Кой беше Любен Дилов-син? Спомени за него на Гери Турийска и Ясен Козев
Водещата на Дарик Гери Турийска и брачният партньор й Ясен Козев бяха специфични посетители в „ Денят на Дарик “ описаха мемоари и забавни истории в памет на своя добър другар Любен Дилов-син. Авторът, публицист и политик си отиде на 61-годишна възраст, откакто от април отсъстваше от публичния живот поради получен инфаркт.
„ Хубаво е да си мислим, че там, където отиваме всички, е малко като написан разказ от Любен Дилов – татко и наследник. Това би било едно доста прелестно място да се съберем всички дружно и да си спомним за положителните дни на планетата Земя “, съобщи Турийска.
„ Искам в този момент да му кажа, че доста ме е гняв, че толкоз бърза, тъй като можехме да създадем още ужасно доста дивотии. “
„ Аз мисля, че нямам нещо, което скърбя, че не съм му споделила, тъй като доста пъти съм му благодарила и за менторството, и за другарството, и за поддръжката, и за концепциите, и за смеха. Не пропусках опция да му го кажа, просто тъй като с него се общуваше доста елементарно и думите бяха елементарен материал за продан. “
„ Той събираше в себе си доста разнообразни житейски направления, житейска философия и по тази причина съгласно мен е обичан от толкоз доста разнообразни хора. Аз персонално се срещнах с него още преди да навърша 20 години, когато той ме предложения в тогавашното ни телевизионно предаване, с цел да ме показа като един от най-младите създатели на лирика и музика. Това ми даде доста кураж, тъй като бях разпозната от един подобен огромен човек и гений. ”
„ Оттам нататък животът продължи да ни среща – и в професионални планове, и в персонален проект. По-късно станахме доста близки с него и с неговото семейство. Наистина през днешния ден загубата е огромна за мен, тъй като изгубих един доста правилен другар, който постоянно ми се връзваше на акъла и на дивотиите и нито един път не ми сподели: „ Това няма по какъв начин да стане. “
„ Напротив – прегръщаше всяка една концепция, с която го замерях, като ме замеряше назад с още две нови. Да се поддържа връзка с него беше точно подобен развой на едно идейно равнище – връзка, която в профил може да наподобява даже леко странна за хората, които не го познават. Но той беше мой персонален воин и доста значим човек освен в креативния ми път, а и в фамилния и приятелския ми кръг “, приключи Гери Турийска.
„ Бях питал Любо Дилов - добре, ти решаваш какво ще се получи в страната. С кое ще започнеш – с образованието или със опазването на здравето? Естествено, отговорът беше: „ С образованието “, тъй като няма никакво опазване на здравето, в случай че няма обучение “, съобщи Козев.
„ Той като политик беше супер. Трябва да ви кажа, че без значение на коя партийна абревиатура принадлежеше, той и още двама-трима души бяха единствените, които си даваха сметка какво е скъпо за българина и за България. Освен това имаха естествения потенциал да го схванат с две или три думи и надлежно да го поддържат с дейности и начинания. Ще дам елементарен образец. За какво отиваме всички българи, а и хора от целия свят, в Рим? Отговорът не е, с цел да хапнем кюфтета или паста. Определено не е за това. “
„ И по този път можем да си приказваме какво би било добре да създадем, с цел да идват хората в България. Всяко нещо в България е с две-три хиляди години по-старо от доста други неща по света. Това не е най-важното, само че има своето значение. И това беше пътят на Любо “, приключи Козев.
„ Хубаво е да си мислим, че там, където отиваме всички, е малко като написан разказ от Любен Дилов – татко и наследник. Това би било едно доста прелестно място да се съберем всички дружно и да си спомним за положителните дни на планетата Земя “, съобщи Турийска.
„ Искам в този момент да му кажа, че доста ме е гняв, че толкоз бърза, тъй като можехме да създадем още ужасно доста дивотии. “
„ Аз мисля, че нямам нещо, което скърбя, че не съм му споделила, тъй като доста пъти съм му благодарила и за менторството, и за другарството, и за поддръжката, и за концепциите, и за смеха. Не пропусках опция да му го кажа, просто тъй като с него се общуваше доста елементарно и думите бяха елементарен материал за продан. “
„ Той събираше в себе си доста разнообразни житейски направления, житейска философия и по тази причина съгласно мен е обичан от толкоз доста разнообразни хора. Аз персонално се срещнах с него още преди да навърша 20 години, когато той ме предложения в тогавашното ни телевизионно предаване, с цел да ме показа като един от най-младите създатели на лирика и музика. Това ми даде доста кураж, тъй като бях разпозната от един подобен огромен човек и гений. ”
„ Оттам нататък животът продължи да ни среща – и в професионални планове, и в персонален проект. По-късно станахме доста близки с него и с неговото семейство. Наистина през днешния ден загубата е огромна за мен, тъй като изгубих един доста правилен другар, който постоянно ми се връзваше на акъла и на дивотиите и нито един път не ми сподели: „ Това няма по какъв начин да стане. “
„ Напротив – прегръщаше всяка една концепция, с която го замерях, като ме замеряше назад с още две нови. Да се поддържа връзка с него беше точно подобен развой на едно идейно равнище – връзка, която в профил може да наподобява даже леко странна за хората, които не го познават. Но той беше мой персонален воин и доста значим човек освен в креативния ми път, а и в фамилния и приятелския ми кръг “, приключи Гери Турийска.
„ Бях питал Любо Дилов - добре, ти решаваш какво ще се получи в страната. С кое ще започнеш – с образованието или със опазването на здравето? Естествено, отговорът беше: „ С образованието “, тъй като няма никакво опазване на здравето, в случай че няма обучение “, съобщи Козев.
„ Той като политик беше супер. Трябва да ви кажа, че без значение на коя партийна абревиатура принадлежеше, той и още двама-трима души бяха единствените, които си даваха сметка какво е скъпо за българина и за България. Освен това имаха естествения потенциал да го схванат с две или три думи и надлежно да го поддържат с дейности и начинания. Ще дам елементарен образец. За какво отиваме всички българи, а и хора от целия свят, в Рим? Отговорът не е, с цел да хапнем кюфтета или паста. Определено не е за това. “
„ И по този път можем да си приказваме какво би било добре да създадем, с цел да идват хората в България. Всяко нещо в България е с две-три хиляди години по-старо от доста други неща по света. Това не е най-важното, само че има своето значение. И това беше пътят на Любо “, приключи Козев.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ




