Водещ невроучен разкри осемте ежедневни навика, които препоръчва на възрастната

Водещ невроучен разкри осемте ежедневни навика, които предлага на старата си майка, с цел да забави развиването на деменция – и твърди, че те могат да трансформират метода, по който мислим за това положение.

Професор Катрин Ловдей, 56-годишен експерт по памет и стареене в Университета на Уестминстър, се обърнала към личните си проучвания, когато майка ѝ Силия  започнала да демонстрира ранни признаци на заболяването на Алцхаймер.

Силия била диагностицирана през 2017 година на 70-годишна възраст, като признаците ѝ в началото били толкоз леки, че лекарите можели да не ги виждат още шест или седем години. Но щерка ѝ забелязала, че стартира да се повтаря – и въоръжена със знанията си, реагирала бързо.

Сега, на 85 години, Силия към момента живее независимо и се радва на положително качество на живот – нещо, което проф. Ловдей отдава на поредност от научно подкрепени промени в метода на живот, предопределени да поддържат мозъчното здраве.

В изявление за The Times тя споделя:
„ Работата ми ме научи, че има научно обосновани стъпки, които всички можем да предприемем, с цел да подобрим здравето на мозъка си – освен посредством повече физическа интензивност, по-добра диета и по-добър сън, само че и посредством надзор на напрежението и тревогата, които съпътстват загубата наизуст. “

Проф. Ловдей създала осем елементарни навика, които майка ѝ можела да включи в всекидневието си – в това число водене на дневник, излизане на открито и слушане на музика – и има вяра, че точно те са помогнали да се забави прогресията на заболяването.

Тя изяснява, че стресът покачва равнищата на възпалителни маркери в тялото , което от своя страна може да форсира когнитивния спад.

Проф. Ловдей споделя тази стратегия в вяра, че ще помогне и на други хора да се почувстват овластени да работят рано и да създадат всичко допустимо, с цел да предпазят паметта и умствената си изясненост.
Първият алармен знак
Въпреки че постоянно била доста независима, Силия един ден се изгубила по време на нормалната си разходка – явен сигнален знак за когнитивен спад.

Решена да разбере какво тъкмо се случва, проф. Ловдей ѝ направила серия от проби за памет , употребявани от NHS (Британската здравна служба) за диагностициране на деменция.

Те разкрили мощните ѝ страни, като способността за краткосрочно запомняне , само че и слабостите – да вземем за пример когато била помолена да повтори същите думи половин час по-късно, откакто прочела история , се показала по-зле от съвсем 100% от хората.

Според проф. Ловдей това показвало, че префронталният кортекс – виновен за решение на проблеми – действа добре, само че частта от мозъка, отговаряща за паметта, е повредена .

Това е един от първите ранни признаци на заболяването на Алцхаймер, който по-късно може да докара до проблеми с мисленето, логиката и езика, които се утежняват с времето.
„ Облекчение “ макар диагнозата
Парадоксално, проф. Ловдей споделя, че се почувствала „ облекчена “ от резултатите , тъй като това означавало, че могат да подхващат дейности .

„ Мерките, които взехме, забавиха прогресията, само че заболяването на Алцхаймер, несъмнено, продължава да напредва “, споделя тя.
„ Мама в този момент има стеснен достъп до предишните си мемоари, само че с помощта на това, което направихме, знаем какво я прави щастлива и го прилагаме всеки ден.
Последния път, когато бях с нея, я попитах: ‘Как се чувстваш?’, и тя сподели: ‘Спокойна и в мир’. Не мисля, че можем да желаеме повече от това.
Успяхме в действителност да създадем разлика. “

А ето и осемте неща, които е направила, с цел да помогне на старата си майка:
1. Водеше дневник с повторения
Майка ми записваше всичко, което беше направила денем, и заран четеше предходния запис – техниката „ отсрочено повтаряне “ усъвършенства паметта.
2. Адаптира обществения ѝ живот
Клубът за книги спря да работи заради проблеми с паметта, по тази причина пък разходките с познати, онлайн игри и срещи за чай един път седмично резервираха до момента й с близките.
3. Използване на помощни средства за ориентировка
Етикетирахме шкафове, поставихме огромен часовник с дата, бяла дъска за запомняне на задания в кухнята и GPS следене посредством iPhone „ Find My “, както и Гугъл Maps на смарт телефона.
4. Спомени и музика като тласъци
Разговаряхме за ранни мемоари и обичани песни, които отключваха прочувствени реакции и утвърждаваха идентичността ѝ.
5. Редовна физическа интензивност
Дори всекидневно разходки – значимо за поддържането на мозъчното здраве посредством стимулиране на хипокампуса и произвеждане на BDNF (мозъчен невротрофичен фактор).
6. Диетични промени
Увеличихме приема на тъмни плодове, зелени зеленчуци, намалихме захарта и обогатихме храненето с омега-3 и витамини от група B. Също по този начин диета, която стабилизира кръвната захар и подкрепя положителния нощен сън.
7. Ранно разискване на проекти за грижа
Разговорите за бъдещите ѝ желания – нейно предпочитание беше да остане в дома си, с поддръжката на грижещ се човек, и да не жертваме живота си за нея.
8. Здраве на сетивата
Следяхме зрението и слуха ѝ – постоянни прегледи, тъй като положителният слух и зрение поддържат обществената връзка, понижават напрежението и забавят когнитивния 

Тези тактики – когнитивни извършения, обществена интензивност, организационни и софтуерни помощни средства, физически извършения, здравословна диета, сензитивна грижа и внимание към сетивата – доста усъвършенстваха качеството на живот на майка ми и демонстрираха по какъв начин осведомени грижи могат да забавят прогресията на Алцхаймер.