Водата и токът спират редовно, храните са скъпи, а Русия

Водата и токът стопират постоянно, храните са скъпи, а Русия измисля все нови разпореждания, с които принуждава украинците в окупираните територии да одобряват съветско поданство. Какво описват хората там. Репортаж на Дъждовни води.

" Казват ни, че Русия правела доста за нас. Но аз виждам единствено едно - че нямам задоволително пари, с цел да пребивавам както преди. По-рано живеех напряко чудесно, а в този момент едвам свързвам двата края “, споделя Оксана (името е променено) от Новоайдар пред Дъждовни води.

Селището е на 60 км от Луганск, който е окупиран от Русия от 2014 година насам. През пролетта на 2022 година с началото на нашествието съветската войска стигна и до Новоайдар, както и до градовете Лисичанск, Сиверскодонецк и Рубежное, взимайки под контрола си съвсем целия район Луганск в източната част на Украйна.

Оттогава насам популацията на Новоайдар е намаляло с една трета. „ Останали са единствено по-възрастните хора – младите избягаха в други региони на Украйна или в чужбина “, споделя Оксана. Тя се оплаква, че нейното село страда от войната, къщата ѝ е развалена от обстрела. Но окупационните управляващи не оказват помощ за възобновяване ѝ.

Съседите си оказват помощ

Преди съветската инвазия Оксана е продавала хранителни артикули лично произвеждане. Сега към този момент няма животни, а не може да продава и зеленчуци – за задачата би трябвало да записва компания по съветското законодателство. „ Отглеждаме зеленчуци към този момент единствено за лични потребности и си разменяме артикули със съседите “, споделя тя.

За да се живее обикновено, съгласно Оксана, заплатите на хората тук би трябвало да са минимум 40 000 рубли (около 440 евро). Много от нейните съселяни обаче, да вземем за пример пощальоните, не печелят и по 200 евро. Обявите за работа в локалните обществени мрежи са най-вече в бранша на услугите и в строителството.

В Сиверскодонецк се търсят водопроводчици със заплата от към 1320 евро, съвсем толкоз оферират и в Металургичния цех в Алчевск. В обществените медии има и разгласи с оферти за подписване на контракт с съветската войска – против възнаграждение от към 2400 евро.

Бащата на Оксана продължава да получава украинска пенсия, само че за задачата би трябвало посредством VPN да влезе в блокирания от окупаторите портал на украинската пенсионна каса. „ Без тази пенсия не бихме могли да се оправим “, споделя Оксана. Става дума за 61 евро. „ Това стига за храната единствено за една седмица “, изяснява дамата, която е принудена да харчи и спестяванията на фамилията.

Оксана се оплаква, че храните са поскъпнали, както и от това, че в Новоайдар към този момент има единствено два магазина. „ В Луганск могат да се купят яйца на половината на тукашните цени “, показва дамата. Поради това върви на всеки две седмици да пазари там.

Токът стопира непрекъснато

Украинската районна администрация на Луганск, която е ситуирана в следената от Киев част на града, научава за проблемите на хората в окупираните региони най-вече от обществените медии.

Там се разискват спиранията на тока и водата. „ През лятото Сиверскодонецк постоянно остава и без ток, и без вода, освен това по едно и също време. Водата се стопира сякаш поради поправки на електрическите уреди, а токът – сякаш поради действия по помпените станции “, споделя пред Дъждовни води Олексий Харченко, началник на районната администрация на Луганск.

Но без ток няма и интернет, добавя Оксана. Тя споделя, че връзката посредством мобилния оператор „ Лугаком “, който обслужна окупирания район Луганск, е неприятна. Освен това доста уеб сайтове са блокирани. „ Дори Вайбър може да се отваря единствено посредством VPN “. Олексей Харченко въпреки всичко е окуражен: „ В момента в Телеграм се тества чатбот, създаден най-много за връзка с жителите на окупираните райони “. Ръководителят на районната администрация акцентира, че в обществените мрежи има доста недоволства и от незадоволителния брой лекари, в това число в градовете.

„ Един път в годината в региона идва група съветски лекари. Те обслужват избран регион в продължение на месец, след което обаче още веднъж би трябвало да се разчита на локалните медици. Но когато отидеш в поликлиниката, ти споделят – сега лекари няма. Не ти остава нищо друго, с изключение на да вземеш пари назаем и да потърсиш частна здравна помощ “, оплаква се Оксана. Освен това в клиниките не се обслужват пациенти без съветски паспорт.

Хората могат да останат без жилища

Олексий Харченко акцентира, че от началото на годината жителите на окупираните територии, които не са взели съветско поданство, се водят за Русия чужденци или лица без поданство. „ По този метод те са лишени от обществени помощи и привилегии, както и от правото на здравно обслужване “, споделя той.

Придобиването на съветско поданство обаче значи и ангажимент за възможна готовност в съветската войска, което отблъсква мнозина. „ А окупаторите вкарват нови и нови ограничавания, с цел да принудят хората да вземат поданство “, показва Харченко.

По неговите думи през март окупаторите са почнали да изземат жилищата и къщите на хората, които са напуснали района на Луганск. „ Според съветското законодателство жилищното пространство, което е инвентаризирано и заявено като „ непринадлежащо никому “, може да бъде трансферирано от съда като общинска благосъстоятелност “, изяснява Харченко.

" Защо да вървя другаде "

За да избегне това, Оксана от Новоайдар е трябвало да обезпечи съветски документи за къщата си. Според Харченко новите условия са още едно средство за оказване на напън по отношение на хората в окупираните територии, които отхвърлят съветски паспорти. Някои даже се връщат в окупираните региони, единствено с цел да спасят парцелите си.

С декрет на съветския президент Путин всички хора, които нямат съветско поданство, би трябвало да изоставен окупираните територии до 10 септември. Оксана обаче желае да остане в Новоайдар и споделя: „ Защо да вървя да крънкам някъде другаде, щом тук имам всичко? Все в миналото и това ще свърши. Чакаме всичко да стане както преди. Повечето хора тук живеят с тази настройка “.