На 1 юни водещата Христина Христова има двоен празник
Водещата на " Денят стартира " Христина Христова даде особено изявление за.
Тя е публицист по обучение, а публичната телевизия е единствената, в която е работила. По време на следването си стартира стаж в новините „ за малко “, само че към този момент 15 години е част от новинарския екип. Почти две години, всяка делнична заран е първа в ефира и разсънва феновете на Българска национална телевизия с настоящи тематики, разбори, посетители в студиото на първият утринен блок в българския ефирен ефир.
На 1-ви юни Христина Христова чества двоен празник – това е „ най-големият ден “ в живота ѝ, тъй като това е и рожденият ден на сина ѝ.
Каква е Христина отвън екрана, какво най-вече обича да прави със сина си, по какъв начин се приготвя за предаването и прави ли взаимни отстъпки в работата си - вижте:
Каква е дамата Христина Христова, когато водещата на „ Денят стартира “ свърши работа?
Водещата на „ Денят стартира “ свършва работа късно вечерта, не в 9 сутринта, когато каже „ сбогом и до на следващия ден, уважаеми фенове “. Ето за какво ми е мъчно да направя някаква особена разлика в облика си на екрана и отвън него. Аз съм си Христина. Не играя „ водеща “, а по-късно „ просто жена “. Ролите се преплитат, разменят, сплотяват. И двете неща израждат облика и характера ми. Казвали са ми, че съм жена с доста лица. Ако е по този начин – всичките си ги одобрявам, възпитала съм си ги във времето.
Ако ме питате за персоналния ми свят – и в него съм търсеща, питаща, искаща… Май животът ме трансформира допълнително мъж от доста мъже. Липсва ми единствено едно късче от пъзела, с цел да е цяла картинката. Моята персоналната картина. Но за всичко си има време.
За положително или зло съм перфекционист, доста самокритична, постоянно изискваща – от себе си и от близките. С стоманени нерви! Мисля че това ми оказва помощ и в работата, и в всекидневието ми. Доста постоянно се постанова да преброя до 10, да изчакам. Но без терзание играя ва банк – в случай че в действителност имам вяра в нещо. Страхотен дебелоглав, ще кажат някои. Не, просто не се удовлетворявам с малко – всичко или нищо, междинното състояние не е за мен. Не съм лесна. И не ми е елементарно.
Как стартира денят на усмихнатото лице от утринния ефир на Българска национална телевизия?
Винаги със сладкото спящо лице на сина ми. Поглеждам го и си споделям – какво по-хубаво от това! Опитвам се да се разсънвам с усмивка. Понякога и напук. Е, ставането сред 3:30 и 4:00 сутринта не е елементарно. И три аларми мъчно ме разсънват. Успивала съм се няколко пъти, влизала съм безусловно на шапката на предаването (но това е тайна).
Задължителното кафе – с него стартира денят ми. Ако съм си оставила време, го изпивам у дома, в случай че ли не – в колата. Следва едно музикално пътешестване до малкия екран – боготворя да карам и да си пея (някои му споделят „ кряскане “) обичани песни, на обичани реализатори. Хем си се разбуждам, хем си се беседвам, а и едно хубаво въодушевление като за начало на деня. Ето ви рецепта – пейте, хора, още с отварянето на очите! Сърцето се цялостни с страст и след това по какъв начин да не кажеш „ положително утро “ с усмивка (понякога, постоянно веселбата си продължава и в гримьорната, само че за това различен път ще разкажа). Следва един прелестен 3-часов ефир с обичани сътрудници, с които станахме и доста положителни другари. Аз съм щастлива да работя това, която желая, с хората, с които желая. И им благодаря! Знаете ли, всяко предаване си приключваме с овации – поради усилието и старанието на всеки един от нас по най-хубавия метод да влезе сутринта в дома на фена и да го осведоми, само че и усмихне.
Работила си единствено в Българска национална телевизия и по този начин към този момент 15 години, от които съвсем 2 години водиш утринния блок – „ Денят стартира “. Как се справяш и по какъв начин ти се отразява ранното ставане за ефир, подготовка, работа?
Как се оправям е оценка, която дава фенът. Мога единствено да кажа, че си лягам спокойна за свършеното денем. Компромиси в работата си не върша. Не споделям, че е елементарно, само че и не очаквайте от мен в този момент да се окайвам какъв брой е мъчно. Трудно е и на лекаря, на учителя, на служащия в цеха – и те имат фамилии, и те работят от време на време по 12 часа. Разликата е, че каквото и да ми се е случило – спала-недоспала, с персонални проблеми или не – нищо от това не би трябвало да си проличава на екрана. Зрителят не е задължен да гледа изморено или тъжно лице. Гримът оказва помощ. Понякога.
Подготовката за предаването всеки ден е по през целия ден. Открадвам си час – два пладнешки сън (тежко му на човек в случай че ме разсъни тогава, в случай че изречението не стартира с „ помощ “) и откакто стана се стартира с многото четене, гледане, анализиране, инспекция на информация, доста телефонни диалози, писане на сценарий… И всичко това си върви редом с домашни отговорности, с време за детенце…
Как опазваш от рутината на всекидневието времето отдадено на сина ти?
Това ми е болна тематика. Времето с Александър не го давам за нищо на света! Но… такава е работата ми, че все не ми е задоволително това време. Не мога да го заведа на детска градина, тъй като към този момент съм на работа (освен в дните, когато съм в отпуск). Налага се да излизам на улицата с преносимия компютър, до момента в който той кара колело. Или да работя, до момента в който той си играе до мен. Понякога се усещам ужасно отговорна. Работещите майки ще ме схванат. Други – ще ме обвинят в кариеризъм. Няма да се извинявам, по този начин се стекоха събитията, това е ситуацията. Но почтено казано единствената ми упоритост е да бъда добра майка за сина си – да му дам цялата любов и поддръжка на света, да се гордее с мен. Колко се оправям с това – не знам. Времето несъмнено ще покаже. Знам, че давам най-хубавото, на което съм способна. И въпреки всичко има ги угризенията, че все нещо не е задоволително, че времето дружно не е задоволително. Но се надявам, че един ден, когато порасне, ще ме разбере.
„ Дъщеря на крал и майка на принц “, по този начин определяш себе си в своя обява. Твоят дребен принц се появява навръх Деня на детето, оттогава ти определяш този ден като Деня на Александър и твоят огромен ден. Как наподобява вашата връзка сред майка и наследник и като каква майка се определяш?
„ Супер мама “ ме назовава Алекс. Май супер щура от време на време, отхвърлям да порасна напълно. Изживявам си още веднъж детството с децата към мен, тъй като с изключение на Алекс, аз си имам и други деца – няколко кръщелници, племенница, деца на приятелки. Обожавам времето с всички тях! Играя футбол, баскетбол, федербал… А единствено какъв брой съм добра на гоненица!
А връзката сред мен и Алекс – мощна е. Сила е. Точка.
Да бъда майка беше и е моята най-голяма фантазия. Впрочем, той си избра да се роди на 1-ви юни, въобще не го чакахме тогава. И да, това е моят огромен ден! Най-големият празник с най-големия подарък от ориста!
Какво да ви кажа – Алекс е доста виновен за възрастта си, доста независим. Категорично – в този момент повече той ми е поддръжка, в сравнение с аз на него. Неговата прегръдка е най-силната прегръдка! Мотивира ме! О, по какъв начин ме стимулира – на „ 30 и “ се научих да карам колело (все още съм малко рискова по улиците, само че все пак) с цел да караме дружно. Взимаме решенията дружно. Вървим дружно напред. Говоря по този начин, като че ли не е на 6, нали?
От ден първи си дублирам, че дисциплинирам мъж. Искам Алекс да бъде добър човек, логичен. Да бъде виновен мъж, да държи на думата си. И нека Бог го среща с положителни хора. Знаете ли, мисля, че всеки от нас възпитава децата си съгласно образеца на своите родители. Аз постоянно съм била доста подкрепяна от моите родители. Много обичана, обгрижвана (и глезена несъмнено, само че малко) Ако наподобявам най-малко малко на тях, би трябвало да съм добра майка.
Много прегръщам и доста целувам сина си. Всеки ден несъмнено по 100 пъти си споделяме, какъв брой доста се обичаме. Едно прегръщано дете няма по какъв начин да не е щастливо дете, няма по какъв начин да не порасне със знанието какво е любов и по какъв начин да я дава.
Как ще отпразнувате тази година шестия рожден ден на Александър? Планирали ли сте някакво особено празненство? Кои са обичаните му тематики?
Ще има малко празненство с най-хубавите му другари. И чака по 2 подаръка – и за рождения си ден, и за Деня на детето.
Темата му тази година е „ Спайдърмен “ и колите „ Маккуин “. Само можете да си визиите какво ще се случва – нещо супер крепко ще да е. Аз си взех отпуск, с цел да го провеждам като хората.
Освен, че си горда майка на момче си и щастлива вуйна на момиче. От фотоси, които публикуваш в обществените мрежи виждаме, че си доста привързана към племенницата ти. Как би описала връзката с нея? Казват, че да си вуйна е най-хубавото нещо – хем си близка с детето като майка, хем те възприема като добра другарка.
Ако Александър е моята мощ, Виктория е моята уязвимост. Много чакана, доста моя! Сериозно, аз да я бях раждала, нямаше да наподобява толкоз доста на мен. Наистина подлагам на критика като майка и пазя като другарка. Надявам се, че с годините още повече ще ме възприема като най-големия си съдружник във всичко. Та тя е към този момент колкото мен! Разменяме си облеклата! Как лети времето, към този момент е на 12 и от това малко момиченце, което се гушкаше в мен, е останал единствено дяволитият взор. Тя е чудно дете – блага, сензитивна, срамежлива (по това не наподобява на мен) като погледнеш огромните ѝ сини очи, доста бързо те разоръжава. Ще стане прелестна млада дама!
Аз съм взискателна вуйна. Не ѝ харесва доста, когато я изпитвам по уроците, само че това е ситуацията. Няма не мога, има не желая – дублирам ѝ го непрекъснато. Искам тя да е първа във всичко, да е най-хубавата, от нея да се учат! А пък вуйна постоянно ще е до нея! Първо аз ще я заведа на дискотека, да се знае! И ми е дала обещание след това и тя да ме взима. Той и Алекс ми е заречен де…
Тя е публицист по обучение, а публичната телевизия е единствената, в която е работила. По време на следването си стартира стаж в новините „ за малко “, само че към този момент 15 години е част от новинарския екип. Почти две години, всяка делнична заран е първа в ефира и разсънва феновете на Българска национална телевизия с настоящи тематики, разбори, посетители в студиото на първият утринен блок в българския ефирен ефир.
На 1-ви юни Христина Христова чества двоен празник – това е „ най-големият ден “ в живота ѝ, тъй като това е и рожденият ден на сина ѝ.
Каква е Христина отвън екрана, какво най-вече обича да прави със сина си, по какъв начин се приготвя за предаването и прави ли взаимни отстъпки в работата си - вижте:
Каква е дамата Христина Христова, когато водещата на „ Денят стартира “ свърши работа?
Водещата на „ Денят стартира “ свършва работа късно вечерта, не в 9 сутринта, когато каже „ сбогом и до на следващия ден, уважаеми фенове “. Ето за какво ми е мъчно да направя някаква особена разлика в облика си на екрана и отвън него. Аз съм си Христина. Не играя „ водеща “, а по-късно „ просто жена “. Ролите се преплитат, разменят, сплотяват. И двете неща израждат облика и характера ми. Казвали са ми, че съм жена с доста лица. Ако е по този начин – всичките си ги одобрявам, възпитала съм си ги във времето.
Ако ме питате за персоналния ми свят – и в него съм търсеща, питаща, искаща… Май животът ме трансформира допълнително мъж от доста мъже. Липсва ми единствено едно късче от пъзела, с цел да е цяла картинката. Моята персоналната картина. Но за всичко си има време.
За положително или зло съм перфекционист, доста самокритична, постоянно изискваща – от себе си и от близките. С стоманени нерви! Мисля че това ми оказва помощ и в работата, и в всекидневието ми. Доста постоянно се постанова да преброя до 10, да изчакам. Но без терзание играя ва банк – в случай че в действителност имам вяра в нещо. Страхотен дебелоглав, ще кажат някои. Не, просто не се удовлетворявам с малко – всичко или нищо, междинното състояние не е за мен. Не съм лесна. И не ми е елементарно.
Как стартира денят на усмихнатото лице от утринния ефир на Българска национална телевизия?
Винаги със сладкото спящо лице на сина ми. Поглеждам го и си споделям – какво по-хубаво от това! Опитвам се да се разсънвам с усмивка. Понякога и напук. Е, ставането сред 3:30 и 4:00 сутринта не е елементарно. И три аларми мъчно ме разсънват. Успивала съм се няколко пъти, влизала съм безусловно на шапката на предаването (но това е тайна).
Задължителното кафе – с него стартира денят ми. Ако съм си оставила време, го изпивам у дома, в случай че ли не – в колата. Следва едно музикално пътешестване до малкия екран – боготворя да карам и да си пея (някои му споделят „ кряскане “) обичани песни, на обичани реализатори. Хем си се разбуждам, хем си се беседвам, а и едно хубаво въодушевление като за начало на деня. Ето ви рецепта – пейте, хора, още с отварянето на очите! Сърцето се цялостни с страст и след това по какъв начин да не кажеш „ положително утро “ с усмивка (понякога, постоянно веселбата си продължава и в гримьорната, само че за това различен път ще разкажа). Следва един прелестен 3-часов ефир с обичани сътрудници, с които станахме и доста положителни другари. Аз съм щастлива да работя това, която желая, с хората, с които желая. И им благодаря! Знаете ли, всяко предаване си приключваме с овации – поради усилието и старанието на всеки един от нас по най-хубавия метод да влезе сутринта в дома на фена и да го осведоми, само че и усмихне.
Работила си единствено в Българска национална телевизия и по този начин към този момент 15 години, от които съвсем 2 години водиш утринния блок – „ Денят стартира “. Как се справяш и по какъв начин ти се отразява ранното ставане за ефир, подготовка, работа?
Как се оправям е оценка, която дава фенът. Мога единствено да кажа, че си лягам спокойна за свършеното денем. Компромиси в работата си не върша. Не споделям, че е елементарно, само че и не очаквайте от мен в този момент да се окайвам какъв брой е мъчно. Трудно е и на лекаря, на учителя, на служащия в цеха – и те имат фамилии, и те работят от време на време по 12 часа. Разликата е, че каквото и да ми се е случило – спала-недоспала, с персонални проблеми или не – нищо от това не би трябвало да си проличава на екрана. Зрителят не е задължен да гледа изморено или тъжно лице. Гримът оказва помощ. Понякога.
Подготовката за предаването всеки ден е по през целия ден. Открадвам си час – два пладнешки сън (тежко му на човек в случай че ме разсъни тогава, в случай че изречението не стартира с „ помощ “) и откакто стана се стартира с многото четене, гледане, анализиране, инспекция на информация, доста телефонни диалози, писане на сценарий… И всичко това си върви редом с домашни отговорности, с време за детенце…
Как опазваш от рутината на всекидневието времето отдадено на сина ти?
Това ми е болна тематика. Времето с Александър не го давам за нищо на света! Но… такава е работата ми, че все не ми е задоволително това време. Не мога да го заведа на детска градина, тъй като към този момент съм на работа (освен в дните, когато съм в отпуск). Налага се да излизам на улицата с преносимия компютър, до момента в който той кара колело. Или да работя, до момента в който той си играе до мен. Понякога се усещам ужасно отговорна. Работещите майки ще ме схванат. Други – ще ме обвинят в кариеризъм. Няма да се извинявам, по този начин се стекоха събитията, това е ситуацията. Но почтено казано единствената ми упоритост е да бъда добра майка за сина си – да му дам цялата любов и поддръжка на света, да се гордее с мен. Колко се оправям с това – не знам. Времето несъмнено ще покаже. Знам, че давам най-хубавото, на което съм способна. И въпреки всичко има ги угризенията, че все нещо не е задоволително, че времето дружно не е задоволително. Но се надявам, че един ден, когато порасне, ще ме разбере.
„ Дъщеря на крал и майка на принц “, по този начин определяш себе си в своя обява. Твоят дребен принц се появява навръх Деня на детето, оттогава ти определяш този ден като Деня на Александър и твоят огромен ден. Как наподобява вашата връзка сред майка и наследник и като каква майка се определяш?
„ Супер мама “ ме назовава Алекс. Май супер щура от време на време, отхвърлям да порасна напълно. Изживявам си още веднъж детството с децата към мен, тъй като с изключение на Алекс, аз си имам и други деца – няколко кръщелници, племенница, деца на приятелки. Обожавам времето с всички тях! Играя футбол, баскетбол, федербал… А единствено какъв брой съм добра на гоненица!
А връзката сред мен и Алекс – мощна е. Сила е. Точка.
Да бъда майка беше и е моята най-голяма фантазия. Впрочем, той си избра да се роди на 1-ви юни, въобще не го чакахме тогава. И да, това е моят огромен ден! Най-големият празник с най-големия подарък от ориста!
Какво да ви кажа – Алекс е доста виновен за възрастта си, доста независим. Категорично – в този момент повече той ми е поддръжка, в сравнение с аз на него. Неговата прегръдка е най-силната прегръдка! Мотивира ме! О, по какъв начин ме стимулира – на „ 30 и “ се научих да карам колело (все още съм малко рискова по улиците, само че все пак) с цел да караме дружно. Взимаме решенията дружно. Вървим дружно напред. Говоря по този начин, като че ли не е на 6, нали?
От ден първи си дублирам, че дисциплинирам мъж. Искам Алекс да бъде добър човек, логичен. Да бъде виновен мъж, да държи на думата си. И нека Бог го среща с положителни хора. Знаете ли, мисля, че всеки от нас възпитава децата си съгласно образеца на своите родители. Аз постоянно съм била доста подкрепяна от моите родители. Много обичана, обгрижвана (и глезена несъмнено, само че малко) Ако наподобявам най-малко малко на тях, би трябвало да съм добра майка.
Много прегръщам и доста целувам сина си. Всеки ден несъмнено по 100 пъти си споделяме, какъв брой доста се обичаме. Едно прегръщано дете няма по какъв начин да не е щастливо дете, няма по какъв начин да не порасне със знанието какво е любов и по какъв начин да я дава.
Как ще отпразнувате тази година шестия рожден ден на Александър? Планирали ли сте някакво особено празненство? Кои са обичаните му тематики?
Ще има малко празненство с най-хубавите му другари. И чака по 2 подаръка – и за рождения си ден, и за Деня на детето.
Темата му тази година е „ Спайдърмен “ и колите „ Маккуин “. Само можете да си визиите какво ще се случва – нещо супер крепко ще да е. Аз си взех отпуск, с цел да го провеждам като хората.
Освен, че си горда майка на момче си и щастлива вуйна на момиче. От фотоси, които публикуваш в обществените мрежи виждаме, че си доста привързана към племенницата ти. Как би описала връзката с нея? Казват, че да си вуйна е най-хубавото нещо – хем си близка с детето като майка, хем те възприема като добра другарка.
Ако Александър е моята мощ, Виктория е моята уязвимост. Много чакана, доста моя! Сериозно, аз да я бях раждала, нямаше да наподобява толкоз доста на мен. Наистина подлагам на критика като майка и пазя като другарка. Надявам се, че с годините още повече ще ме възприема като най-големия си съдружник във всичко. Та тя е към този момент колкото мен! Разменяме си облеклата! Как лети времето, към този момент е на 12 и от това малко момиченце, което се гушкаше в мен, е останал единствено дяволитият взор. Тя е чудно дете – блага, сензитивна, срамежлива (по това не наподобява на мен) като погледнеш огромните ѝ сини очи, доста бързо те разоръжава. Ще стане прелестна млада дама!
Аз съм взискателна вуйна. Не ѝ харесва доста, когато я изпитвам по уроците, само че това е ситуацията. Няма не мога, има не желая – дублирам ѝ го непрекъснато. Искам тя да е първа във всичко, да е най-хубавата, от нея да се учат! А пък вуйна постоянно ще е до нея! Първо аз ще я заведа на дискотека, да се знае! И ми е дала обещание след това и тя да ме взима. Той и Алекс ми е заречен де…
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ