Светльо Иванов с ВЗРИВЯВАЩ КОМЕНТАР!: Истинските гладиатори не се репчат, не ходят с черни маски, не рушат. Наблюдаваме обществен взрив – протестите ще продължат!
Водещият на „ 120 минути “ Светослав Иванов разяснява митингите, които минаха до момента, и митингите, които предстоят в околните дни. Във взривяващия си коментар журналистът приказва за провокаторите, за отстояването на персоналната позиция на всеки от нас, за бъдещето на недоволството, и установи: „ Дойде времето, в което всеки от нас би трябвало да отговори почтено пред себе си – каква желае да е неговата България “.
Ето какво сподели Светльо Иванов в седмичния си коментар:
Очевидно митингите ще продължат. Общественият гърмеж, който следим сега, надалеч надвишава електоралния актив на една или друга партия.
Не е нужно да симпатизираш на опозицията, с цел да имаш отрицателно отношение към властта, както и не е нужно да си покровител на президента, с цел да излезеш на площада.
В момента следим хора с разнообразни убеждения, обединени от мисълта, че тяхната България внезапно се разграничава от България на ръководещите.
Бюджетът беше единствено мотивът, който разпали този пожар – и на жълтите павета, и от площадите в редица български градове.
Проблемът на хората с властта сега главно е в маниера, езика, държанието и демонстрацията на власт.
Нито бизнесът, нито младите, нито по-възрастните, нито тези в огромните градове, нито нашите сънародници в дребните градове имат толерантност към сходна композиция.
Всеки носи своето човешко достолепие и чака да се държат с него с почитание и съгласно „ Конституцията и законите на страната “, както гласи и депутатската клетва. Особено младите, за които тонът и отношението имат същата тежест, както и наличието на решенията.
В обществото все по-често се появяват паралели с исторически образци, в които концентрацията на власт води до обезумялост.
Историята с Комод е един от тях. Той е бил император, който от напълно млада възраст мечтаел да бъде гладиатор.
Дори откакто седнал на трона, излизал в Колизеума в блестящи доспехи, обкръжен от преторианската си армия, както Ридли Скот го пресъздава във кино лентата „ Гладиатор “. Но съперниците му преди този момент били обезсилвани, упоявани, ранявани, с цел да може той постоянно да е победител и да показва на популацията какъв брой е „ всевластен “.
Когато неговият неизбежен край настава, предаден от най-близките си, за Римската империя идва по този начин наречената „ година на петимата императори “, тъй като на трона за 12 месеца се изреждат петима.
Трябва ли тази мисъл да ни тормози?
Отговор може да даде единствено обществото ни, тъй като единствено то взема решение своето бъдеще. Ако в своето болшинство то усеща, че няма доверие на този управнически хайлайф, тогава има право на избор. Ако от това не произтече някаква позитивна смяна, тогава ще продължим да търсим пътя.
Дойде времето, в което всеки от нас би трябвало да отговори почтено пред себе си – каква желае да е неговата България. Със сигурност по избрани тематики мненията ще са разнообразни, само че по някои въпроси ще съответстват.
Важното е, когато пристигна денят на изборите – да не пасуваш, да не се продаваш. В това няма нищо неестествено и недемократично.
Неестествено и недемократично е наличието на 20–30 невръстни момчета с маски, с концепцията, че посредством опит за провокации може да се промени посоката на събитията. В цифровата ера тези опити обаче рядко реализират задачата си. Напротив, разсънват още повече гражданска сила.
На тях бих споделил: Момчета, в този момент сте млади, само че някой ден ще намерите мястото си в обществото. Вие сте част от него и то ви чака. Сред вас сигурно има и положителни момчета, които осъзнават, че някой ги употребява. След години вие няма да си спомняте името му, тъй като той от дълго време ще е липсващ от живота ви – може да бере малини по мрачните английски полета или да е в пандиза. Вие обаче ще останете. Ще се ожените за някое красиво момиче, ще имате деца. Пожелавам ви го.
И когато някой ден те ви попитат: „ Тате, ти взе участие ли в митингите тогава? “, вие ще мълчите гузно, тъй като ще си спомните, че сте чупили и палили, с цел да компрометирате митингите на вашите връстници или на вашите родители. И този спомен ще ви тежи.
Защото същинските гладиатори не се репчат, не вървят с черни маски, не разрушават. Те излизат на арената единствено когато би трябвало да се борят за свободата си, за по-слабите или някоя обективна идея. Оттам идва тяхната мощ. И тогава те стават скъпи за всяко общество.
Гладиаторите през днешния ден са всички хора, които желаят България да е по-добро и заслужено място. Мнозина се отхвърлиха и отпътуваха, само че и те всеки ден се интересуват, претърпяват и се надяват на тези, които са тук. Всичко това, което се случва през днешния ден, е част от историята.
То ще премине. Всичко минава. Важният въпрос обаче ще бъде – по какъв начин ние сме минали през него? Защото това към този момент не е единствено история. Това е нашата персонална история.
Източник – bTV
Още вести четете в: България, Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
