Воден – столицата на Самуил, несломената българщина в Егейска Македония. Град

Воден – столицата на Самуил, несломената българщина в Егейска Македония. Град Воден или както през днешния ден се назовава Едеса в Егейска Македония е един от най-зелените и богати на води градове в съвременна Гърция. 

Малко българи знаят, че Воден е бил столица на Първото българско царство след рухването на Плиска и Преслав под ударите на византийския император Йоан І Цимисхий през 971 година Градът е и тогавашна резиденция на българския патриарх. По време на войните на цар Самуил против император Василий ІІ Българоубиец локалното население под водачеството на воеводата Драгшан оказва яростна опозиция.

Воден, който дължи името си на водното си благосъстояние, е един от най-южните български гладове в интервала от ХVІІІ-ХХ век, на юг от него към този момент стартира същинската Гърция.

Според сведенията, които имаме за него от ХІХ век две трети от популацията на Воден са българи, а останалата една трета – турци. Но от тези две трети българи една огромна част са били погърчени… макар че не са знаели гръцки език. Този факт се е отчитал от гръцките митрополити, които допускали да се чете на български език в църквите. Такъв е казусът с митрополит Никодим, който е отпред на Воденската митрополия от 1859 до 1870 година Това е интервалът на напредък на българското съзнание и духовно израстване. За да му противодейства и да резервира паството си самият митрополит почнал да води проповедите си на локалния български акцент. Възрожденският деятел и член на Българската община Тръпче Стоянов написа, че Никодим почнал да учи български, с цел да може да води проповеди на този език.

Упоритата битка на българите във Воден за прекосяване от гръцки към български се увенчава с триумф. Затова свидетелства превод на Пасхалното евангелие, изработен от Стоян Чалъков, който е татко на Тръпче Стоянов. Чалъков превежда Първа глава 1-17 стих от Евангелието от Йоана, с кирилско и гръцко писмо „ на простаго виговоръ болгарскагѡ: за тій болгары, кои не знаютъ читати книга писаниіа болгарска, сѣдящій по вся земля Македѡнская – Солунская, Вардарская, Воденская, Пазарская и Серская державамъ “. Именно този свят текст е четен по време на Никодим. Всички българи християни били радостни и признателни да слушат на този ярък празник Божието слово на понятен език. Всички били удовлетворени и измежду присъстващите нямало гъркомани. Езиковото и църковното единение се простирало в цялата Воденско-Мъгленска епархия.

Свидетел на битките на българите е „ Успение Богоридично “ или Старата митрополия, която се намира във възрожденския квартал Вароша на Воден. Посетителите на този обичаен квартал незабавно ще открият приликите с архитектурата в българските възрожденски градчета.

Проучването на стенописите в църквата демонстрира, че тя е от ХІV век и е шедьовър на така наречен Палеологов подем. Най-старите фрески датират от интервала 1375 – 1385 или 1389 година Има и такива, които се отнасят към по-късна ера – ХVІІ век. През този интервал църквата получава и настоящето си име „ Успение Богоридично “, тъй като османските султани забранили църквите да носят името на Света София и имало заплаха тя да бъде превърната в джамия.

Особено скъпи са колоните. Една от тях е сходна с тази от фамозния храм в Равена. Великолепен е иконостасът и митрополитския престол, направен през ХVІІІ век.

Храмът „ Успение Богородично “ е монумент на културата от 1934 г.