работните места през идващия век. Следователно, в границите на тези два века " има няколко генерации, които възприемат тази огромна смяна на работното място ", отбелязва МакГоуан.
В актуалната цифрова епоха многочислени промени в естеството на работата се случват в границите на едно потомство, споделя МакГоуан. Това извънредно доста усилва нуждата от учене през целия живот. " Старият модел беше - учиш един път, с цел да си намериш работа, а в този момент би трябвало да работим, с цел да учим непрестанно ", продължава тя. Ето за какво прекосяваме от модела „ учене, работа, пенсиониране “ към
модела „ учене, работа, учене, работа, учене, работа “
В актуалния свят новият обществен контракт би трябвало да бъде подобен, че посредством него държавното управление да може да обезпечи достъп до обществена отбрана и до всички принадлежности за образование за всеки американец през целия му живот – а дали той ще се възползва от тях, е въпрос на персонално решение. Сега обаче не става въпрос за това „ кого да упрекваме, какво да върнем или от какво да се откажем ”, споделя МакГоуан. „ Става въпрос за това, че би трябвало да се сътвори нов контракт, който да накара американците да „ вървят една крачка напред ”, както в миналото споделяше президентът Джон Кенеди, до момента в който търсеше финансиране за НАСА. И от избора на идващите крачки ще зависи огромна част от живота ви.
За благополучие, междинните избори демонстрираха, че има опция ново американско болшинство да се образува, с цел да се изправи пред тези провокации. Все отново самостоятелните гласоподаватели, дамите от предградията и умерените републиканци – които трансформираха благосклонностите си в интерес на демократите, защото бяха потресени от лъжите на Тръмп, национализма с отенък на расизъм и разделянето – дадоха опция на демократите да си върнат контрола над Камарата на представителите. Това партньорство може да смъкна и Тръмп.
Ако демократите могат да си изберат претендент, който ще приказва за идните провокации, само че няма да популяризира безотговорни неща за имиграцията или да дава обещание безвъзмездни богатства, които не можем да си позволим; дефинира благоприятни условия за съдействие с бизнеса и подтиква тези, които основават нови работни места; касае се с почитание към уплашените бели гласоподаватели от работническата класа, изоставили демократите поради Тръмп – и който схваща, че доста, доста американци са обезпокоени, че се намираме на ръба на политическа революция и желаеме някой, който да ни сплоти - считам, че той/тя ще намерят ново американско болшинство, което чака да бъде обединено и да има пълномощия.
Замислих се и аз над този въпрос: какво бих дал отговор? Не ми беше належащо доста време. Отговорът не е Китай, Русия или Иран. Заплахата сме ние самите, американците. Превърнахме се в най-голямата опасност за самите себе си. Китай, Русия, Иран и дори севернокорейският „ дребен човек ракета ” няма да ни унищожат. Но ние самите можем да се унищожим.
Само ние можем да повлияем на американската фантазия – основно заричане, което сами си дадохме, че всяко последващо потомство ще живее по-добре от родителите си – да не се извърши, защото сега
не можем да се пригодим към извънредно бързите промени
в сферите на технологиите, пазарите, климата, работните места и образованието.
И това евентуално ще се случи, в случай че не престанем да се отнасяме към политиката като към развлечение; в случай че не отстраним президента, който всеки ден подкопава истината и доверието – те основават нужда дружно да си сътрудничим и да се приспособяваме. Ако не попречим на крайнолевите да отстранят демократите с безразсъдни идеи като унищожаване на престъпното разграничаване сред хора, които са влезнали в Америка законно, и такива, които не са, и в случай че не успеем да създадем нареченото от политическия анализатор Дейвид Роткопф в негова публикация за „ Дейли бийст ” „ ново американско болшинство ”.
Това болшинство, което освен може да завоюва идващите избори, само че и незабавно ще поеме ръководството на страната. То може да ни накара да създадем огромни и комплицирани неща, защото има толкоз доста съществени въпроси, които би трябвало да бъдат решени – а също по този начин и огромно, мъчно пригаждане, което единствено дружно можем бързо да създадем.
Звучи наивно? Не, ето какво е наивно. Да си мислим, че всичко ще бъде наред, в случай че продължаваме да подценяваме огромните провокации, които ни затрудняват, и в случай че просто продължаваме да даваме управнически мандати на една партия, а да сътворяваме спънки на друга - по този начин няма да успеем да реализираме огромни, дълготрайни и добре премислени промени.
Всъщност тази обстановка припомня на това, което пенсионираният полковник от военноморските сили Марк Майклеби написа в книгата си „ Някога бяхме ние: по какъв начин Америка изостана от света, който откри, и по какъв начин можем да се върнем там ”. Той я написа през 2011 година в съавторство с Майкъл Манделбаум.
„ Никога преди в нашата история не сме се сблъсквали с национални провокации, които да са толкоз комплицирани и дълготрайни, както в този момент ”. Според Майклеби измежду най-характерните черти за американската политика в последната година е неспособността „ поредно и дейно да отвръщаме на очевидните проблеми, преди те да прераснат в рецесия... ”Ако не можем да поддържаме даже „ зрял ” диалог, по какъв начин можем да осъществим обещанията си, а също дълга ни към преамбюла на конституцията – „ да осигурим независимост за нас и за потомците ни ”. Как в действителност можем да създадем това?
Ето и някои от провокациите, които ни предстоят:
Ако Тръмп остане на власт още 4 години, евентуално ще изгубим всички шансове да ограничим опцията междинната световна температура да се увеличи с 1.5 градуса по Целзий, вместо с 2 градуса. Според учените тъкмо в този половин градус е разликата сред способността да контролираме неизбежните рискови климатични феномени и да избегнем тези, които не могат да бъдат контролирани.
Наскоро създателят на хедж фонда „ Бриджуотър ” Рей Далио означи, че се следи „ дребен или никакъв растеж на действителните приходи на хората в продължение на десетилетия... При 60% от трудоспособното население не е имало действителен (коригиран с инфлацията) растеж на приходите от 80-те години ”. За този интервал приходите на 10% от топ мениджърите са се удвоили, а за 1% - са се утроили. Делът на порасналите деца, които печелят повече от родителите си, е намалял от 90% през 70-те години на ХХ век до 50% през днешния ден. Данните са за популацията като цяло. За към 60% перспективите са по-лоши.
Недоволството от всичко това евентуално беше един от факторите, които тласнаха Доналд Тръмп към президентския пост, и в случай че тези проблеми не се решат, може да се надигнем пред и още по-лоша вероятност в бъдеще – Доналд Тръмп-младши.
В идващите четири години ще бъдат преосмислени връзките сред двете най-големи стопанска система в света – Съединени американски щати и Китай. Или Съединени американски щати ще убедят Китай да се откаже от нелоялните търговски практики, които употребява, с цел да премине от беднотия към междинни приходи и от технология на потребителя към такава на производителя, или се приближаваме към свят, разграничен от нова цифрова Берлинска стена. Тогава китайците ще имат собствен интернет и технологичен сектор, както и американците – всяка страна ще би трябвало да избира към кого да се причисли. Глобализацията, която толкоз способства за единството и разцвета в последните 70 години, стартира да се разпада.
Благодарение на технологиите обществените мрежи и киберинструментите навлизат от ден на ден и повече в живота ни, в персоналното ни пространство и в политиката - като демократизират инструментите за „ огромни фалшификации ”, тъй че доста повече хора могат да разрушават истината и доверието. Все по-голяма става пропастта сред скоростта, с която тези технологии се внедряват в живота ни и уменията на аналоговата политика да основава правила, правила и закони, посредством които да ги ръководи.
Тази бездна би трябвало да се затвори, с цел да може да се резервира демокрацията ни
Съвременното работно място се отличава с една нова действителност, твърди специалистът по трудовите въпроси Хедър МакГоуан. " Темпът на смяна се форсира дружно с удължаването на продължителността на човешкия живот ”. Когато е основан парният мотор през 1700 година, междинната дълготрайност на живота е 37 години, а новото откритие е било в основата на развиването на промишлеността и на бизнеса за към 100 години. В средата на ХVІІІ век се появяват моторите с вътрешно горене и електричеството, а продължителността на живота става към 40 години. Тези технологии преобладават на работните места през идващия век. Следователно, в границите на тези два века " има няколко генерации, които възприемат тази огромна смяна на работното място ", отбелязва МакГоуан.
В актуалната цифрова епоха многочислени промени в естеството на работата се случват в границите на едно потомство, споделя МакГоуан. Това извънредно доста усилва нуждата от учене през целия живот. " Старият модел беше - учиш един път, с цел да си намериш работа, а в този момент би трябвало да работим, с цел да учим непрестанно ", продължава тя. Ето за какво прекосяваме от модела „ учене, работа, пенсиониране “ към
модела „ учене, работа, учене, работа, учене, работа “
В актуалния свят новият обществен контракт би трябвало да бъде подобен, че посредством него държавното управление да може да обезпечи достъп до обществена отбрана и до всички принадлежности за образование за всеки американец през целия му живот – а дали той ще се възползва от тях, е въпрос на персонално решение. Сега обаче не става въпрос за това „ кого да упрекваме, какво да върнем или от какво да се откажем ”, споделя МакГоуан. „ Става въпрос за това, че би трябвало да се сътвори нов контракт, който да накара американците да „ вървят една крачка напред ”, както в миналото споделяше президентът Джон Кенеди, до момента в който търсеше финансиране за НАСА. И от избора на идващите крачки ще зависи огромна част от живота ви.
За благополучие, междинните избори демонстрираха, че има опция ново американско болшинство да се образува, с цел да се изправи пред тези провокации. Все отново самостоятелните гласоподаватели, дамите от предградията и умерените републиканци – които трансформираха благосклонностите си в интерес на демократите, защото бяха потресени от лъжите на Тръмп, национализма с отенък на расизъм и разделянето – дадоха опция на демократите да си върнат контрола над Камарата на представителите. Това партньорство може да смъкна и Тръмп.
Ако демократите могат да си изберат претендент, който ще приказва за идните провокации, само че няма да популяризира безотговорни неща за имиграцията или да дава обещание безвъзмездни богатства, които не можем да си позволим; дефинира благоприятни условия за съдействие с бизнеса и подтиква тези, които основават нови работни места; касае се с почитание към уплашените бели гласоподаватели от работническата класа, изоставили демократите поради Тръмп – и който схваща, че доста, доста американци са обезпокоени, че се намираме на ръба на политическа революция и желаеме някой, който да ни сплоти - считам, че той/тя ще намерят ново американско болшинство, което чака да бъде обединено и да има пълномощия.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ