Великото народно събрание - какво представлява и какви правомощия има?
ВНС има прекомерно виновна и значима задача и по тази причина е построен специфичен режим за неговото привикване.
Решението за привикване на Велико народно събрание би трябвало да идва от минимум 2/3 от всички народни представители, т.е най-малко 160.
След като това решение бива гласувано позитивно, в границите на 3 месеца се насрочват избори от Президента на Република България.
След избиране на Велико народно събрание, Народното събрание, взело решение за свикването на Велико народно събрание, се разпуска.
Велико народно събрание се състои от 400 депутати, за разлика от непрекъснато настоящото Народно заседание, формирано от 240 – цели се по-широко посланичество, заради значимостта на работата на учредителния орган.
Въпреки че може да променя Конституцията, Велико народно събрание не може да се произнася по всички въпроси, които сметне за добре, а единствено по тези, за които е категорично свикано.
Щом го направи, следва да прекрати работата си и да се разпусне.
В някои случаи обаче може да се наложи Велико народно събрание да продължи активността си като Народно заседание. Така става след приемане на в този момент настоящата Конституция, когато през 1991 депутатите от VII Велико народно събрание не престават активността си по-дълго от плануваното заради комплицираната политическа конюнктура в страната.
Правомощията на учредителния орган са закрепени в настоящата Конституция.
Велико народно събрание:
-приема нова конституция – главният закон, който предопределя насоката на развиване на страната и правилата на ръководство. Пример за подобен принцип е – „ Република България е правова страна “ и се ръководи съгласно Конституцията и законите;
-решава въпроси, които са свързани с изменение на територията на страната, както и ратифицира (приема закон, с който вкарва в действие) интернационалните контракти, които плануват такова изменение;
-решава въпроси, които са свързани с смяна на формата на държавно ръководство и държавно устройство – промени, свързани с това по какъв начин се образуват основните държавни органи и по какъв начин се реализира властта на локално и централно ниво. България да вземем за пример сега е парламентарна република с локално самоуправление, за разлика от Съединени американски щати, която е президентска република с федеративно устройство. За да се трансформира и България във федерация, следва решението да бъде признато категорично от Велико национално заседание.
-решава въпроси за изменение на правилото, че Конституцията има директно директно деяние – с други думи, че всеки жител на страната ни може непосредствено да се позове на правата си, закрепени в нея, стига естетвено правото да може да бъде упражнено, без да се постанова спомагателна конкретизация от страна на законодателя;
-решава въпроси за изменение на правилото, че контракти, утвърдени по парламентарен ред, оповестени в Държавен вестник и влезнали в действие, стават част от вътрешното право на страната и имат преимущество пред вътрешни правила, които им опонират – това пълномощие дефинира опцията на учредителите да преценяват по какъв метод страната ни да бъде обвързана от интернационалните контракти, по които е страна;
-решава въпроси за изменение на правилото, че главните права на жителите са неотменими;
-решава въпроси за изменение на възбраната при оповестяване на военно или изключително състояние да бъде лимитирано упражняването главните права като живот, физическа и телесна цялост, право на обективен правосъден развой, цялост на персоналния живот, независимост на съвестта, мисълта, независимост на избор на изповедание, религиозни или атеистични възгледи;
-решава въпроси за изменение и допълнение на процедурата за смяна и приемане на Конституцията.
Борисов разгласи решенията си - предлага привикване на Велико Народно събрание
Решението за привикване на Велико народно събрание би трябвало да идва от минимум 2/3 от всички народни представители, т.е най-малко 160.
След като това решение бива гласувано позитивно, в границите на 3 месеца се насрочват избори от Президента на Република България.
След избиране на Велико народно събрание, Народното събрание, взело решение за свикването на Велико народно събрание, се разпуска.
Велико народно събрание се състои от 400 депутати, за разлика от непрекъснато настоящото Народно заседание, формирано от 240 – цели се по-широко посланичество, заради значимостта на работата на учредителния орган.
Въпреки че може да променя Конституцията, Велико народно събрание не може да се произнася по всички въпроси, които сметне за добре, а единствено по тези, за които е категорично свикано.
Щом го направи, следва да прекрати работата си и да се разпусне.
В някои случаи обаче може да се наложи Велико народно събрание да продължи активността си като Народно заседание. Така става след приемане на в този момент настоящата Конституция, когато през 1991 депутатите от VII Велико народно събрание не престават активността си по-дълго от плануваното заради комплицираната политическа конюнктура в страната.
Правомощията на учредителния орган са закрепени в настоящата Конституция.
Велико народно събрание:
-приема нова конституция – главният закон, който предопределя насоката на развиване на страната и правилата на ръководство. Пример за подобен принцип е – „ Република България е правова страна “ и се ръководи съгласно Конституцията и законите;
-решава въпроси, които са свързани с изменение на територията на страната, както и ратифицира (приема закон, с който вкарва в действие) интернационалните контракти, които плануват такова изменение;
-решава въпроси, които са свързани с смяна на формата на държавно ръководство и държавно устройство – промени, свързани с това по какъв начин се образуват основните държавни органи и по какъв начин се реализира властта на локално и централно ниво. България да вземем за пример сега е парламентарна република с локално самоуправление, за разлика от Съединени американски щати, която е президентска република с федеративно устройство. За да се трансформира и България във федерация, следва решението да бъде признато категорично от Велико национално заседание.
-решава въпроси за изменение на правилото, че Конституцията има директно директно деяние – с други думи, че всеки жител на страната ни може непосредствено да се позове на правата си, закрепени в нея, стига естетвено правото да може да бъде упражнено, без да се постанова спомагателна конкретизация от страна на законодателя;
-решава въпроси за изменение на правилото, че контракти, утвърдени по парламентарен ред, оповестени в Държавен вестник и влезнали в действие, стават част от вътрешното право на страната и имат преимущество пред вътрешни правила, които им опонират – това пълномощие дефинира опцията на учредителите да преценяват по какъв метод страната ни да бъде обвързана от интернационалните контракти, по които е страна;
-решава въпроси за изменение на правилото, че главните права на жителите са неотменими;
-решава въпроси за изменение на възбраната при оповестяване на военно или изключително състояние да бъде лимитирано упражняването главните права като живот, физическа и телесна цялост, право на обективен правосъден развой, цялост на персоналния живот, независимост на съвестта, мисълта, независимост на избор на изповедание, религиозни или атеистични възгледи;
-решава въпроси за изменение и допълнение на процедурата за смяна и приемане на Конституцията.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ




