Теодор Иванов: Постиженията на дядо ми и баща ми натоварват
Внукът на Илия Вълов и наследник на Валентин Илиев Теодор Иванов, стана първото ново попълнение на ЦСКА за новия сезон.
21-годишният бранител следва стъпките и на своя татко Валентин Илиев - воин от успеха на „ Анфийлд “ през 2005 година над настоящия европейски първенец Ливърпул. Централният защитник приказва пред клубната телевизия.
„ Направеното от дядо ми и татко ми в ЦСКА ме натоварва с огромна отговорност. Техните достижения са моята същинска мотивация да реализира даже повече от тях. Баща ми ми е разказвал, че той, както и всичките му съотборници по негово време, са си оставяли сърцето на терена. Това може би е било едно от най-силните му качества “, стартира Теодор Иванов.
Той приказва с неспокойствие за „ аленото “ си ДНК и признава, че се вижда в фантазиите си с изпънати победоносно ръце – сходно на татко си на „ Анфийлд “.
„ Доста пъти съм гледал този гол и много пъти съм плакал от страст. Това е нещо неповторимо, вълнувам се по този начин, като че ли аз съм бил на неговото място. Мечтата ми е някой ден това в действителност да се случи и аз да съм на терена на подобен европейски гранд “.
Фамилията задължава, а при него тежестта е двойна, само че надареният защитник наподобява убеден в себе си.
„ Не бих го определил като задължение, преимуществата да си от футболно семейство с такива митове сигурно са доста. Но го има и противоположното – напрежението непрекъснато да се стремиш да си по-добър, да защитиш името на двамата, само че и да покажеш, че можеш да си по-добър и да ги надминеш. Баща ми сподели, че в случай че желая да се наложа в този тим, би трябвало да се разпределям на 100 % и да оставям всичко от себе си на терена, без значение дали съм изиграл добър или неприятен мач. Важното е да давам всичко за тима, за почитателите и за фланелката “, споделя Теодор.
Външно той е копие на татко си и сигурно няма нищо инцидентно, че играе на неговия пост, а и взе неговия номер в ЦСКА (14):
„ Като дребен не са ме водили в София на мачове – татко ми се притесняваше да не ми се случи нещо на трибуните поради агитките. Но дядо ми ме взимаше на стадиона на Мизия Кнежа – футболния тим от родния му град. Исках да стана вратар като него. Учеше ме по какъв начин да плонжирам, по какъв начин да пипвам топката, по какъв начин да депозирам... всички вратарски тънкости. Вече когато бях на 13-14 години в школата на ЦСКА, треньорите ме сложиха като централен бранител. Там в действителност се усещам най-добре, това е моята позиция. Явно Господ по този начин е решил “.
21-годишният бранител следва стъпките и на своя татко Валентин Илиев - воин от успеха на „ Анфийлд “ през 2005 година над настоящия европейски първенец Ливърпул. Централният защитник приказва пред клубната телевизия.
„ Направеното от дядо ми и татко ми в ЦСКА ме натоварва с огромна отговорност. Техните достижения са моята същинска мотивация да реализира даже повече от тях. Баща ми ми е разказвал, че той, както и всичките му съотборници по негово време, са си оставяли сърцето на терена. Това може би е било едно от най-силните му качества “, стартира Теодор Иванов.
Той приказва с неспокойствие за „ аленото “ си ДНК и признава, че се вижда в фантазиите си с изпънати победоносно ръце – сходно на татко си на „ Анфийлд “.
„ Доста пъти съм гледал този гол и много пъти съм плакал от страст. Това е нещо неповторимо, вълнувам се по този начин, като че ли аз съм бил на неговото място. Мечтата ми е някой ден това в действителност да се случи и аз да съм на терена на подобен европейски гранд “.
Фамилията задължава, а при него тежестта е двойна, само че надареният защитник наподобява убеден в себе си.
„ Не бих го определил като задължение, преимуществата да си от футболно семейство с такива митове сигурно са доста. Но го има и противоположното – напрежението непрекъснато да се стремиш да си по-добър, да защитиш името на двамата, само че и да покажеш, че можеш да си по-добър и да ги надминеш. Баща ми сподели, че в случай че желая да се наложа в този тим, би трябвало да се разпределям на 100 % и да оставям всичко от себе си на терена, без значение дали съм изиграл добър или неприятен мач. Важното е да давам всичко за тима, за почитателите и за фланелката “, споделя Теодор.
Външно той е копие на татко си и сигурно няма нищо инцидентно, че играе на неговия пост, а и взе неговия номер в ЦСКА (14):
„ Като дребен не са ме водили в София на мачове – татко ми се притесняваше да не ми се случи нещо на трибуните поради агитките. Но дядо ми ме взимаше на стадиона на Мизия Кнежа – футболния тим от родния му град. Исках да стана вратар като него. Учеше ме по какъв начин да плонжирам, по какъв начин да пипвам топката, по какъв начин да депозирам... всички вратарски тънкости. Вече когато бях на 13-14 години в школата на ЦСКА, треньорите ме сложиха като централен бранител. Там в действителност се усещам най-добре, това е моята позиция. Явно Господ по този начин е решил “.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ