6 удивителни плаващи села по света
Водата постоянно е била главен фактор при избора на място за живеене. Когато търсим нов дом, първото изискване за улеснение е денонощното водоснабдяване. Исторически видяно, хората са избирали да живеят край крайбрежията на реки – поради домашен потребности, напояване и благоприятни условия за напредване, което изяснява за какво през вековете селищата са възниквали наоколо до водни източници. Но по какъв начин се е трансформирало това взаимоотношение сред хората и водата с времето?
На някои места по света животът безусловно се е настанил върху водната повърхнина. Такива селища се назовават плаващи села. Представяме ви 6 от най-забележителните плаващи села в света – освен спиращи дъха, само че и почтени за чудеса на човешката акомодация.
1. Санта Крус дел Ислоте, Колумбия
Един от най-гъсто обитаемоте острови в света – едвам 0,012 кв. км и към 1200 души население. Основан през XIX век от афроколумбийци, през днешния ден островът е обитаем най-вече от риболовци и техните фамилии. Икономиката се върти към риболова и услуги като разчистване, готвене и екскурзоводство, предоставяни на първокласни хотели в близките острови.
Местната общественост е мощно сплотена – фамилиите си оказват помощ взаимно, няма принуждение и престъпност. Жителите интензивно се грижат за опазването на морските костенурки – те към този момент не участват в менюто, а вместо това се организират просветителни акции за опазването им.
2. Тонле Сап, Камбоджа
Едно от най-големите сладководни езера в Азия, което в дъждовния сезон доближава повърхност от 31 000 кв. км. Тук се намират към 170 плаващи села, ситуирани на дървени колове, съобразени с изменчивото равнище на водата. Езерото е включено в листата на биосферните резервати на ЮНЕСКО от 1997 година
3. Урос, Перу
Уникален индиански народ, който се е заселил на езерото Титикака преди към 3700 години. Туризмът през днешния ден е главен източник на приход. Въпреки архаичния им тип, островите разполагат със слънчеви панели, които зареждат тв приемници и зареждат мобилни устройства.
Островите са построени от тотора – тръстика, която се натрупа на пластове, с цел да сътвори здрава основа. Посетителите могат да пробват обичайни дрехи и да се повозят на лодки от тръстика.
4. Ганвие, Африка
Разположено в средата на езерото Нокуе, това населено място поражда преди 400 години. През XVIII век, в опит да се спасят от робовладелците, племето Тофину се преместило на езерото, считано за прокълнато от враговете им. Така поражда селището Ганвие – в превод: „ ние оцелявахме “.
Днес там живеят към 30 000 души, известни като „ водните хора “. Селото се посещава от към 10 000 туристи годишно.
5. Жоуджуан, Китай
Често именуван „ Венецията на Китай “, този воден град има история от над 700 години. Известен е с красивите си канали, тухлени къщи и живописни мостове. Разходка с лодка през тесните водни улички е наложително прекарване за посетителите.
6. Чампу Кхангпок, Индия
Необикновено населено място, което не участва публично на картите, само че продължава да съществува – безусловно върху вода. Намира се в подножието на Хималаите и е известно като единственото естествено плаващо село в света. Има към 134 къщи и население от близо 400 души.
Основният занаят е лов на риба. Жените обичайно се занимават с търговията, а мъжете ловят риба. Езерото се зарежда от осем реки и е оповестено за обект от интернационално значение (Рамсарско място) през 1990 година
Превод: GlasNews.bg
На някои места по света животът безусловно се е настанил върху водната повърхнина. Такива селища се назовават плаващи села. Представяме ви 6 от най-забележителните плаващи села в света – освен спиращи дъха, само че и почтени за чудеса на човешката акомодация.
1. Санта Крус дел Ислоте, Колумбия
Един от най-гъсто обитаемоте острови в света – едвам 0,012 кв. км и към 1200 души население. Основан през XIX век от афроколумбийци, през днешния ден островът е обитаем най-вече от риболовци и техните фамилии. Икономиката се върти към риболова и услуги като разчистване, готвене и екскурзоводство, предоставяни на първокласни хотели в близките острови.
Местната общественост е мощно сплотена – фамилиите си оказват помощ взаимно, няма принуждение и престъпност. Жителите интензивно се грижат за опазването на морските костенурки – те към този момент не участват в менюто, а вместо това се организират просветителни акции за опазването им.
2. Тонле Сап, Камбоджа
Едно от най-големите сладководни езера в Азия, което в дъждовния сезон доближава повърхност от 31 000 кв. км. Тук се намират към 170 плаващи села, ситуирани на дървени колове, съобразени с изменчивото равнище на водата. Езерото е включено в листата на биосферните резервати на ЮНЕСКО от 1997 година
3. Урос, Перу
Уникален индиански народ, който се е заселил на езерото Титикака преди към 3700 години. Туризмът през днешния ден е главен източник на приход. Въпреки архаичния им тип, островите разполагат със слънчеви панели, които зареждат тв приемници и зареждат мобилни устройства.
Островите са построени от тотора – тръстика, която се натрупа на пластове, с цел да сътвори здрава основа. Посетителите могат да пробват обичайни дрехи и да се повозят на лодки от тръстика.
4. Ганвие, Африка
Разположено в средата на езерото Нокуе, това населено място поражда преди 400 години. През XVIII век, в опит да се спасят от робовладелците, племето Тофину се преместило на езерото, считано за прокълнато от враговете им. Така поражда селището Ганвие – в превод: „ ние оцелявахме “.
Днес там живеят към 30 000 души, известни като „ водните хора “. Селото се посещава от към 10 000 туристи годишно.
5. Жоуджуан, Китай
Често именуван „ Венецията на Китай “, този воден град има история от над 700 години. Известен е с красивите си канали, тухлени къщи и живописни мостове. Разходка с лодка през тесните водни улички е наложително прекарване за посетителите.
6. Чампу Кхангпок, Индия
Необикновено населено място, което не участва публично на картите, само че продължава да съществува – безусловно върху вода. Намира се в подножието на Хималаите и е известно като единственото естествено плаващо село в света. Има към 134 къщи и население от близо 400 души.
Основният занаят е лов на риба. Жените обичайно се занимават с търговията, а мъжете ловят риба. Езерото се зарежда от осем реки и е оповестено за обект от интернационално значение (Рамсарско място) през 1990 година
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ