Водещият на предаването 120 минути“ Светослав Иванов даде откровено интервю

Водещият на предаването „ 120 минути “ Светослав Иванов даде искрено изявление за вестник Пенсионери. Той отговори на въпросите на иво Ангелов з аработата, фамилията и книгите си. Ето част от диалога:

- Г-н Иванов, през 2013 година, в деня на раждането на щерка ви Йоанна, ставате водещ на предаването „ 120 минути ” по bTV. Това че сте станал татко навръх тази дата, очевидно е било на кадем - близо 10 години на екран, десетки предавани излъчвания. Малко или доста са тези години за едно предаване?

И аз постоянно си задавам този въпрос. Информационната среда сега е доста друга от времето, когато „ 120 минути “ стартираше. Днес светът към този момент е доста по-бърз в съпоставяне не с темповете преди 10, даже преди три години. Пандемията, а по-късно и войната бяха провокации освен в персонален и човешки, само че и в професионален проект. В този смисъл, може би последните три години ми се сливат, малко изгубих чувството си за време, само че когато се връщам към началото си давам сметка, че през „ 120 минути “ мина цялото десетилетие.

- Какво беше първоначално и каква е разликата с днешна дата?

Началото беше изпълнено с възторг. Той към момента е жив и е тук, което значи, че може да продължим да вървим напред. Аз съм човек, който постоянно търси провокациите. Обикновено в специалността си съм воден от това да ми е забавно. Смятам работата си за задача и не позволявам да ме води рутина. Ако въпреки всичко тя се появи, ще я приема като знак, че би трябвало да сменя предизвикването. Този миг към момента не е настъпил.

- Как подбирате събеседниците си?

Искам всеки човек да донесе своето обръщение. Да има смисъл от неговото присъединяване тъкмо тук и тъкмо в този момент. Старая се постоянно да поглеждам на събитията не като мозайка, а в техния подтекст. Затова и постоянно поканвам света в дома на нашите фенове. „ Роуминг “ си остава най-ексклузивната ни графа.

- Кои са лесните и кои - сложните посетители?

Аз не ги разделям по този принцип. Отнасям се с еднообразно почитание към всеки посетител, без значение, че някои диалози несъмнено са тежки. Оценявам искреността. Затова и в никакъв случай не употребявам думата „ най “. Тя е табу за нашия екип. Всеки човек е неповторим и щом сме го поканили, значи има място в „ 120 минути “.

- Автор сте на хитовия алманах „ Там, където починаха дърветата ” с пътеписи от най-горещите точки на света. Книгата влиза в класацията на най-продаваните книги в България през 2015-та година Втората ви книга „ Чудовища и будители ” (2017) пък събира 75 коментара от мини рубриката ви, в която при започване на всяко предаване коментирате най-интересните тематики от седмицата. За вас какво е книгата в ориста и бита на българина?

Първата книга са моите пътеписи точно от тези събития. Това са завършения, които наподобяват като филм. Но са действителни. С времето те избледняват, паметта изкривява спомените, по тази причина взех решение да напиша „ Там, където починаха дърветата “. Радвам се, че тази книга към този момент има шест издания и ползата към нея по този начин и не понижава.

- Вие сте благополучен брачен партньор и татко. Какъв е салдото работа/семейство?

Семейството е моят смисъл, моята опора и моята цитадела. Всяка свободна секунда съм с двете ми обичани дами – Вяра и Йоанна.

- Всеки е признателен на своите родители, баби и дядовци. Вие с какво възприятие си спомняте за вашите? Какъв беше усетът на това време, времето, в което израснахте?

Имах най-невероятното детство. В годините, в които нямаше толкоз развити технологии и си играехме по през целия ден на открито. Вкусът беше на същинското детство, това красивото, леко дивото, бавното и занимателното. Обичам детството си и съм признателен на моите родители, че ми го подариха.

Има ли упоритости да се впусне в политиката, какво му приказват в слушалката и какво получава от събеседниците си в предаването – цялото изявление може да прочетете в новия брой на вестник „ Пенсионери “.