Може ли космосът да стане свободна икономическа зона?
Водещите международни стопански системи се пробват да стартират бизнес в космоса посредством частни компании, с цел да не харчат бюджетни средства.
За бизнеса космосът е нова игра. Засега, тя не е най-популярната, само че към този момент е много рискована и с високи залози. Проблемът е в детайлностите - както при всяка игра и тук са нужни правила, които да се съблюдават от всички играчи. Някои такива правила към този момент работят, други се раждат пред очите ни.
Законодателство против глобализация
Колективните интернационалните контракти, държавните законодателни актове, двустранните интернационалните съглашения, вътрешните правила на интернационалните организации и консорциуми. Това надалеч не е цялостният лист на документите, които откриват реда в галактическия бранш. За да се разпредели по чиниите тази законодателна салата, ще бъде нужна не една докторска дисертация.
За да покажем какъв брой огромна е бъркотията в тази сфера, дано дадем прегледен образец с орбиталния план OneWeb. Той цели до 2020 година да обезпечи за цялото население на Земята широколентов сателитен интернет. За тази задача се основава група от 900 спътника. Нека проучваме географията на плана. Компанията основател е записана във Англия. Ключовите вложители са интернационалните Airbus и Intelsat, американските Hughes и Coca-Cola, индийската Bharti Enterprises, мексиканската Grupo Salinas и други. Спътниците ще се създават във френския град Тулуза, а за извеждането им в орбита ще дават отговор съветските ракети " Союз " и " Протон ".
Реторичният въпрос е: законодателството на коя страна би трябвало да контролира този план? Също толкоз забавна задача - по какъв начин ще се уреждат правата и отговорностите на галактическите сътрудници, ориентирани към космоса, в случай че те стартират да се записват в екзотични страни? Например, в Бангладеш или Буркина Фасо. На места, където не са и чували за интернационалните контракти за космоса, а законодателство за контролиране на тази сфера въобще не съществува като клон на правото. Означава ли това, че ще може да се играе въобще без правила?
Не. Все отново има повсеместен набор правила, които регламентират галактическата активност на всички страни и частни компании в космоса. Това са съществени правила на интернационалното галактическо право, закрепени в междуправителствени съглашения под егидата на Организация на обединените нации, които всички играчи на пазара като че ли съблюдават. Поне на думи.
Принципите са следните: независимост на проучване и потребление на галактическото пространство и небесните тела за богатството на цялото човечество (тук всичко е ясно). Космическото пространство и небесните тела не подлежат на национално заграбване (по-просто казано, всяка страна може да вземем за пример да построи база на Луната, само че не и да разгласи повърхността под нея за своя територия). Държавите носят отговорност за всяка национална галактическа активност (това значи, че Русия дава отговор напълно за Роскосмос, Китай - за CNSA, Съединени американски щати - за NASA, SpaceX и по този начин нататък).
Нека приемем, че галактическите страни ще продължат и в бъдеще да съблюдават тези правила.
Държава против бизнес
Никоя страна не харчи за развиване на галактическата сфера над 1 % от брутния си вътрешен артикул. През последните години водачите в бранша даже нееднократно обявяваха понижаване на разноските и стесняване на стратегии.
Русия оряза лунния си план до най-малко и отсрочи за дълго стартирането на тежката ракета " Ангара ". Съединени американски щати краткотрайно се отхвърлиха от ново кацане на Луната и свиват присъединяване си в Международната галактическа станция.
Тези и доста други фактори ни водят до очевидната наклонност - страните последователно сами се отдръпват от близкия космос. Те си резервират далечните задачи и изстрелванията на галактически обекти за военни и национални цели, а останалата търговско-космическа активност трансферират на милостта на частния бизнес. В резултат, сега за съвсем три четвърти от икономическите планове в космоса отговорност носят бизнесмени.
Зад всичко това ясно прозира стремежът на водещите международни стопански системи да пренесат в космоса макиавелисткия метод, който към този момент бе сполучливо пробван на Земята. Той включва основаване на национални предприятия при оптимално удобни условия за комерсиална активност в космоса; без да се харчат бюджетни средства да се реализира смазващо икономическо предимство в галактическото пространство; да стартират да диктуват личните си условия на останалите играчи на пазара от позиция на предимство.
Това е изцяло действителна вероятност и към този момент към тази цел най-последователно вървят Съединени американски щати.
Владение против прилагане
Следващият проблем, с който следва да се сблъскаме в релативно близко бъдеще, е посредством какъв юридически принцип да се разпределят териториите на прилежащите планети. Засега най-вероятна наподобява американската процедура от времето на Дивия запад - прът, забит на територията на сектора, закрепва правото на благосъстоятелност върху него. Разликата е единствено в това, че няма да се открива право на притежание, а право на прилагане. Усвоената част от повърхността на планетата няма да става отдалечен анклав на Русия, Съединени американски щати или някоя друга страна. Материалните (полезни изкопаеми, проби) и нематериални (резултати от изследвания) богатства най-вероятно ще се разпределят съгласно правото на първия дошъл.
Нека не забравяме и за евентуалното Елдорадо на 21 век - астероидния пояс. Класиците на научно-популярния род раздухват тази тематика не по-лошо от букмейкъри преди финала на Шампионската лига. По данни, на които се базира съветския вестник " КоммерсантЪ ", общата стойност на потребните изкопаеми, съсредоточени сред Марс и Юпитер, доближава астрономическите 700 квинтилиона $, а средностатистическият метеорит съдържа 1,5 милиона тона кобалт, което е една четвърт от земните находища на този метал.
Как ще си разделим благосъстоянието? Най-вероятно по схемата печели този, който първи се докопа до най-тлъстите части от астероидния пояс.
Алия Прокофиева, сп. " Форбс "
(БТА)
За бизнеса космосът е нова игра. Засега, тя не е най-популярната, само че към този момент е много рискована и с високи залози. Проблемът е в детайлностите - както при всяка игра и тук са нужни правила, които да се съблюдават от всички играчи. Някои такива правила към този момент работят, други се раждат пред очите ни.
Законодателство против глобализация
Колективните интернационалните контракти, държавните законодателни актове, двустранните интернационалните съглашения, вътрешните правила на интернационалните организации и консорциуми. Това надалеч не е цялостният лист на документите, които откриват реда в галактическия бранш. За да се разпредели по чиниите тази законодателна салата, ще бъде нужна не една докторска дисертация.
За да покажем какъв брой огромна е бъркотията в тази сфера, дано дадем прегледен образец с орбиталния план OneWeb. Той цели до 2020 година да обезпечи за цялото население на Земята широколентов сателитен интернет. За тази задача се основава група от 900 спътника. Нека проучваме географията на плана. Компанията основател е записана във Англия. Ключовите вложители са интернационалните Airbus и Intelsat, американските Hughes и Coca-Cola, индийската Bharti Enterprises, мексиканската Grupo Salinas и други. Спътниците ще се създават във френския град Тулуза, а за извеждането им в орбита ще дават отговор съветските ракети " Союз " и " Протон ".
Реторичният въпрос е: законодателството на коя страна би трябвало да контролира този план? Също толкоз забавна задача - по какъв начин ще се уреждат правата и отговорностите на галактическите сътрудници, ориентирани към космоса, в случай че те стартират да се записват в екзотични страни? Например, в Бангладеш или Буркина Фасо. На места, където не са и чували за интернационалните контракти за космоса, а законодателство за контролиране на тази сфера въобще не съществува като клон на правото. Означава ли това, че ще може да се играе въобще без правила?
Не. Все отново има повсеместен набор правила, които регламентират галактическата активност на всички страни и частни компании в космоса. Това са съществени правила на интернационалното галактическо право, закрепени в междуправителствени съглашения под егидата на Организация на обединените нации, които всички играчи на пазара като че ли съблюдават. Поне на думи.
Принципите са следните: независимост на проучване и потребление на галактическото пространство и небесните тела за богатството на цялото човечество (тук всичко е ясно). Космическото пространство и небесните тела не подлежат на национално заграбване (по-просто казано, всяка страна може да вземем за пример да построи база на Луната, само че не и да разгласи повърхността под нея за своя територия). Държавите носят отговорност за всяка национална галактическа активност (това значи, че Русия дава отговор напълно за Роскосмос, Китай - за CNSA, Съединени американски щати - за NASA, SpaceX и по този начин нататък).
Нека приемем, че галактическите страни ще продължат и в бъдеще да съблюдават тези правила.
Държава против бизнес
Никоя страна не харчи за развиване на галактическата сфера над 1 % от брутния си вътрешен артикул. През последните години водачите в бранша даже нееднократно обявяваха понижаване на разноските и стесняване на стратегии.
Русия оряза лунния си план до най-малко и отсрочи за дълго стартирането на тежката ракета " Ангара ". Съединени американски щати краткотрайно се отхвърлиха от ново кацане на Луната и свиват присъединяване си в Международната галактическа станция.
Тези и доста други фактори ни водят до очевидната наклонност - страните последователно сами се отдръпват от близкия космос. Те си резервират далечните задачи и изстрелванията на галактически обекти за военни и национални цели, а останалата търговско-космическа активност трансферират на милостта на частния бизнес. В резултат, сега за съвсем три четвърти от икономическите планове в космоса отговорност носят бизнесмени.
Зад всичко това ясно прозира стремежът на водещите международни стопански системи да пренесат в космоса макиавелисткия метод, който към този момент бе сполучливо пробван на Земята. Той включва основаване на национални предприятия при оптимално удобни условия за комерсиална активност в космоса; без да се харчат бюджетни средства да се реализира смазващо икономическо предимство в галактическото пространство; да стартират да диктуват личните си условия на останалите играчи на пазара от позиция на предимство.
Това е изцяло действителна вероятност и към този момент към тази цел най-последователно вървят Съединени американски щати.
Владение против прилагане
Следващият проблем, с който следва да се сблъскаме в релативно близко бъдеще, е посредством какъв юридически принцип да се разпределят териториите на прилежащите планети. Засега най-вероятна наподобява американската процедура от времето на Дивия запад - прът, забит на територията на сектора, закрепва правото на благосъстоятелност върху него. Разликата е единствено в това, че няма да се открива право на притежание, а право на прилагане. Усвоената част от повърхността на планетата няма да става отдалечен анклав на Русия, Съединени американски щати или някоя друга страна. Материалните (полезни изкопаеми, проби) и нематериални (резултати от изследвания) богатства най-вероятно ще се разпределят съгласно правото на първия дошъл.
Нека не забравяме и за евентуалното Елдорадо на 21 век - астероидния пояс. Класиците на научно-популярния род раздухват тази тематика не по-лошо от букмейкъри преди финала на Шампионската лига. По данни, на които се базира съветския вестник " КоммерсантЪ ", общата стойност на потребните изкопаеми, съсредоточени сред Марс и Юпитер, доближава астрономическите 700 квинтилиона $, а средностатистическият метеорит съдържа 1,5 милиона тона кобалт, което е една четвърт от земните находища на този метал.
Как ще си разделим благосъстоянието? Най-вероятно по схемата печели този, който първи се докопа до най-тлъстите части от астероидния пояс.
Алия Прокофиева, сп. " Форбс "
(БТА)
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ