Вода за близо 300 млн. лв. се прахосва годишно – цената с таван поне още 5 години
Вода за близо 300 млн. лева се прахосва годишно – цената с таван най-малко още 5 години
Вода за близо 300 млн. лв. се прахосва всяка година в България – това излиза наяве от решение на КЕВР за това по какъв начин ще се дефинират цените за интервала от 2027 до 2031 година. В същото време данни на Министерство на регионалното развитие демонстрират, че сега 156 000 души у нас са на воден режим.
За месец броя им се нараснала с 26 000.
Оказа се, че ВиК секторът в България продължава да търпи големи загуби. Над 60% от подадените количества вода не доближават до крайните консуматори, а се губят. Тези загуби се разделят на два типа – в резултат на повреди, течове и амортизирана мрежа и търговски поради неточни измервания, нелегално прилагане и несъбрани доходи.
Поне 120 млн. куб. м за водоснабдяване и 79 млн. куб. м за канализационни услуги не се заплащат.
Посочва се, че при по-добро ръководство може да има спомагателни 134 млн. лв. годишни доходи, което би понижило натиска за повишение на цените за крайните консуматори. Това са средства, които могат да отидат за замяна на тръби, нови водомери и модернизиране на мрежата. Вместо това големи количества вода изтичат в земята
или се употребяват нелегално, а сметката заплащат всички консуматори посредством непрекъснато възходящите цени.
Данните демонстрират още, че едвам 32,8% от водоснабдителните системи имат непрекъснато премерване на налягане и дебит, а единствено половината от водомерите са механически изправни.
Това са и аргументите КЕВР да реши за интервала от 2027 до 2031 година методът,
по който да се считат цените за вода и да се изготвят бизнес проектите на ВиК сдруженията, да е на правилото на горна граница на цените.
При него водният регулатор дефинира цени за ВиК услугите за първата година и утвърждава цени
за всяка от идващите пет. Те се поправят в края на ценовия интервал с инфлацията, а тя е понижена с коефициент, който се пресмята по формули. Той регистрира по какъв начин е усъвършенствана успеваемостта на ВиК операторите, разликата сред утвърдените и действителните разноски, както и прогнозните и действителните разходи за ток, наслагват се
и вложенията за реализиране на годишните индикатори за качеството на услугите към прогнозните.
Смята се, че по този метод комисията обезпечава предвидимост на цените както на ВиК операторите, така и на потребителите през тези пет години. Методът се употребява през последните два регулаторни интервала и е насъбрана процедура по неговото използване.
КЕВР показва, че има и други способи. Единият е съгласно нормата на възвръщаемост на капитала.
Той е бил прибавен в интервала 2006-2008 година, т.е. за три години. Според комисията обаче не може да бъде прилаган за петгодишен интервал, защото дава опция за одобряване на цени всяка година, което къса връзката сред утвърждения бизнес проект и одобрените цени.
Другият способ е за горна граница на приходите. При него комисията по едно и също време
утвърждава доходи на ВиК оператора за първата година от регулаторния интервал и утвърждава за идващите години. В края на ценовия интервал ги поправя с инфлация и два коефициента. Този способ сега се ползва само за бранш “Електроенергетика ”, в който има високо равнище на меродавност
на данните за количествата електрическа сила на входа и изхода на системата.
Според комисията във ВиК сектора данните за количествата вода на входа и изхода са с много ниско ниво на меродавност. В обосновката си за неприложимостта му комисията в действителност разкрива слабите места в целия бранш.
Ако цените се считат по горна граница на приходите, КЕВР няма да може да зададе понижаване
на тези търговски загуби, а водните компании няма да са стимулирани да го вършат, тъй като това щяло да усили количествата, които се фактурират, по отношение на плануваните в бизнес проекта им. Това ще докара и до понижаване на приходите им.
КЕВР счита, че методът горна граница на приходите може
да се приложи едвам когато се реши казусът с точното премерване и надеждната информация от операторите, когато се вкарат условия за ръководство и употреба на мрежиге и се понижат комерсиалните загуби.
Паралелно с това комисията одобри и инструкции към наредбата за качеството на ВиК услугите за идващия интервал.
Те плануват бизнес проектите да минават разискване със заинтригувани лица и с консуматори, което не се приема от много от операторите.
Регулаторът ги задължава още да плануват разноски за системи
за произвеждане на ток, с което да понижат харчовете си за помпите. И против това са повече от операторите, защото това условие нямало законово съображение и щяло да понижи вложенията им за възстановяване на мрежите.
Вода за близо 300 млн. лв. се прахосва всяка година в България – това излиза наяве от решение на КЕВР за това по какъв начин ще се дефинират цените за интервала от 2027 до 2031 година. В същото време данни на Министерство на регионалното развитие демонстрират, че сега 156 000 души у нас са на воден режим.
За месец броя им се нараснала с 26 000.
Оказа се, че ВиК секторът в България продължава да търпи големи загуби. Над 60% от подадените количества вода не доближават до крайните консуматори, а се губят. Тези загуби се разделят на два типа – в резултат на повреди, течове и амортизирана мрежа и търговски поради неточни измервания, нелегално прилагане и несъбрани доходи.
Поне 120 млн. куб. м за водоснабдяване и 79 млн. куб. м за канализационни услуги не се заплащат.
Посочва се, че при по-добро ръководство може да има спомагателни 134 млн. лв. годишни доходи, което би понижило натиска за повишение на цените за крайните консуматори. Това са средства, които могат да отидат за замяна на тръби, нови водомери и модернизиране на мрежата. Вместо това големи количества вода изтичат в земята
или се употребяват нелегално, а сметката заплащат всички консуматори посредством непрекъснато възходящите цени.
Данните демонстрират още, че едвам 32,8% от водоснабдителните системи имат непрекъснато премерване на налягане и дебит, а единствено половината от водомерите са механически изправни.
Това са и аргументите КЕВР да реши за интервала от 2027 до 2031 година методът,
по който да се считат цените за вода и да се изготвят бизнес проектите на ВиК сдруженията, да е на правилото на горна граница на цените.
При него водният регулатор дефинира цени за ВиК услугите за първата година и утвърждава цени
за всяка от идващите пет. Те се поправят в края на ценовия интервал с инфлацията, а тя е понижена с коефициент, който се пресмята по формули. Той регистрира по какъв начин е усъвършенствана успеваемостта на ВиК операторите, разликата сред утвърдените и действителните разноски, както и прогнозните и действителните разходи за ток, наслагват се
и вложенията за реализиране на годишните индикатори за качеството на услугите към прогнозните.
Смята се, че по този метод комисията обезпечава предвидимост на цените както на ВиК операторите, така и на потребителите през тези пет години. Методът се употребява през последните два регулаторни интервала и е насъбрана процедура по неговото използване.
КЕВР показва, че има и други способи. Единият е съгласно нормата на възвръщаемост на капитала.
Той е бил прибавен в интервала 2006-2008 година, т.е. за три години. Според комисията обаче не може да бъде прилаган за петгодишен интервал, защото дава опция за одобряване на цени всяка година, което къса връзката сред утвърждения бизнес проект и одобрените цени.
Другият способ е за горна граница на приходите. При него комисията по едно и също време
утвърждава доходи на ВиК оператора за първата година от регулаторния интервал и утвърждава за идващите години. В края на ценовия интервал ги поправя с инфлация и два коефициента. Този способ сега се ползва само за бранш “Електроенергетика ”, в който има високо равнище на меродавност
на данните за количествата електрическа сила на входа и изхода на системата.
Според комисията във ВиК сектора данните за количествата вода на входа и изхода са с много ниско ниво на меродавност. В обосновката си за неприложимостта му комисията в действителност разкрива слабите места в целия бранш.
Ако цените се считат по горна граница на приходите, КЕВР няма да може да зададе понижаване
на тези търговски загуби, а водните компании няма да са стимулирани да го вършат, тъй като това щяло да усили количествата, които се фактурират, по отношение на плануваните в бизнес проекта им. Това ще докара и до понижаване на приходите им.
КЕВР счита, че методът горна граница на приходите може
да се приложи едвам когато се реши казусът с точното премерване и надеждната информация от операторите, когато се вкарат условия за ръководство и употреба на мрежиге и се понижат комерсиалните загуби.
Паралелно с това комисията одобри и инструкции към наредбата за качеството на ВиК услугите за идващия интервал.
Те плануват бизнес проектите да минават разискване със заинтригувани лица и с консуматори, което не се приема от много от операторите.
Регулаторът ги задължава още да плануват разноски за системи
за произвеждане на ток, с което да понижат харчовете си за помпите. И против това са повече от операторите, защото това условие нямало законово съображение и щяло да понижи вложенията им за възстановяване на мрежите.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




