5 страхотни вкусотии от близкото минало
Внукът ми не обича нито сладолед, нито шоколад. Той просто още не е опитвал лакомствата, които обичах като дете. Сигурен съм, че ще ги заобича. Съвременните деца даже нямат визия какво са обичали в миналото децата, които през днешния ден са възрастни.
1. Пресен самун от фурната
Да се сдържим да не опитаме, до момента в който се връщахме от селската фурна, просто беше отвън нашите сили. Навикът да сдъвквам крайшниците на хляба ми остана и в зрелост. Моите връстници помнят усета на златисто-кафявия самун даже и в този момент. Тогава никой не беше сюрпризиран от изгризаните комати самун и никой не наказваше децата за това.
2. Филия самун с олио, сол и червен пипер
Или по този начин наречената „ циганска баница “.
Така се бояхме да се приберем да ядем, с цел да не изпуснем най-интересното от игрите, че в отговор на родителските молби да се приберем за обяд, всички единомислещо молехме да ни дадат малко повече време. И нищо, че детският организъм се нуждаеше от поддържа!
В резултат на това майката на някого не устояваше и изваждаше лакомство с червен пипер и благоуханен нарязан самун. Всяка филия самун се заливаше с вкусно слънчогледово олио и от горната страна се поръсваше с едра сол.
Нито едно хлапе не можеше да откаже сходен деликатес. Всичко се изяждаше за броени минути, с цел да продължим игрите си с нова мощ.
3. Захарно петле
Лично аз не ги харесвах, само че приятелят ми Ванчо доста ги обичаше и можеше да изяде няколко части едновременно. Баба му обичаше да му се подиграва, че поради тези захарни петлета има огромна уста. И нашите деца имат такива лакомства, сменени с чупа-чупс.
Като дребен Ванчо се научил по какъв начин да си прави такива петлета вкъщи. Той разтопил захар в лъжица и я изсипа върху паница, която преди този момент беше намазал с масло. Веднъж обаче унищожил медената лъжица на дядо си, за което бил строго осъден.
4. Природна дъвка
Не беше нужно да вървиш до магазина, с цел да дъвчиш дъвка, задоволително бе да имаш черешово дърво в двора. Смолата, която растеше по кората на дърветата, си беше изцяло натурална дъвка.
Но пък кайсиевото дърво растеше в градината на нашия озлобен комшия, тъй че кайсиевата смола трябваше да се набира скрито през нощта.
5. Печен картоф
Родителите ни разрешиха да си вършим огньове в двора от сухи клончета и съчки. И когато дървото беше изцяло изгорено, заравяхме картофи в жарта и по-късно мушкахме нещо остро, с цел да проверим подготвен ли е.
Този картоф беше друго обичано наслаждение за децата. Без да чакаме да изстине, го хвърляхме от едната ръка в другата, духахме и го поглъщахме съвсем без да дъвчем.
