„Водещите натовски държави, в опит да постигнат собствените си цели,

...
„Водещите натовски държави, в опит да постигнат собствените си цели,
Коментари Харесай

Батальонът Азов - националисти, екстремисти или оправдание?

„ Водещите натовски страни, в опит да реализират личните си цели, поддържат крайни националисти и неонацисти в Украйна за всичко “, съобщи Владимир Путин в сутринта на 24 февруари, а по същото време съветски ракети летяха към задачите си, а танковете пресичаха границата.

Две седмици след началото на войната, оповестена в Кремъл като „ демилитаризация и денацификация на Украйна “, спорът е надалеч от решение. И двете страни са изгубили хиляди бойци, близо 2 млн. цивилни са прокудени от домовете си, стотици са починалите почтени, а вредите по инфраструктурата са за милиарди долари.

Наистина ли Русия на Путин организира „ интервенция “ против екстремисти на територията на своя комшия или всичкото говорене по тази тематика е просто опит за оправдаване на експанзията?

А отговорът на този въпрос минава и през историята на една организация, която притегля вниманието на целия свят към този момент 8 години – батальонът „ Азов “, който през днешния ден е полк в Националната армия на страната.

Кои са те?



" Азов " стартира съществуването си във фракцията „ Секта 82 “ на почитателите на футболния „ Металист “ (Харков). Като покровител на батальона е апетитен олигархът Игор Коломойски, който по това време е губернатор на Днепропетровска област. Ултрасите проведено вземат участие в сраженията с подкрепяните от Москва сепаратисти в Донбас.

Украинската войска първоначално се оказва изцяло неподготвена за обстановката – има доста дезертьори, а останалите военни се оказват неефективни. На този декор, на бойците от „ Азов “ не им липсва военен дух и вземат участие в доста от борбите, които за дълго време определяха до каква степен се простира въздействието на сепаратистите.

Идеологията на организацията е ултранационалистическа, като в персонално качество нейни членове носят неонацистки знаци. Голям % от тях не са православни християни, а изповядват т.нар родноверие, което твърди, че възвръща античната славянска вяра. Парадоксално на фона на настоящия спор, само че „ Азов “ е срещу участието на Украйна в НАТО и в Европейския съюз.



Действията на националистите в Донбас им дадоха опция да се трансфорат в публична част от украинския правоохранителен уред (и да се окажат забъркани в погроми против ромското население), само че Организация на обединените нации свързва полка с съответни военни закононарушения като разграбване на домове, мъчения и противозаконни арести.

Израелски правозащитници желаеха прекъсване на продажбите на оръжие от еврейската страна за Украйна поради антисемитизъм – въпреки в редиците на организацията да има евреи и управлението ѝ да сочи Израел като страна за образец.

Твърди се, че позволяват участие на чужденци, като мъжът, умъртвил над 50 души при офанзиви против мюсюлмани в Нова Зеландия през 2019 година разгласи, че е бил част от украинските екстремисти, въпреки да няма безапелационни данни за това.

Случилото се стана мотив членове на американския Конгрес от Демократическата партия да изискат „ Азов “ да бъде разгласен за терористична организация.

Към момента връзките сред организацията и олигарха Коломойски са неразбираеми. Президентът Володимир Зеленски се считаше за непосредствен до него, само че връзките им охладняха много преди войната. Освен това предприемачът получи през 2021 година възбрана за влизане в Съединени американски щати поради данни за корупция и други незаконни действия. През същата година членове на " Азов " се пробваха да щурмуват президентския замък в Киев и се стигна до конфликти с полицията.

Защо Путин не е прав?



Както излиза наяве, „ Азов “ има забележителна визитка. В сегашния миг, обаче, организацията надалеч не е толкоз авторитетна, че да дефинира политиката на Украйна – и да е мотив за пълномащабно военно навлизане от страна на Русия.

Според западни оценки, представени от " Ал-Джазира ", „ Азов “ сега има не повече от 900 бойци, които служат в границите на украинските въоръжени сили, а през последните години отпред стартират да застават командири, които най-малко обществено се разграничават от нацизма и хулиганските години. За разлика от 2014 година, в този момент армията на Украйна е добре проведена и стимулирана да отбранява своята територия и присъединяване на „ Азов “ не може да направи такава разлика.

Ветерани от полка направиха партия, само че тя (и сходните на нея ултранационалистически формации) дори не съумя да влезе в 450-местния парламент, което демонстрира какъв брой мощно или едва е въздействието на организацията в обществото на страната.

През предходната година " Азов " влезе и в престъпната хроника след поредност арести и обвинявания в изнудване, в това число и по линия на познатите у нас през 90-те практики на силовото обезпечаване.

Въпреки това, проруските сепаратисти и Кремъл упрекнаха Киев в навечерието на войната, че готви етническо пречистване в Донбас – военна акция, каквато за 8 години не се беше случвала и която нямаше никакво пояснение за какво някой би подхванал, в случай, че Русия от месеци струпваше войски по границата.

Евакуацията на цивилни от Донецк и Луганск стартира, откакто водачите им разпространиха видеообръщения в обществените мрежи за надвисналата заплаха. Разследващият уебсайт „ Белингкат “ откри, че записите са направени дни по-рано, когато на фронта е било безшумно.



Войната, с изключение на всичко друго, е и за интерпретациите на предишното.

Типично украинският шовинизъм има дълга история, само че характерната му идеология е образувана не от реплика на националсоциализма в постсъветско време (каквато виждаме от някогашните ултраси), а от трагични конфликти с империи – Русия, Австро-Унгария, Съюз на съветските социалистически републики, Германия. Затова и сега отпред на страната и с голямо публично утвърждение е Володимир Зеленски, който намерено приказва за еврейския си генезис и за роднините, които е изгубил в Холокоста, а социологията не открива злоба към другите етнически групи.

Съпротивата е „ общо изпитание на обществото “, разяснява пред „ Нюзуик “ проверяващият публицист Олексий Кузменко, който от години следи десния екстремизъм. Според него са чиста агитация изказванията на Москва, че се бори единствено с националисти, само че е реалност, че „ Азов “ взе участие в защитата на Киев и Харков.

Той предизвестява, че решението на президента Зеленски да се даде оръжие на всеки искащ – украинец или чужденец, може да ускори позициите точно на екстремистите. Това евентуално е дало храброст и на водача на „ Азов “ Андрий Билетски да разкритикува президента за това, че е влезнал в договаряния с Русия.



Според някогашния политически анализатор в американското посолство в Киев Джонатан Брънсън прекомерната приемливост на Порошенко и Зеленски към националистите поради общия зложелател с днешна дата дава съображение на Москва за военната експанзия, до момента в който радикалите преследват свои цели, които надалеч не постоянно съответстват с тези на политическото управление на страната.

Това е пропуск освен на формален Киев, само че и на няколко следващи администрации във Вашингтон и на техните сътрудници от редица авторитетни европейски столици – в случай, че са имали толкоз години да работят по отношение на не толкоз авторитетните, само че сигурно забележими радикални организации.

Не единствено това, само че страни като Англия и Германия позволяват пътуването на доброволци към Украйна в отговор на апелите на организации като „ Азов “, отбелязва пред „ Нюзуик “ Ханс-Якоб Шиндлер, старши шеф на организацията Counter Extremist Project. Броят на пристигналите от чужбина бойци в Украйна не е забележителен, само че дава още едно съображение на съветските изказвания, че се бори с екстремистки организации.

Парадоксално, само че експанзията на Русия затвърждава позициите на радикалите, тъй като поляризира дебата в обществото, а и основава храбър ореол към бойци като тези от „ Азов “, които показват себе си като несклоняем зложелател на окупатора, разяснява проф. Джон-Пол Химка. Това и свободният достъп до оръжие основават явен риск от принуждение и може би революция дори и при победа над Русия.



Ще има ли украински Кадиров?

За момента по-вероятно наподобява спорът да завърши в интерес на Русия. Според разбор на Института за съвременна война към академията в Уест пойнт всеки опит на Москва за окупация ще бъде безценен и несполучлив отвън огромните градове и главните пътища – и то единствено през деня.

Експертите означават, че украинското общество – като всички други, има своите „ демократични и нелиберални детайли “ и настоящето всеобщо въоръжаване на популацията в това число и със западно оръжие работи в поддръжка на крайнодесни и престъпни организации.

„ Руската осведомителна акция към този момент стартира да показва държавното управление в Киев като престъпно и заприказва за акция по „ денацификация “ на украинското общество. Ще се употребява съществуването на нелиберални детайли в украинското общество, с цел да продължат да оправдават окупацията. В същото време, несъмнено, руснаците ще търсят контакт със същите групи, които дефинират като злодеи – само че с цел да ги привлекат като съдружници “, написа в разбора.

Това към този момент се е случвало. След две кръвопролитни войни в Чечня, Русия реализира надзор над размирната република благодарение на Ахмад Кадиров и сина му Рамзан, който от войник против офанзивата на Москва се трансформира в президент с съвсем безспорна власт, който е и в най-близкото обграждане на Владимир Путин.

Надеждата на всички е, че сюжетът от Чечня няма да се повтори и спорът ще завърши скоро на масата за договаряния и по този начин да бъдат избегнати жертвите, разрушенията и неизбежния напредък на силоваците, които този път биха се оказали напълно покрай сърцето на Европа.

Източник: bTV
Източник: glasnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР