РЕКОРД: Сатовча с над 1000 чешми за Гинес
Водата е течаща страст, а в това красиво кътче родна земя, на територията на община Сатовча, тази живителна берекет тече на доста места.
И носи със себе си страстта на този, който е построил от сърце и душа чешмата. На индивида, който като че ли е вградил и част от себе си в нея. Защото тук, по тези места, има нещо неписано, само че известно на локалните – в случай че не си построил най-малко една чешма за хаир или не си посадил едно дръвче, все едно не си живял. И по тази причина съвсем на всички места в Сатовчанско чешмите се множат.
Ден след ден, година след година, стават от ден на ден и повече. В момента в общината живеят към 14 000 души, много от родените по тези места са на гурбет в чужбина или към този момент живеят зад граница. А чешмите са над 1000. Това е неповторимо, тъй като на всеки 14 души се пада по една чешма, написа " Телеграф ".
Добро
Община Сатовча умерено може да кандидатства за Книгата на върховете на Гинес с това достижение. Преди няколко години чешмите тук бяха преброени в наличието на нотариус. Сега обаче са най-малко със 100 повече. Хората не стопират да градят, а край тях се появяват и нови кътове за отдих – строят се беседки, каменни огнища. За да остане знак за даден жанр или човек, изясняват локалните. Най-често повода за това положително и потребно дело е да се уважи паметта на умрял човек. „ Аз също построих преди повече от 10 години чешма край село Осина. Направих го в памет на умрял мой роднина. Целта е да се употребява тази вода от всички, които минават оттова. Да направя нещо положително за другите. Искам да уточня, че чешмата, издигната от мен, не ми дава никакво преимущество пред другите. Ако реша да отида да отдъхна със фамилията си там, само че има към този момент хора, които си почиват край чешмата, ние търсим друго място ”, споделя Арбен Мименов, кмет на община Сатовча.
Емблема
Жителите тук даже си имат Ден на чешмата и фамилията. Празникът е в първата събота на месец юли. И това стана с решение отпреди няколко години на Общинския съвет. Този ден, който се трансформира в една от емблемите на Сатовча, се резервира положителната традиция, положителните взаимоотношения и сбирките, които сплотяват хората и фамилиите. Всички те пък се допират до красивата природа в общината. Събитието събра на едно място стотици семейства, които подвигнаха наздравица с благопожелание за здраве и благополучие на всички.
Тук е традиция през целия летен интервал да се провеждат срещи на чист въздух и край студена вода от близки и другари.
Корени
За локалните хора, чиито корени са от Родопите, водата в тази планина е най-сладка. Всеки си има една чешма, която е измежду неговите любимци. Някои избират своята обичана поради архитектурата, други – поради размерите, трети – поради самата вода, четвърти – поради местоположението, а пети – поради някакъв сантимент. Истината е, че няма значение какъв брой огромна и красива е чешмата, а че е построена с най-чисти намерения и по нея да тече сладка вода, проправила си път измежду шубраци с боровинки, вековни смърчови гори и чист въздух.
Чудна панорама са пълзящите ручейчета, които извиват снага по напечената земя в гора, с цел да стигнат до чешмата и да дадат глътка животворна течност на ожаднелия пасажер.
Високо
Има и чешми, които са високо в планината. Една такава е ситуирана над Хайдушки поляни, наоколо до местността Стария събор. Кемилева чешма е място, където няма по какъв начин да не спреш. Да не пийнеш водица, която зарежда тялото ти с нова мощ и те кара да се замислиш кой ли е вдигнал тъкмо тук тази чешма. Чешмата е издигната от Кемил Садков от с. Кутела през 1937 година Кемил бил горски служащ и остава след себе си това скъпо завещание.
Днес Кемилевия чучур, както го знаят хората тук, е желан другар на всички туристи, които минават отсам. Пийват си бистра водица и си спомнят за хаира на бай Кемил. В община Сатовча да се градят чешми е задача и идея. Хората желаят да сторят някакъв себап – положително дело, милосърдие.
Традицията се предава от генерации
Тази красива традиция се предава от потомство на потомство, от дядовци и татковци на внуци и синове. Защото за жителите на обитаемоте места в Сатовчанско водата е най-голямата берекет и би трябвало да е налична за всекиго. „ И може би рядко някой ще го каже, само че в душата на всекиго е признателност към Бога и хвала към оня, който беше направил тая чешма и чието име като че ли постоянно шепнеха струите на трите чучура ”, написа огромният Йордан Йовков в своя фамозен роман „ Песента на колелетата ”, който като че ли е писан за всичко това, което вършат жителите на този хубав пай от България – община Сатовча. Защото водата от техните чешми не просто тече, а извайва, както е споделил Джан Лоренцо Бернини – италиански ваятел и проектант.
Извайва душите им, извайва положителното, което е намерило своето място тъкмо тук, в отрудените и почтени индивиди на Сатовчанско. И в никакъв случай няма да спре да тече. Така че всеки посетител, който мине отсам, да не остане жаден. И за вода, и за положително.
