Мария Киркова: В ските няма разлика дали си жена, или мъж
Водещата българска скиорка Мария Киркова ще завърши с огромен бенефис дейната си спортна активност. Това ще стане на 19 март с нощен успореден слалом на писта " Витошко лале " от 19 часа. Организатори са БФСки и " Витоша ски ".
Мария, разкажете ни повече за бенефиса, който следва на Витоша. Кой ще участва, каква е програмата?
Да, във вторник, на 19 март, ще се организира успореден слалом – шоу, сред наследник и червен тим, като единият е тимът е “Мария и приятели”, а другият е “Новата генерация|. Ще участват състезатели от националния тим и най-хубавите деца състезатели. Моят тим ще се състезава против бъдещите ни звезди на Витоша. Целта е да притеглим младите гении в планината.
Карате ски от 3-годишна, а от 17 години сте първокласен играч. С какво възприятие слагате завършек на дейната си кариера?
След всичките тези години считам, че пристигна времето да опитам да предам пристрастеността си към спорта на по-младите от мен. Естествено, че изпитвам и ще изпитвам и отсега нататък лека носталгия, само че желанието ми за триумф се трансферира в това да стана един добър треньор, които да оказва помощ на младите ни гении. Благодаря за поддръжката, за реализиране на моя бенефис на „ Витоша ски”, които обезпечават терен, както и на БФСки, които оказаха подпомагане по цялостната организация.
Кои са най-запомнящите се моменти в кариерата Ви?
Имам доста хубави, както и неприятни моменти, които постоянно ще помня в кариерата си. Благодарение на тях, аз се построих като човек и съм щастлива, че минах по този път. Естествено, моите цели са били постоянно доста високи, и съвсем в никакъв случай не съм била удовлетворена от себе си, само че едно нещо сигурно мога да кажа в този момент, че всичко което съм правила като играч е било с единствената цел да бъда добра и бърза.
Участвали сте на 4 олимпиади, а в Сочи 2014 бяхте знаменосец на делегацията ни. Какво бе за Вас да изведете българските спортисти на пистата?
За мен това бе едно неописуемо преживяване. Спомням си, когато ми дадоха българския байрак в ръцете, усещах се необикновено горда и щастлива, в никакъв случай няма да не помни този миг от живота ми.
Какви са проектите Ви от тук нататък? Знаем, че към този момент учите деца да карат ски. В треньорството ли виждате бъдещето си?
Дa, от този сезон започнах работа в ски клуб “Юлен”. Разбира се има какво да изучавам още за треньорството, само че знам какво и по какъв начин се усещах аз на пистата във всички тези години и желая да го предам на младите ни състезатели. Чувството е необикновено и мисля, че там е моята мощ.
Имат ли късмет българските деца да стигнат до елита на международните ски?
Както споделиха първо Радо Янков, а по-късно и Алберт Попов: „ Българите можем!”. Смятам, че щом те могат, значи можем да продължим да демонстрираме положителни резултати и отсега нататък. Ние, българите, притежаваме дух и темперамент за реализиране на положителни резултати. БФСки поставят огромни старания за подготовката на тимовете, и това си проличава към този момент по резултатите.
Какво Ви дадоха и какво Ви лишиха ските?
Ските ме научиха на доста неща и ми помогнаха да се изградя като човек. Да, направих доста взаимни отстъпки и ограничения, прекосих през много травми, само че всяко едно от тези неща си заслужаваше. Благодаря на всички същински хора и мои другари, които бяха до мен и ме подкрепяха.
Това, че сте жена пречело ли Ви е или Ви е помогало в спорта? Вие сте най-успешната българска алпийка, по-трудно ли е за дамите в България да пробият в ските?
Да ви кажа почтено в никакъв случай не съм мислила, че в този спорт има разлика дали си жена или не. Просто заставаш и се трудиш наедно с другите. Аз считам, че с труд и вярна работа можеш да постигаш триумфи, само че би трябвало и да имаш шанс.
Някога съжалявали ли сте, че сте станали професионален скиор? Имаше ли разновидности да поемете по различен път?
Понякога като съм се събуждала от следващата интервенция, претърпяна от травма, съм си казвала „ Упс, това е. Край”. Но след няма и ден започвах да мисля по какъв начин по-бързо да изляза от болничното заведение и да стартира да упражнявам. Просто ските за мен са огромната ми пристрастеност. Благодаря на моите родители, че ми демонстрираха хубостта и ме въвлякоха в този спорт, когато бях малко момиченце.
С какви компликации се сблъскват българските скиори и какви препоръки бихте дали за по-добро развиване на зимните спортове у нас?
Напоследък българските ски са на много по-високо равнище. Нещото, което аз разбрах в годините е, че би било хубаво всички да сме единни и да си оказваме помощ, да се поддържаме, въпреки всичко не сме скиорска нация, като Австрия, Швейцария и така нататък
Мария, разкажете ни повече за бенефиса, който следва на Витоша. Кой ще участва, каква е програмата?
Да, във вторник, на 19 март, ще се организира успореден слалом – шоу, сред наследник и червен тим, като единият е тимът е “Мария и приятели”, а другият е “Новата генерация|. Ще участват състезатели от националния тим и най-хубавите деца състезатели. Моят тим ще се състезава против бъдещите ни звезди на Витоша. Целта е да притеглим младите гении в планината.
Карате ски от 3-годишна, а от 17 години сте първокласен играч. С какво възприятие слагате завършек на дейната си кариера?
След всичките тези години считам, че пристигна времето да опитам да предам пристрастеността си към спорта на по-младите от мен. Естествено, че изпитвам и ще изпитвам и отсега нататък лека носталгия, само че желанието ми за триумф се трансферира в това да стана един добър треньор, които да оказва помощ на младите ни гении. Благодаря за поддръжката, за реализиране на моя бенефис на „ Витоша ски”, които обезпечават терен, както и на БФСки, които оказаха подпомагане по цялостната организация.
Кои са най-запомнящите се моменти в кариерата Ви?
Имам доста хубави, както и неприятни моменти, които постоянно ще помня в кариерата си. Благодарение на тях, аз се построих като човек и съм щастлива, че минах по този път. Естествено, моите цели са били постоянно доста високи, и съвсем в никакъв случай не съм била удовлетворена от себе си, само че едно нещо сигурно мога да кажа в този момент, че всичко което съм правила като играч е било с единствената цел да бъда добра и бърза.
Участвали сте на 4 олимпиади, а в Сочи 2014 бяхте знаменосец на делегацията ни. Какво бе за Вас да изведете българските спортисти на пистата?
За мен това бе едно неописуемо преживяване. Спомням си, когато ми дадоха българския байрак в ръцете, усещах се необикновено горда и щастлива, в никакъв случай няма да не помни този миг от живота ми.
Какви са проектите Ви от тук нататък? Знаем, че към този момент учите деца да карат ски. В треньорството ли виждате бъдещето си?
Дa, от този сезон започнах работа в ски клуб “Юлен”. Разбира се има какво да изучавам още за треньорството, само че знам какво и по какъв начин се усещах аз на пистата във всички тези години и желая да го предам на младите ни състезатели. Чувството е необикновено и мисля, че там е моята мощ.
Имат ли късмет българските деца да стигнат до елита на международните ски?
Както споделиха първо Радо Янков, а по-късно и Алберт Попов: „ Българите можем!”. Смятам, че щом те могат, значи можем да продължим да демонстрираме положителни резултати и отсега нататък. Ние, българите, притежаваме дух и темперамент за реализиране на положителни резултати. БФСки поставят огромни старания за подготовката на тимовете, и това си проличава към този момент по резултатите.
Какво Ви дадоха и какво Ви лишиха ските?
Ските ме научиха на доста неща и ми помогнаха да се изградя като човек. Да, направих доста взаимни отстъпки и ограничения, прекосих през много травми, само че всяко едно от тези неща си заслужаваше. Благодаря на всички същински хора и мои другари, които бяха до мен и ме подкрепяха.
Това, че сте жена пречело ли Ви е или Ви е помогало в спорта? Вие сте най-успешната българска алпийка, по-трудно ли е за дамите в България да пробият в ските?
Да ви кажа почтено в никакъв случай не съм мислила, че в този спорт има разлика дали си жена или не. Просто заставаш и се трудиш наедно с другите. Аз считам, че с труд и вярна работа можеш да постигаш триумфи, само че би трябвало и да имаш шанс.
Някога съжалявали ли сте, че сте станали професионален скиор? Имаше ли разновидности да поемете по различен път?
Понякога като съм се събуждала от следващата интервенция, претърпяна от травма, съм си казвала „ Упс, това е. Край”. Но след няма и ден започвах да мисля по какъв начин по-бързо да изляза от болничното заведение и да стартира да упражнявам. Просто ските за мен са огромната ми пристрастеност. Благодаря на моите родители, че ми демонстрираха хубостта и ме въвлякоха в този спорт, когато бях малко момиченце.
С какви компликации се сблъскват българските скиори и какви препоръки бихте дали за по-добро развиване на зимните спортове у нас?
Напоследък българските ски са на много по-високо равнище. Нещото, което аз разбрах в годините е, че би било хубаво всички да сме единни и да си оказваме помощ, да се поддържаме, въпреки всичко не сме скиорска нация, като Австрия, Швейцария и така нататък
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ