Венера е запазила по-голямата част от водата си, докато Марс губи своята по-бързо от очакваното
Водата е живот. Този скъп запас е изиграл основна за еволюцията на живота на Земята. На Венера и Марс също има много вода, само че тези две скалисти планети са радикално разнообразни една от друга. Докато първата е киселинен пъкъл под високо налягане, то Марс е студена и суха пустиня.
Сега ново проучване взема решение да изследва доколко Венера и Марс губят своята вода. От една страна, атмосферата на Марс непрекъснато губи своята мокрота, до момента в който Венера наподобява задържа по-голямата част от първичната си вода.
Учените проучват данните от галактическия уред MAVEN на NASA и откриват доказателства, че водата в марсианската атмосфера се придвижва до много огромни височини – на място, където водните молекули се унищожават от йоните във въздуха. Кислородът във водата реагира с йоните, а освободеният водород попада в необятното галактическо пространство.
Учените съумяват да проследят това държание през другите сезони на планетата и откриват, че водата е в обилие по време на южното лято. Пустинните стихии пък – като тази, която умъртви марсохода „ Опортюнити “ на NASA – усилват атмосферните загуби.
„ Марс евентуално е имал задоволително H2O, което е могло да покрие повърхността на планетата с океан с дълбочина десетки хиляди метра “, пишат откривателите. Пустинните стихии обаче евентуално са изиграли основна роля в еволюцията на марсианския климат.
На Венера пък е таман противоположното – планетата губи своята вода доста по-бавно, в сравнение с учените изобщо са предполагали, а количеството водород и О2, изхвърляни в космоса, зависи от интензитета на слънчевата светлина и слънчевия вятър.
Изследването е оповестено в Science.
