Слънчеви изригвания отприщиха силна магнитна буря към Земята
Внушителна слънчева стихия се е насочила към Земята и дава обещание да озари небето с впечатляващи полярни сияния, само че и да провокира разстройства в радиовръзките и информационните системи. Това оповестиха експерти от американската организация за галактическо време, представени от Associated Press.
В началото на седмицата Слънцето е изхвърлило голямо количество нажежена плазма и сила под формата на така наречен коронални изхвърляния на маса (CME) – събитие, което постоянно води до геомагнитни стихии, когато доближи Земята. В резултат на това специалистите от Центъра за прогнозиране на галактическото време на Съединени американски щати издадоха публично предизвестие за нараснала геомагнитна интензивност.
Когато тези заредени слънчеви частици навлязат в магнитосферата на Земята, те могат да провокират гръмък театър от светлина – северно и южно зарево. Обикновено следени покрай полярните райони, тези сияния се появяват, когато частиците взаимодействат с атомите в горните пластове на земната атмосфера, възбуждайки ги и карайки ги да излъчват цветна светлина.
„ Силата и мащабът на сиянието зависят от ъгъла и силата на взаимоотношение сред слънчевите изригвания и земното магнитно поле “, изяснява Шон Дал, водещ академик от американския Център за галактическо време.
Текущата стихия е част от по-широк цикъл на засилена слънчева интензивност. Приблизително на всеки 11 години магнитните полюси на Слънцето си разменят местата, което провокира интензивни промени в слънчевата атмосфера и води до по-чести изригвания. Според специалистите Слънцето се намира във етапа на своя слънчев най-много , което прави феномени като сиянията освен по-интензивни, само че и по-широко публикувани – даже на географски ширини, където те нормално не се следят.
Миналата година Земята бе очевидец на най-силната геомагнитна стихия от над две десетилетия, а небето над Германия, Англия и даже елементи от Съединени американски щати – в това число Нова Англия и Ню Йорк – бе огряно от ненадейно ярки полярни светлини.
Слънчевите стихии обаче са освен това от красива небесна панорама. Те могат да окажат съществено въздействие върху информационните и навигационни системи , в това число радиовълни, GPS сигнали и даже ръководството на въздушното придвижване.
Когато заредените частици доближат атмосферата, те могат да индуцират токове в електропреносните мрежи и да причинят спирания на електрозахранването. Историята помни сходни случаи – през 1859 година така наречен Керингтънско събитие аргументи светлини до Хаваите и повреди телеграфни мрежи по целия свят. През 1972 година сходна стихия даже провокира детонации на американски морски мини край крайбрежията на Виетнам.
Един от най-големите научни провокации остава точното прогнозиране на слънчевите стихии . Въпреки че учените следят интензивността на Слънцето в действително време, опцията за дълготрайни прогнози е към момента лимитирана. Обикновено предизвестията могат да бъдат издадени единствено няколко дни авансово , според от скоростта, с която частиците пътуват към Земята.
Очакванията са слънчевата интензивност да остане висока най-малко до края на годината. Кога обаче ще бъде доближат абсолютният пик на настоящия слънчев цикъл, остава да се види – съгласно НАСА и Националното ръководство за океански и атмосферни проучвания на Съединени американски щати (NOAA), това ще стане ясно в идващите месеци.
