Водещата тема в новия брой на Списание 8 е за

Водещата тематика в новия брой на Списание 8 е за онлайн и домашното обучение.
Гледната точка на учителката от 91. Немска езикова гимназия Марта Джалева представихме тук, а в този момент ще прочетете каква ежедневна просветителска битка води един шеф...

Купете броя от тук
За абонамент тук
В СОУ„ Христо Смирненски “ в град Брезово учат 342 деца от 19 обитаеми места, от четири общини от две разнообразни области. Отделно има 25 възпитаници на независима форма на образование и деца от 4 центъра за настаняване от фамилен вид. За пъстротата способства и фактът, че към 64% от учениците са с майчин език, който не е български. Като прибавим към тази картинка и неприятното икономическо състояние в региона, към този момент можем незадълбочено да си представим с какви проблеми се сблъсква шефът Милко Сарафов.

Сигурно март месец сте били изправени пред огромно предизвикателство?
Предизвикателство е меко казано. Ситуацията при нас е много по-специфична, в сравнение с в едно учебно заведение в огромен град като да вземем за пример София или Пловдив. Например безработицата в общината в някои случаи надминава 30%. На доста от децата, които учат при нас, родителите им не са при тях – или са при баби и дядовци, или даже в някои случаи по-големи брат или сестра, примерно в 11-ти клас, се грижат за по-малките. Така че тежкото икономическо положение на хората в региона оказва директно въздействие. То си пролича със страшна мощ когато стартира отдалечено образование. Основен проблем бе и неналичието на достъп на децата до интернет в огромна част от селата, както и неналичието на подобаващи устройства за електронно образование в доста огромна част от фамилиите и учениците.

Притесняват ме изказванията по медиите на публични лица, които настояват, че надали не електронното и отдалеченото образование е някаква панацея и че това е по-добрият метод на образование, което за мен е безусловно погрешно. Това беше едно решение в спешна обстановка.  

Доколко ви спомагаха родителите в тази сложна обстановка?
Голяма част от тях ни спомагаха, изключително мощно първоначално. После обаче  работодателите започнаха да освобождават доста хора, някои родители останаха без работа, започнаха да излизат на напред във времето други стопански проблеми… Казваме, че безработицата не е проблем на образованието, само че в действителност са свързани. Натъкнахме се и на редица проблеми, част от които даже със законодателен темперамент. В закона за учебно и предучилищно обучение ясно е казано, че образованието е гратис за децата до 16-годишна възраст. Дефакто за отдалеченото образование, в което ние изпаднахме, нещата не са по този начин, тъй като родителят би трябвало да си обезпечи интернет, което е платена услуга. Освен това би трябвало да се заплати освен за интернет, само че и за качествено устройство.

По отношение на устройствата ние се сблъскахме с още един проблем -  децата считат мобилните телефони за уместно устройство за отдалечено образование, само че в действителност е доста мъчно да се работи на телефона, би трябвало да имат преносим компютър и то добър. Но следователно какво вършат фамилиите с повече от едно, с две, с три деца? В тази обстановката, в случай че родителите не бяха зад учениците, ние като общество нямаше да се оправим. Ако пък учителите бяха постъпили като служители и бяха споделили, че това не им е в работното време, също нямаше да се оправим. А тези родители, които не бях толкоз ангажирани, то си пролича в резултатите на края на годината на техните деца.
Сега, като погледнете обратно, дали смятате, че се справихте добре?
Да, даже повече от обичайно. Например първата седмица имахме към 83 възпитаници, с които не можахме да се свържем. В края на този развой на образование ние в действителност успяхме да реализираме първокласен обсег на всички възпитаници. Държа да отбележа, че натоварването за учителите беше извънредно огромно, за родителите също. Заблуда е, в случай че някой си прави илюзията, че деца в първи, втори, трети и даже четвърти клас като знаят, че има час без надзор от родител, ще си влизат и да вземем за пример да вземат решение задания, повече желаят да играят. Така че родителите бяха сложени под страховит стрес, учителите също. На учителите пък им отнемаше доста повече време да си приготвят уроците за идващия ден като запаси

Може ли да се каже, че децата получиха по-малко познания тази година?
Аз усещам персонална виновност особено за първи клас, тъй като първокласниците пропуснаха доста и значими образователни занятия. Те съвсем не работиха втория период, тъй като ние при започване на март бяхме в грипна почивка, а действително по-късно не сме имали присъствени занятия. Децата не бяха приключили още по този начин наречения добуквен интервал,  не бяха приключили усвояването на писмеността. В края на образователната година на педагогическия съвет направихме разбор и стигнахме до извода, че на тези деца, които предходната година бяха първи клас и тази година ще са втори, през тази образователна година би трябвало да им обърнем доста съществено внимание, с цел да се опитаме да поправяме и наваксаме слабостите.

Как учениците одобриха онлайн образованието?
Аз направих една неофициална анкета с децата от пети до единадесети клас, с цел да схвана кой метод на образование избират - отдалечената или присъствената форма. От всички деца имаше единствено две, които споделиха, че избират отдалечения метод на образование. Само две от всичките! Когато попитах другите за какво, нормално ми загатват преди всичко, че им липсва общественият климат в учебно заведение.

На учениците им липсват приятелите, атмосферата, непосредствения контакт с учителя. Масово настояват, че онлайн не могат да схванат избрана част от материала.

Като че ли ново затваряне е неизбежно...
Ужасявам се! Най-проблемният клас е новият първи клас, който в този момент ще стартира, по-късно вторите класове, тъй като предходната образователна година през втория период се случи по този начин с тях. След това са пети клас, които по принцип са новосформирани класове и не се познават, седми клас, които отиват на национално външно оценяване по български и по математика и за тях това е значимо, тъй като от това им зависи реализацията. Проблемна е и обстановката с десети клас, на които тази година се размина външното оценяване, само че следващата година евентуално ще има, както и 12-ти клас, естествено... С тях какво вършим?

Какви ограничения ще предприемете от 15 септември?
Сложили сме дезинфектант, сапун и прочие, само че мисля, че това не е задоволително. Има потребност да се изготвят протоколи, някой да ни каже по каква система да се дезинфекцира, през какъв брой часа, не може всеки да си го взема решение това нещо. 

Казват, че децата ще съблюдават отдалеченост... Това е неуместно, изключително за дребните възпитаници от първи, втори и трети клас. С огромните може повече да поговори човек и да се разберем, само че на дребните възпитаници даже в този момент да им кажеш, след пет минути към този момент няма да го съблюдават и това е обикновено, деца са. В детските градини съблюдава ли се отдалеченост?

После споделят потоците да не се смесват, само че това по какъв начин да стане?  Ето, един кулоар 68 метра дълъг, тоалетните са в края. Всяко дете си е в класната стая, няма да ги местим по кабинети, това е ясно, само че то би трябвало да отиде да пие вода или до тоалетна и там ще се срещне с някого...


При нас превозването на учениците зависи от общината. Как ще се обезпечава дезинфекцирането на тези 50-60 локални рейсове? Щели да седят през седалка, само че тогава няма по какъв начин да е един рейс, а трябват два, тогава към този момент се усилват и разноските. Мислехме и за вид да разделим класовете примерно на две, изключително дребните, само че това значи, че би трябвало да имаме двойно повече свободни стаи и така нататък
Какво ще измененията в електронното образование, в случай че се наложи отново да пандизите учебното заведение?
Това, което започнахме да вършим и го вършим дружно с община Брезово, е да се опитаме да създадем някакви точки за достъп до интернет в обособените селища. Знам, че не е решение, тъй като преди се оказа, че когато има точка за достъп, да вземем за пример в читалището, това значи, че децата, които нямат достъп до компютър у дома ще се събират там. Друг въпрос поражда и да вземем за пример, в случай че тези точки за достъп са в махалите, се оказва, че ресурсът се черпи, тъй като освен учениците, само че и доста от възрастните влизат в интернет

Имаме доста проблеми, само че и няколко позитивни страни на това, че сме дребна община – позитивно е, че всички се познаваме, а когато всички се познават и са доброжелателни, могат да се вземат решение въпросите, в случай че зависи от човешкия фактор и е механически допустимо. Преди раздавахме таблети, купувахме карти за интернет за децата.
Това също работи, единствено че в края на краищата ние не можем да купим карти на 350 деца! Това не е наша работа, само че откакто тези, които би трябвало да мислят за това не са мислили... Доколкото зависи от нас,  ще учим децата – по формален или всекидневен метод тези деца би трябвало да бъдат образовани!

Как се чувствахте по време на карантината, когато всеки ден бяхте в празната учебна постройка?
Оооо... Няма по-тъжно нещо от учебно заведение без деца...