Водещият на предаването 120 минути“ даде интервю за Дигитални истории“.

Водещият на предаването „ 120 минути “ даде изявление за „ Дигитални истории “. Той отговори на въпросите на Георги Караманев за подправените вести. Ето част от диалога:

– Ако против себе си имаш събеседник – изкуствен интелект, за който се твърди, че е идеален, какво ще го попиташ?

Преди време бях водещ на огромен конгрес с хора от твоята сфера и на сцената излезе ръководителят на отдела по изкуствен интелект на една от най-големите Ай Ти компании в света. Тогава описа по какъв начин те ревизират равнището, до което доближава създаването на ИИ посредством игра на покер. Събрали най-известните играчи в света и ги пуснали против логаритъма. Наградният фонд бил няколко милиона $, само че и за покер играчите имало залог – и те можели да изгубят пари. В последна сметка хората победили, тъй като ИИ се оказал некадърен да блъфира.

Така че, съгласно мен, където и да си мислим, че можем да използван ИИ – в науката, в медицината, в промишлеността, има неща като човешки връзки, темперамент, мисли… Там няма да успее.

Човекът е човек, ИИ е нещо, което би трябвало да ни служи. За положително.

Не знам какъв въпрос бих му задал. Може би бих го попитал: „ Някога чувствал ли си се печален? “.

– А ще се уплашиш ли, в случай че отвърне: „ Да “?

Не! Ще ми стане още по-интересно и евентуално ще го накарам да ми опише по кое време.

– Немалко хора, с които приказвам по тези тематики, имат вяра, че можем да създадем логаритъм, неразграничим от индивида. Факт е, че тези технологии ни изненадват от ден на ден с впечатляващия си прогрес.

Със сигурност. Но аз мисля, че има граници, които вършат всяко човешко създание неповторимо и неразличимо.

Има едни универсални дадености от Бог, които са непокътната територия за човешката душа. ИИ някой ден може да е идеален, той всеки ден става по-добър, само че човешката душа е тази, която го моделира и постоянно ще го моделира, уповавам се. Защото индивидът ще е над изкуствения разсъдък, хората са тези, които го основават.

– По-често обаче го основават компании, които не са контролирани задоволително, не е ясно от етична позиция какво могат да влагат в него.

Това към този момент е рисково, само че сходни регулации съгласно мен занапред престоят. Може би етичните правила и правила, за които приказваш, ще са най-важната част от тези регулации.

– Мислиш ли, че можем да го поканим в публицистиката, най-малко с цел да ни прави част от „ досадната “ работа? Например да ни написа дописките?

Да, мисля. Не знам дали ще може да написа дописки, само че считам, че ИИ ще е нашето оръжие против подправените вести и дезинформацията.

Все още светът губи тази борба. Тя се оказа доста по-ожесточена и с доста по-сериозни последствия, в сравнение с си мислим. Само допреди 10 години и ние, като колегия и специалност, а и аудиторията ни, подценявахме подправените вести. Често си казвахме: „ О, не, това е подправена вест “, и не приемахме насериозно обещано изказване, колкото и фантастично да звучеше.

Помниш, че преди години логаритмите на фейсбук позволяваха информация, написана в нюзрума на огромна международна медия, и такава, написана в мазе, да наподобяват по безусловно идентичен метод на интерфейса.

– И към момента не е толкоз друго, колкото би трябвало.

Наистина. Но имаше миг, в който Facebook даже позволяваше, когато споделяш самия материал, да промениш фотографията или заглавието. Това ме удиви, споделих си: „ Боже Господи, ти можеш да споделиш даже публикация от огромна медия и да промениш смисъла ѝ! “.

А светът през днешния ден е доста бърз.

Все по-рядко се задълбочаваме в това, което четем.

Има проучвания, които демонстрират, че огромен % от аудиторията чете единствено заглавието, изключително в обществените мрежи, и надлежно разяснява него или изречението, което е написал админът от горната страна, с цел да анонсира материала. От друга страна, журналистическите форми стават все по-къси, поради това забързано време, в което живеем.

Това значи едно огромно плъзгане по повърхността.

Явно сами няма да можем да се оправим с подправената информация. И тук изкуственият разсъдък е нещо, което имам вяра, че ще ни поддържа. Работи се доста в тази посока и някой ден ще забележим съответни резултати.

Засега губим тази борба, само че това е война. Борим се всеки ден.

– Не би трябвало ли самодейността да идва повече от обществото? Хората да стават по-изискващи към информацията, която получават.

Малко е като създаване на имунитет. Трябва да свикнеш с метода на мислене, че всичко, прочетено някъде, би трябвало да бъде подлагано под подозрение. Аз се притеснявам обаче, че в днешния свят на разделяне и крайни страсти на обществата всеки се затваря в своя балон с единомишленици, които мислят като него. За страдание, логаритмите и на обществените мрежи, а и на търсачките, ти дават още повече от това, което искаш да чуеш. Не информация, която може да ти даде по-умерена и реалистична информация за света, а още повече от твоя личен стандарт, което те затваря в клетка. Така хората на друго мнение през днешния ден са в нещо като затвор.

Те нямат допир един с различен. А когато този допир се случи, стартира експанзията. Дебатите са по-шумни, истерични, изпълнени с изострен език и обиди, което е доста нараняващо. Казвам го чисто човешки, доста е раняващо, а и не е градивно за обществото. Но това са неща, върху които се работи, изключително след президентските избори в Съединени американски щати преди 6 години.

– Балонът на филтрите, хейтът са все тематики, поради които го има и този уебсайт. Правим ли обаче задоволително? Аз не виждам нищо подобно…

Тук съответни решения би трябвало да дойдат от софтуерните компании.

– Те обаче нямат полза да ги оферират.

Не знам дали им е преференциално, само че са длъжни, имат дълг към обществото. В никакъв случай не мисля, че те са виновни за подправените вести и прочие. Но до момента излизаха с изказванието, че не са медии сами по себе си, а са просто платформи. Аз не мисля, че е по този начин. След като при предходните президентски избори в Съединени американски щати се оказа, че едвам няколко десетки души в Съединени американски щати работят в отдела за най-актуалните тематики във фейсбук – хората, които могат посредством ИИ да инжектират избрани тематики, си мисля, че решението би трябвало да пристигна и от тях.

Цялото изявление може да прочетете в „ Дигитални истории “.