Истината за Аделина Радева: какво се крие зад безупречния ѝ образ
Водещата на „ По света и у нас “ Аделина Радева беше наградена в категория „ Медии и публицистика “ в състезанието „ БГ фешън икона 2026 “ на Академията за мода. Отличието се присъжда за високи професионални достижения, изтънчен жанр и обществена ангажираност.
„ Тази премия в действителност е премия за екипите, които стоят зад нас в малкия екран и се грижат за това да изглеждаме добре, а това, което демонстрираме, да наподобява на нас и на нашия профил, на това, което носим вътре в себе си. Затова съм им доста признателна. Отделно от това ще се веселя, в случай че тази премия е и оценка за мен като човек и за моята работа “, сподели Аделина Радева при приемането на наградата.
Водещата на централната емисия вести е толкоз отдадена на работата си, че има тв приемници във всяка стая в дома си. Поне един от тях работи непрестанно, тъй че тя да може да следи предаванията, които я интересуват, без да се застъпват. Нуждата ѝ да се усеща непрекъснато осведомена се е трансформирала в инстикт и ѝ носи успокоение. Признава, че това е професионално деформиране.
В изявление за „ Галерия “ Радева споделя, че макар солидния си опит на екран, всякога преди ефир усеща същата тръпка. Ако първоначално е било единствено сърцетуптене, напоследък към него се е добавило и възприятието за голяма отговорност.
Аделина още от дребна мечтае да се занимава с публицистика. Щастливото ѝ детство минава в столичния квартал „ Лозенец “, а в 35-о учебно заведение, поради близостта до Националното радио, постоянно идвали публицисти, с цел да вършат анкети с деца. Така любовта ѝ към медиите се заражда още в първи клас.
Тя желала да работи в радио, тъй като малкия екран ѝ изглеждала нещо недостижимо. Гледала новините по Българска национална телевизия с голямо предпочитание, макар че не разбирала съвсем нищо от тях.
„ За мен това беше извънреден свят — нещо вълшебно. Дори помня, че ми подариха кукла от Германския културен институт, когато бях на пет години. Кръстих я Ханс-Дитрих Геншер, тъй като явно това е било единственото немско име, което съм знаела от нашите вести “, смее се новинарката.
Още като ученичка в Класическата гимназия сама се обадила в първото частно радио у нас — „ FM+ “, и предложила да стажува. Правила репортажи за радиото и по-късно отпътувала за Атина, където учила, а по-късно приключила връзки.
Студентските ѝ години обаче не минали елементарно. Попаднала на напълно друго място и от самото начало я измъчвало безпаричието.
„ Разчитах на стипендията, която се бавеше с месеци, и трябваше доста да се свивам, с цел да преживея, до момента в който я дочакам. Но в някакъв миг въпреки всичко успявах да хвана рейса и след 10, 15 или 25 часа — съгласно тапите на границата — се прибирах в България. Ако човек е претърпял доста свити години, най-малкото е схванал, че може и с две, и с двеста “, спомня си журналистката.
Изборът ѝ да учи в южната ни съседка не е инцидентен, тъй като дядо ѝ по майчина линия е грък. Корените му са от остров Крит, а майка му е италианка. Тя обаче не го помни, тъй като е умрял, преди да се роди.
Радева споделя и за изявлението, което в никакъв случай няма да не помни:
„ Може би най-вече съм чакала изявлението си с гръцкия композитор Микис Теодоракис. И съм щастлива, че то се случи. “
Това става по време на нейна командировка в Гърция, когато в страната имало доста безредици, свързани с икономическата рецесия. С екипа си снимали митингите на площада измежду хиляди хора. В един миг станало ясно, че музикалният талант Микис Теодоракис основава публично придвижване и се появява обществено за първи път от доста време. Участията му били мощно лимитирани поради разтърсеното му здраве.
Младата журналистка подала всевъзможни сигнали, че желае изявление с него, само че то се отлагало ден след ден. Оставал ѝ единствено един ден от командировката. Операторът трябвало да се върне, а тя нямала опция да удължи престоя си. Тогава взела решение, че ще се оправи сама.
„ В малкия екран направиха и невъзможното да разместят програмата на всички, с цел да успеем. Буквално на идващия ден ми се обадиха, че в случай че имаме един час, би трябвало да се срещнем. Случи се в един спектакъл, където се организираше среща, и безусловно в мрачен кулоар с доста неприятно осветяване успяхме да останем дружно и да си поговорим “, споделя Аделина.
По пътя към театъра видяла вестници, а в един от тях блестял компактдиск на Микис със „ Зорба гъркът “, който се предложил като подарък. Купила го, несъмнено. А великият грък ѝ дал подпис върху този диск.
Днес, макар известността си, тя продължава да се придвижва с градски превоз. Причината е, че по този начин и не се престрашила да изкара шофьорска брошура.
За сметка на това посещава уроци по изобразяване, тъй като обожава да релаксира с четките. Твори най-вече натюрморти и даже подреди своя галерия в Копривщица преди три години. Мечтае да има и свое ателие.
Като цяло е познавач на всички изкуства — може би и тъй като живее под един покрив с режисьора Борис Радев. Двамата се срещат по забавен метод — по време на разходка в Стария Пловдив тя чупи токче, а той изненадващо ѝ купува нови обувки.
„ И до ден сегашен нямам пояснение по какъв начин е схванал кой номер нося. Може би просто е взел най-малките обувки, тъй като е видял, че имам дребен крайник “, признава Аделина.
Покрай натоварения си график в Българска национална телевизия журналистката не е имала доста време за сина им. Когато бил дребен, от ревнивост постоянно изключвал тв приемника, щом я види в ефир.
„ Надявам се въпреки всичко времето ни дружно да е било задоволително, с цел да усети не просто какъв брой го обичам… “
„ Тази премия в действителност е премия за екипите, които стоят зад нас в малкия екран и се грижат за това да изглеждаме добре, а това, което демонстрираме, да наподобява на нас и на нашия профил, на това, което носим вътре в себе си. Затова съм им доста признателна. Отделно от това ще се веселя, в случай че тази премия е и оценка за мен като човек и за моята работа “, сподели Аделина Радева при приемането на наградата.
Водещата на централната емисия вести е толкоз отдадена на работата си, че има тв приемници във всяка стая в дома си. Поне един от тях работи непрестанно, тъй че тя да може да следи предаванията, които я интересуват, без да се застъпват. Нуждата ѝ да се усеща непрекъснато осведомена се е трансформирала в инстикт и ѝ носи успокоение. Признава, че това е професионално деформиране.
В изявление за „ Галерия “ Радева споделя, че макар солидния си опит на екран, всякога преди ефир усеща същата тръпка. Ако първоначално е било единствено сърцетуптене, напоследък към него се е добавило и възприятието за голяма отговорност.
Аделина още от дребна мечтае да се занимава с публицистика. Щастливото ѝ детство минава в столичния квартал „ Лозенец “, а в 35-о учебно заведение, поради близостта до Националното радио, постоянно идвали публицисти, с цел да вършат анкети с деца. Така любовта ѝ към медиите се заражда още в първи клас.
Тя желала да работи в радио, тъй като малкия екран ѝ изглеждала нещо недостижимо. Гледала новините по Българска национална телевизия с голямо предпочитание, макар че не разбирала съвсем нищо от тях.
„ За мен това беше извънреден свят — нещо вълшебно. Дори помня, че ми подариха кукла от Германския културен институт, когато бях на пет години. Кръстих я Ханс-Дитрих Геншер, тъй като явно това е било единственото немско име, което съм знаела от нашите вести “, смее се новинарката.
Още като ученичка в Класическата гимназия сама се обадила в първото частно радио у нас — „ FM+ “, и предложила да стажува. Правила репортажи за радиото и по-късно отпътувала за Атина, където учила, а по-късно приключила връзки.
Студентските ѝ години обаче не минали елементарно. Попаднала на напълно друго място и от самото начало я измъчвало безпаричието.
„ Разчитах на стипендията, която се бавеше с месеци, и трябваше доста да се свивам, с цел да преживея, до момента в който я дочакам. Но в някакъв миг въпреки всичко успявах да хвана рейса и след 10, 15 или 25 часа — съгласно тапите на границата — се прибирах в България. Ако човек е претърпял доста свити години, най-малкото е схванал, че може и с две, и с двеста “, спомня си журналистката.
Изборът ѝ да учи в южната ни съседка не е инцидентен, тъй като дядо ѝ по майчина линия е грък. Корените му са от остров Крит, а майка му е италианка. Тя обаче не го помни, тъй като е умрял, преди да се роди.
Радева споделя и за изявлението, което в никакъв случай няма да не помни:
„ Може би най-вече съм чакала изявлението си с гръцкия композитор Микис Теодоракис. И съм щастлива, че то се случи. “
Това става по време на нейна командировка в Гърция, когато в страната имало доста безредици, свързани с икономическата рецесия. С екипа си снимали митингите на площада измежду хиляди хора. В един миг станало ясно, че музикалният талант Микис Теодоракис основава публично придвижване и се появява обществено за първи път от доста време. Участията му били мощно лимитирани поради разтърсеното му здраве.
Младата журналистка подала всевъзможни сигнали, че желае изявление с него, само че то се отлагало ден след ден. Оставал ѝ единствено един ден от командировката. Операторът трябвало да се върне, а тя нямала опция да удължи престоя си. Тогава взела решение, че ще се оправи сама.
„ В малкия екран направиха и невъзможното да разместят програмата на всички, с цел да успеем. Буквално на идващия ден ми се обадиха, че в случай че имаме един час, би трябвало да се срещнем. Случи се в един спектакъл, където се организираше среща, и безусловно в мрачен кулоар с доста неприятно осветяване успяхме да останем дружно и да си поговорим “, споделя Аделина.
По пътя към театъра видяла вестници, а в един от тях блестял компактдиск на Микис със „ Зорба гъркът “, който се предложил като подарък. Купила го, несъмнено. А великият грък ѝ дал подпис върху този диск.
Днес, макар известността си, тя продължава да се придвижва с градски превоз. Причината е, че по този начин и не се престрашила да изкара шофьорска брошура.
За сметка на това посещава уроци по изобразяване, тъй като обожава да релаксира с четките. Твори най-вече натюрморти и даже подреди своя галерия в Копривщица преди три години. Мечтае да има и свое ателие.
Като цяло е познавач на всички изкуства — може би и тъй като живее под един покрив с режисьора Борис Радев. Двамата се срещат по забавен метод — по време на разходка в Стария Пловдив тя чупи токче, а той изненадващо ѝ купува нови обувки.
„ И до ден сегашен нямам пояснение по какъв начин е схванал кой номер нося. Може би просто е взел най-малките обувки, тъй като е видял, че имам дребен крайник “, признава Аделина.
Покрай натоварения си график в Българска национална телевизия журналистката не е имала доста време за сина им. Когато бил дребен, от ревнивост постоянно изключвал тв приемника, щом я види в ефир.
„ Надявам се въпреки всичко времето ни дружно да е било задоволително, с цел да усети не просто какъв брой го обичам… “
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ