Албанската бира е на изчезване
Вносните бири не престават да заемат все по-голямо място на албанския пазар, до момента в който търсенето на локална бира остава лимитирано и през летните месеци, оповестява албанското икономическо списание „ Монитор “.
За първите седем месеца на 2024 година вносната бира на албанския пазар заема дял от 60 %, до момента в който през 2016 година делът ѝ е бил 42 %, съгласно данни на албанските митници.
Около 40 % от търсенето на бира се покрива от албанското произвеждане, като обстановката е била сходна и преди година, отбелязва „ Монитор “.
Увеличаването на каузи на вносната бира е повлияно от загубата на конкурентоспособност на локалната бира, съгласно локалните производители.
Адриан Костачи, началник на пивоварните " Корча " (Korça) и " Тирана " (Tirana), сподели за " Монитор ", че с нарастването на акциза продажните цени на локалното произвеждане са съвсем същите като цените на вносните бири.
Според него с тези продажни цени производителите не могат да покрият разноските си, защото повишаването автоматизирано би понижило потреблението. Той твърди, че това води локалното албанско произвеждане до цялостен колапс.
Артан Строка, основен изпълнителен шеф на компанията T.E.A и бирата " Каон " (Kaon), която се създава в Албания от 1996 година, сподели на собствен ред пред " Монитор ", че локалните производители не могат да оцелеят в условия, при които 60 % от продаваната бира е вносна.
Строка сподели, че до момента в който производителите съумяват да оцеляват през летните месеци, през зимния интервал няма продажби и те ще се сблъскат с компликации със задържането на чиновниците си.
Други производители потвърдиха, че бирената промишленост изпитва усложнения и локалното произвеждане бива сменено от по-евтини италиански бири като „ Перони “ (Peroni) или даже косовската „ Пея “ (Peja).
Те желаеха интервенция от страна на албанското държавно управление, като приканиха за осъществяване на разисквания и съответен разбор на обстановката с локалните пивоварни.
Преди фискалните промени производството в страната беше таксувано с 360 албански леки (малко над 7 лева – бел. ред.) на хектолитър за производители под 200 000 хектолитра, до момента в който за произвеждане над това равнище акцизът беше 710 албански леки (близо 14 лева – бел. ред.). След измененията в закона за акцизите от 1 януари 2023 година данъкът беше уеднаквен на 710 албански леки за производители под и над 200 000 хектолитра – както локални, по този начин и задгранични.
Новият закон беше обжалван в Конституционния съд, където Асоциацията на производителите и търговците на алкохолни питиета изиска частична анулация на закона за акцизите в частта, която планува унифициране на акциза за малцова бира за всички производители, без значение от размера на годишното произвеждане.
След разглеждане на делото обаче Конституционният съд на 16 юли 2024 година реши през юли 2024 година да остави в действие новия закон. Съдът реши, че по време на процеса не е потвърдено, че законовите промени са засегнали същността на свободата на икономическата активност или са я изложили на риск до степен, в която съществуването ѝ се слага под въпрос, отбелязва „ Монитор “.
