Водещият на предаването 120 минути“ по БТВ Светослав Иванов насочи

Водещият на предаването „ 120 минути “ по БТВ Светослав Иванов насочи фокуса в седмичния си коментар върху събитията от мача Дания – Финландия от европейското състезание. В края на първото полувреме датският футболист Кристиян Ериксен получи инфаркт и се свлече на терена. Само бързата интервенция на медицински екипи, съотборници и съдията избавиха един човешки живот. Ето какво сподели Иванов:

„ Дами и господа, в събота на стадион „ Паркен “ в Копенхаген, светът стана очевидец на нещо удивително. Като във филм на Стивън Спилбърг, в границите на 15 минути, милиони пред екраните изживяха страсти, които минават през теб като нож – смут, боязън и най-после същинско, човешко облекчение от развръзката, която беше щастлива.

На живо видяхме един професионален състезател, който колабира на терена, след ненадейно настъпил масиран инфаркт. Още в първите секунди, в които режисьорът на излъчването към цялата планета подаде изражението му, отворените му очи, лицето му, стана ясно, че се случва нещо, което телевизионната история не познава.

И тогава пристигнаха дейностите, които могат да послужат като урок по човечност за всички ни. Със сигурност и екипът в апаратната е бил в потрес. В тези секунди, с които разполагаш, с цел да вземеш решение, можеш да създадеш казус, който освен да приключи кариерата ти, само че и да коства цялото състезание. Затова изместването на фокуса на камерите беше най-човешката и предстояща реакция. Всичко друго би граничило с полуда.

Съотборниците на Кристиян Ериксен обаче не чакаха това да се случи. Те оградиха падналия си съотборник, който се бореше за живота си, с цел да спрат милионите погледи, които в този миг бяха вперени в него. Защото никой не заслужава да си отиде пред очите на света. А какво се четеше в очите на тези момчета? Може би доста от вас биха споделили – боязън, ступор, смут. И ще са прави. Но аз видях и религия. Истинска, обезверена, крещяща религия.

Ръцете на футболисти и аудитория се събраха за молитва. Но не от тези молебствия, които ни успокояват в уединението на безгрижните ни дни, а от тези молебствия, които излизат от сърцето единствено един път в живота. Онези сподавени и обезверени молебствия, които от хилядолетия въодушевяват богослови, писатели, поети, художници и композитори. Когато човек вижда цялото си изтощение и търси висшата мощ, която може да избавя. В такива молебствия даже няма думи. Това е сила, която излиза от теб еднократно и мигове като тези не се повтарят в никакъв случай повече.

Дланите се допряха за молитва. Очите погледнаха към небето. В моменти като този цялата суетност на света, се изправя като неочакван, само че непотребен летен дъжд, докоснал топлата земя по някакъв наивна прищявка на времето. Може би сега, за някого тези думи звучат патетично. Но не може когато приказваме за религия, молитва и знамение, да не изливаме всичките си страсти. Защото те се сменяха пред очите ни и стигнаха до сърцата ни.

Да, чудеса се случват. Знаят го и лекарите, които оказаха първа помощ, измежду които беше и българинът – лекар Великов. И нищо не е инцидентно. Светът получи следващия си знак. Че би трябвало да е по-човечен и изпълнен с религия. Да е по-малко комерсиален и суетлив. Това са универсални послания към всички, в това число и към стотиците хиляди български фенове, които видяха по какъв начин единствено висшата мощ избави един паднал и агонизиращ човек.

И защото нашето общество сега минава през време на същинско опълчване, на остри думи, обиди, етикети и обезверен зов за нормалност, доста ми се желае измежду нас да има повече човещина.

Наближават избори. В латинския думата „ министър “ се ражда със смисъла на духовник, който се грижи за вярата в една общественост. Така тази дума влиза в британския и френския и остава до през днешния ден в западното християнство. Пожелавам на претендентите за световна власт, в която думата „ министър “ е по-известна с другото значение – с изключение на за властта, да мислят повече и за духа на обществото. Защото, дами и господа, и в драмите, и в нещастията няма спасители. Душите и обществата ги избавя различен.

И това, както видяхме, постоянно е бил единствено Господ. “

Виж още: