Водещият Драгомир Драганов разкри най-съкровените кътчета от душата си в

Водещият Драгомир Драганов разкри най-съкровените кътчета от душата си в подкаста „ Храмът на историите ” пред Мариян Станков – Мон Дьо. Желанията му и тестванията в любовта, физическите промени, през които е минал, както и най-голямата виновност, която носи – тази към фамилията.

„ Тежат ми думите, които съм казвал на родителите си, на сестра ми. Аз имам огромна виновност пред моето семейство. Може би тъй като постоянно съм осъзнавал, че не съм сина, който родителите ми са мечтали да имат ”, казва той.

Още в детството си той построява визията, че няма по-велики думи от „ мама ” и „ баща ”, само че с порастването си почнал да усеща, че усещанията му за света и това, което желае да бъде се разминават с тези на родителите му.

„ Започнаха да се случват неща, които избирам да оставя зад тила си вечно и в никакъв случай да не се обръщам към тях, в никакъв случай да не ги претърпявам още веднъж ”,  уточнява Драганов през сълзи и споделя, че е имало интервали, в които се е разминавал на улицата с родителите си без да се поздравят.

„ Майка ми и татко ми в никакъв случай не са били част от по този начин наречения шоу бизнес. Това са едни работещи, интелигентни хора, посветили живота си на науката за земята. Хора със напълно друга настройка. И внезапно в техния дом се появява една пъстра пеперуда, която пее, танцува, преоблича се, мечтае за сцена, мечтае за известност “, спомня си водещият.

Според Драго Драганов обаче, отношенията им са били обтегнати и заради това, че се опитвали да го предпазят от това, което носи известността и шоубизнеса и той нееднократно се е вслушвал в препоръките им.
„ Ако не имах вяра, че родителите ми ме обичат същински, нямаше да имам вяра в безусловно нищо ”, допълва той пред Нова тв.

Другото тежко тестване за Драго Драганов идва, когато се подлага на интервенция поради тежестта си.
„ Аз започнах натоварен режим, при който изгубих 30 кг тежестта си. Изобщо не приказваме за козметична интервенция, доста сериозна коремна интервенция ”, разказва той.

След интервенцията обаче се оказва, че има затруднение – подозрение за приключване на кръв.
„ Няколко часа, откакто бях излязъл от цялостната анестезия, аз за повторно влязох в операционната зала, още веднъж с цялостна анестезия ”, споделя Драганов.

Опасенията се оказват неоснователни, само че прохождането му след огромната интервенция става по-трудно от предстоящото и той стартира да се затруднява да върви пешком, да изкачва стълби. Хранителният му режим също е доста непоколебим. А целият стрес води до съпътстващ проблем – себореен дерматит.

„ Да станеш и да се видиш в огледалото и да изглеждаш по този метод е нещо, което малко на брой биха приели невъзмутимо ”, каза той.

Така за него рецесията в професионален проект се припокрива с тази в здравословен. А тогава идва и различен удар - в персоналния живот на водещия, краят на една връзка.
„ Няма потребност да си върша татуировка с буквичка, тъй като сърцето ми е татуирано за безконечни времена “, заявява изрично Драганов.

„ Oтначало започнах да заплащам с тялото си. След това прекосих през интервал на натурална замяна. Аз на теб, ти на мен. Безразборни контакти, безразборни връзки ”, споделя той.  

Всички връзки на водещия имат една обща линия – огромните разлики във възрастта.
„ Стряскащо огромна разлика в годините. Защото аз, може би, компенсирах нещо у себе си. Раздавах се безусловно без да се възнамерявам. Бях употребен по най-бруталния метод и се сблъсквах челно с това ”, признава водещият.

Той не крие, че е имало моменти, в които даже приятелите му са се отдръпвали от него, тъй като той е бил изцяло предан на любовта и нищо друго. Една от тези любови го е белязала най-силно – тази, която разкрива обществено за първи път.

„ То е по едно и също време спомен и виновност - една обич, която можеше да ме направи татко, само че не ме направи, тъй като не беше времето за това. Аз бях възпитаник в 11 клас. Тази рано прекъсната обич е моята най-голяма виновност ”, подчертава Драганов.

Сега най-голямата фантазия на Драгомир Драганов е да бъде обичан – същински.
„ Аз друго не желая. Аз не желая награди за журналистическа активност. Признание, потупвания по рамото, ново 3-часово предаване в неделя заран. Искам работа и възглавница, която да ухае на някой, който е толкоз мъничко да обича ”, споделя той.