Татяна Буруджиева: Радев е тежко изнервен, проектът му не става
Вносителите на петия избор на съмнение би трябвало да отговорят на въпроса имат ли концепция какво ще вършат, в случай че държавното управление падне. Трябва да стане ясно, откакто са дружно в този избор на съмнение, те могат ли да бъдат дружно и в ръководството и дали хората ще ги одобряват? Но вносителите в никакъв случай няма да могат да изразят това, разяснява политологът доцент Татяна Буруджиева. Според нея президентът е тежко раздразнителен, тъй като не може да осъществя политическия си план.
" От позиция на политическите науки, когато приказваме за гражданско неодобрение, имаме поради по-различно обединяване на хората в тяхното неодобрение. В момента недоволството е по проблеми, всеки се пробва да осъществя своя интерес, освен това неодобрение и в този смисъл това е всекидневно положение за нас, политолозите, в едно общество, в което жителите имат цялостно право да стачкуват като няма чуваемост и никой не им обръща внимание на техните проблеми, когато те са недоволни от забавянето на тези проблеми или изобщо няма решение. Това положение в политическото държание по никакъв метод не може да бъде несъмнено като неодобрение, което може да повлияе върху посоката, положението и развиването на политическия развой в една страна ", показва политологът в изявление за в. " Труд ".
" Като че ли се намираме в есента на потвърдено невъзможни обединения, които обаче се образуват и действат - едната в държавното управление, другата в опозицията. Властта не се взима с такива обединения. Вотът на съмнение неслучайно е 80 страници, тъй като всеки, който взе участие в него, държи тъкмо неговите неща да са записани там. Така че вотът съставлява просто физическо и времево събиране на едни хора, които ще приказват разнопосочно, всеки закрепен в своето си и ще приказват единствено на личните си гласоподаватели, които по този начин или другояче са ги подкрепили към този момент с изборите. Този избор по-скоро наподобява като поддръжка за статуквото, тъй като не се приказва на огромната част от хората, не се свързва този въпрос с техните ежедневни проблеми, които ги вълнуват. Аз съм сигурна, че значими неща ще се дискутират, единствено че самият обред на вота изисква друга конструкция - да ги вкараш в този обред, след което да ги върнеш назад в нормалното им всекидневие, бидейки отдадени, с възприятието на една общественост, която има една идея. Всичкото това нещо не може да бъде реализирано с представители, които ще гледат да изтикат на напред във времето личната си партия и ритуалът ще бъде разрушен на голям брой участници, които нямат обща рамка на виждане ", показва Буруджиева.
" Те желаят държавното управление да падне, само че по един доста характерен метод. Лидерът на МЕЧ сподели - ние не можем да ги свалим, само че те би трябвало сами да се махнат! Това е тийнейджърско държание - не одобрявам родителите си, тъй като желая да бъда друг, само че си оставам в къщи. Така е и с опозицията - оставят това държавно управление, надявайки се, че то единствено ще се изпари.
Те би трябвало да приказват, само че доста е значимо по какъв начин ще приказват, оставям настрани и какво, тъй като те към момента стоят на плоскостта на общото говорене - „ дълбоката страна “ е общо говорене. По-голямата част от жителите нямат никаква концепция какво би трябвало да се вкара в това разбиране „ дълбока страна “, както и още почти нямат разбиране какво е това народна власт. За нея всеки има свои визии по въпроса, а за „ дълбоката страна “ даже нямат такива. Представете си какъв брой говорене е належащо, с цел да може в съзнанието на хората да се образува явен облик, който да е това, което опозицията желае те да схващат под „ превзета страна “.
Първо би трябвало да има страна, която да се превзема. Едно е да се завладее племе - има анализатори, които настояват, че се държим като племе и в доста връзки това е по този начин - друго е да завладееш монархия, напълно трето е да завладееш страна, която се състои от доста провинции и части на въздействие на разнообразни хора. Но държател е належащо да има... ", счита Буруджиева.
" Протестите се спихнаха. Откакто бяха оповестени, те влязоха в няколко етапи. Първо беше против това да се арестуват хора по този метод като кмета на Варна, което най-вече провокира хората да излязат да стачкуват. После се откри, че това не може да се поддържа и потеглиха към „ нас ни бият “, единствено тъй като ние сме неприятните, а тези употребяват властта за политически цели. И това не може да просъществува дълго време, след което се оказа, че демокрацията е в заплаха и митингът излезе в отпуск. Това е непоносимо изкривяване на този инструмент - политическия митинг. Да прибавя и обстоятелството, че внезапно се оказа, че ние имаме и политически пандизчии. Не знам до каква степен е ефикасна тази серпантина да превъртаме нещата и да симулираме политически митинг. Да не се окаже, че спиралата води надолу! ", посочи тя.
" Членовете на опозицията би трябвало да отговорят на този въпрос, би трябвало да стане ясно, откакто са дружно в този избор на съмнение, те могат ли да бъдат дружно в ръководството. Защото когато вотът е импортиран от тази съдружна форма, те би трябвало да покажат, че ще могат да ръководят дружно и дали хората ще одобряват в бъдеще една такава коалиция. Но те в никакъв случай няма да могат да изразят това нещо. Дотук е ясно, че дружно не могат да смъкват държавното управление. Не оферират опция за ръководството, ние жителите станахме като арменския поп - идва избор на съмнение и стартират да ни изясняват какви неприятни неща ни се случват, действайте. Това почва да наподобява на едно деяние, което Наказателният кодекс санкционира - тласкане към самоубийство. Последните четири години изборите бяха в тази психическа парадигма. В тази обстановка хората се мъчат да схванат къде има нещо, което да им аргументи по-малко зло. Техният фокус не е опозицията, нито Народното събрание, а държавното управление, за което се надяват да не се препъва доста ", разяснява политологът.
" Управляващите няма от какво да се тормозят, няма никакъв сигнал, че вотът на съмнение може да бъде употребен рационално. За мен би било по-сериозно, в случай че и ръководещите употребяват вота на съмнение, тъй като той не е единствено опозицията да приказва, и ръководещите би трябвало да приказват. Колкото повече приказват, толкоз по-трудно ще бъде на опозицията да вземе думата, в случай че щете... ", сподели доцент Буруджиева.
" Отговорностите и резултатите от това ръководство се носят от партията ГЕРБ и другите две партии в обединението. Те не се носят съответно от Желязков и от министрите. Така че в политически проект разумно е водачите на партии да са основно значими за всичко това, което прави държавното управление и да могат да се дистанцират, когато се наложи. Защото едно е да имаш позиция какво би трябвало да се прави и друго е по какъв начин то се извършва.
Друг е въпросът, че българинът и опозицията насочват рецензията си персонално. Далеч по-лесно е да се опитваме да разберем какво се случва поради това кой тъкмо се е появил и го е споделил, кой зад кого е застанал, каква му е била физиономията, дали е по фланелка или не... Всъщност става въпрос за естествени политически дейности от страна на Пеевски - като поддържа в Народното събрание, той носи и отговорността за това болшинство, без него няма да го има. И естественото държание е постоянно да реагира. Политическите водачи се държат обикновено, те са доста дълго в политиката. В политиката трябда да чувстваш, когато отговорността е при теб, тъй като тези водачи ще рискуват политическата си кариера, не министрите. А един министър-председател би трябвало да стои по различен метод. Просто нашият министър председател не може да си създаде собствен личен престиж. Според мен той има относително висок положителен рейтинг, тъй като се появява до водачите, които са недолюбвани и на този декор той събира повече позитивни реакции. Но самичък по себе си министър-председателят няма задоволително престиж, не е посочил, че той е настоящото лице и сериозен министър-председател, който управлява и ръководи този Министерски съвет. И допускам, че това е въплъщение на положението на Министерския съвет, което не е добре ", твърди тя.
На въпрос за втората съпротива в лицето на Румен Радев, който подлага на критика кабинета, доцент Буруджиева отбелязва, че в това време той изяснява какъв брой ужасно добре е в България и по тази причина идват вложители.
" Вижте какво приказва и по какъв начин си трансформира оценките за страната по отношение на обстановката, в която се намира. Това, което е несъмнено за него е, че той не употребява властта си на общественик, а в действителност стои на полето на политическите партии, където обаче няма власт и може да го играе единствено съпротива. Докато в случай че стои на терена на държавника, има всичката власт и няма кой да му я оспори. Така че, да, има още една съпротива, само че тя е доста характерна. Първо е с изтичащ период на валидност и това от ден на ден слага въпроса този човек къде ще застане откакто излезе от президентската институция? Неговият план за нова конституция по този начин и почина някъде, само че Радев получи план за конституция, който беше осъществен и му сътвори доста проблеми, изключително със служебните му кабинети.
Когато нещо не направиш в политиката, то различен го прави. Според мен дългите години на говорене, че ще има политически план на президента, бяха мотив за това за какво той по този начин се намесва в работата на политическите партии и в изпълнителната власт. Непрекъснатото подклаждане на огъня, че той ще сътвори партия, която ще ръководи, че той е опция преди да е основал партия, беше основно значима обосновка за неговото държание. Това свърши работа и хората го смятаха за контрапункт и за индивида, който може да даде алтернативата. Но това се счупи с „ Продължаваме промяната “ и от този момент трендовете на доверие към президента вървят надолу. Аз персонално одобрявам като фантазия този план. Проблемът ще го сътвори или не не е съответен въпрос. По-скоро изнервянето и реакциите му, които гледаме от 9 май насам, са тъкмо тъй като не може да реализира този собствен план. Още в първата си акция сподели, че ще промени президентската институция. И действаше в посока тя да е част от изпълнителната власт, в сравнение с да е символичната власт в обществото. И направи президентската институция, която би трябвало да сплотява народа, да действа на напълно друга повърхност. Не бива да забравяме какъв брой хора си отидоха от президентството поради това. Останалото малко ядро на „ Дондуков “ 2 работи по този начин, както работят политическите партии, което унищожава всичко.
Президентската акция стартира. Този път година и нещо преди изборите, тъй като залогът е доста огромен. Според мен президентските избори са основно значими, тъй като след тях ще стартират действителните борби за властта - на локално и на национално ниво. Парламентарни избори скоро не се обрисуват и по тази причина партиите доста овреме имат своите тактики за президентските. Кандидатът на ГЕРБ е един от сигурните участници на балотажа и то като първа позиция, най-малко към този момент. Много е значимо да се завоюват президентските избори точно в годината на въвеждането на еврото. А синхронизацията на един претендент сред ГЕРБ и ДПС-НН му дава безапелационен късмет за победа ", счита Татяна Буруджиева.
" От позиция на политическите науки, когато приказваме за гражданско неодобрение, имаме поради по-различно обединяване на хората в тяхното неодобрение. В момента недоволството е по проблеми, всеки се пробва да осъществя своя интерес, освен това неодобрение и в този смисъл това е всекидневно положение за нас, политолозите, в едно общество, в което жителите имат цялостно право да стачкуват като няма чуваемост и никой не им обръща внимание на техните проблеми, когато те са недоволни от забавянето на тези проблеми или изобщо няма решение. Това положение в политическото държание по никакъв метод не може да бъде несъмнено като неодобрение, което може да повлияе върху посоката, положението и развиването на политическия развой в една страна ", показва политологът в изявление за в. " Труд ".
" Като че ли се намираме в есента на потвърдено невъзможни обединения, които обаче се образуват и действат - едната в държавното управление, другата в опозицията. Властта не се взима с такива обединения. Вотът на съмнение неслучайно е 80 страници, тъй като всеки, който взе участие в него, държи тъкмо неговите неща да са записани там. Така че вотът съставлява просто физическо и времево събиране на едни хора, които ще приказват разнопосочно, всеки закрепен в своето си и ще приказват единствено на личните си гласоподаватели, които по този начин или другояче са ги подкрепили към този момент с изборите. Този избор по-скоро наподобява като поддръжка за статуквото, тъй като не се приказва на огромната част от хората, не се свързва този въпрос с техните ежедневни проблеми, които ги вълнуват. Аз съм сигурна, че значими неща ще се дискутират, единствено че самият обред на вота изисква друга конструкция - да ги вкараш в този обред, след което да ги върнеш назад в нормалното им всекидневие, бидейки отдадени, с възприятието на една общественост, която има една идея. Всичкото това нещо не може да бъде реализирано с представители, които ще гледат да изтикат на напред във времето личната си партия и ритуалът ще бъде разрушен на голям брой участници, които нямат обща рамка на виждане ", показва Буруджиева.
" Те желаят държавното управление да падне, само че по един доста характерен метод. Лидерът на МЕЧ сподели - ние не можем да ги свалим, само че те би трябвало сами да се махнат! Това е тийнейджърско държание - не одобрявам родителите си, тъй като желая да бъда друг, само че си оставам в къщи. Така е и с опозицията - оставят това държавно управление, надявайки се, че то единствено ще се изпари.
Те би трябвало да приказват, само че доста е значимо по какъв начин ще приказват, оставям настрани и какво, тъй като те към момента стоят на плоскостта на общото говорене - „ дълбоката страна “ е общо говорене. По-голямата част от жителите нямат никаква концепция какво би трябвало да се вкара в това разбиране „ дълбока страна “, както и още почти нямат разбиране какво е това народна власт. За нея всеки има свои визии по въпроса, а за „ дълбоката страна “ даже нямат такива. Представете си какъв брой говорене е належащо, с цел да може в съзнанието на хората да се образува явен облик, който да е това, което опозицията желае те да схващат под „ превзета страна “.
Първо би трябвало да има страна, която да се превзема. Едно е да се завладее племе - има анализатори, които настояват, че се държим като племе и в доста връзки това е по този начин - друго е да завладееш монархия, напълно трето е да завладееш страна, която се състои от доста провинции и части на въздействие на разнообразни хора. Но държател е належащо да има... ", счита Буруджиева.
" Протестите се спихнаха. Откакто бяха оповестени, те влязоха в няколко етапи. Първо беше против това да се арестуват хора по този метод като кмета на Варна, което най-вече провокира хората да излязат да стачкуват. После се откри, че това не може да се поддържа и потеглиха към „ нас ни бият “, единствено тъй като ние сме неприятните, а тези употребяват властта за политически цели. И това не може да просъществува дълго време, след което се оказа, че демокрацията е в заплаха и митингът излезе в отпуск. Това е непоносимо изкривяване на този инструмент - политическия митинг. Да прибавя и обстоятелството, че внезапно се оказа, че ние имаме и политически пандизчии. Не знам до каква степен е ефикасна тази серпантина да превъртаме нещата и да симулираме политически митинг. Да не се окаже, че спиралата води надолу! ", посочи тя.
" Членовете на опозицията би трябвало да отговорят на този въпрос, би трябвало да стане ясно, откакто са дружно в този избор на съмнение, те могат ли да бъдат дружно в ръководството. Защото когато вотът е импортиран от тази съдружна форма, те би трябвало да покажат, че ще могат да ръководят дружно и дали хората ще одобряват в бъдеще една такава коалиция. Но те в никакъв случай няма да могат да изразят това нещо. Дотук е ясно, че дружно не могат да смъкват държавното управление. Не оферират опция за ръководството, ние жителите станахме като арменския поп - идва избор на съмнение и стартират да ни изясняват какви неприятни неща ни се случват, действайте. Това почва да наподобява на едно деяние, което Наказателният кодекс санкционира - тласкане към самоубийство. Последните четири години изборите бяха в тази психическа парадигма. В тази обстановка хората се мъчат да схванат къде има нещо, което да им аргументи по-малко зло. Техният фокус не е опозицията, нито Народното събрание, а държавното управление, за което се надяват да не се препъва доста ", разяснява политологът.
" Управляващите няма от какво да се тормозят, няма никакъв сигнал, че вотът на съмнение може да бъде употребен рационално. За мен би било по-сериозно, в случай че и ръководещите употребяват вота на съмнение, тъй като той не е единствено опозицията да приказва, и ръководещите би трябвало да приказват. Колкото повече приказват, толкоз по-трудно ще бъде на опозицията да вземе думата, в случай че щете... ", сподели доцент Буруджиева.
" Отговорностите и резултатите от това ръководство се носят от партията ГЕРБ и другите две партии в обединението. Те не се носят съответно от Желязков и от министрите. Така че в политически проект разумно е водачите на партии да са основно значими за всичко това, което прави държавното управление и да могат да се дистанцират, когато се наложи. Защото едно е да имаш позиция какво би трябвало да се прави и друго е по какъв начин то се извършва.
Друг е въпросът, че българинът и опозицията насочват рецензията си персонално. Далеч по-лесно е да се опитваме да разберем какво се случва поради това кой тъкмо се е появил и го е споделил, кой зад кого е застанал, каква му е била физиономията, дали е по фланелка или не... Всъщност става въпрос за естествени политически дейности от страна на Пеевски - като поддържа в Народното събрание, той носи и отговорността за това болшинство, без него няма да го има. И естественото държание е постоянно да реагира. Политическите водачи се държат обикновено, те са доста дълго в политиката. В политиката трябда да чувстваш, когато отговорността е при теб, тъй като тези водачи ще рискуват политическата си кариера, не министрите. А един министър-председател би трябвало да стои по различен метод. Просто нашият министър председател не може да си създаде собствен личен престиж. Според мен той има относително висок положителен рейтинг, тъй като се появява до водачите, които са недолюбвани и на този декор той събира повече позитивни реакции. Но самичък по себе си министър-председателят няма задоволително престиж, не е посочил, че той е настоящото лице и сериозен министър-председател, който управлява и ръководи този Министерски съвет. И допускам, че това е въплъщение на положението на Министерския съвет, което не е добре ", твърди тя.
На въпрос за втората съпротива в лицето на Румен Радев, който подлага на критика кабинета, доцент Буруджиева отбелязва, че в това време той изяснява какъв брой ужасно добре е в България и по тази причина идват вложители.
" Вижте какво приказва и по какъв начин си трансформира оценките за страната по отношение на обстановката, в която се намира. Това, което е несъмнено за него е, че той не употребява властта си на общественик, а в действителност стои на полето на политическите партии, където обаче няма власт и може да го играе единствено съпротива. Докато в случай че стои на терена на държавника, има всичката власт и няма кой да му я оспори. Така че, да, има още една съпротива, само че тя е доста характерна. Първо е с изтичащ период на валидност и това от ден на ден слага въпроса този човек къде ще застане откакто излезе от президентската институция? Неговият план за нова конституция по този начин и почина някъде, само че Радев получи план за конституция, който беше осъществен и му сътвори доста проблеми, изключително със служебните му кабинети.
Когато нещо не направиш в политиката, то различен го прави. Според мен дългите години на говорене, че ще има политически план на президента, бяха мотив за това за какво той по този начин се намесва в работата на политическите партии и в изпълнителната власт. Непрекъснатото подклаждане на огъня, че той ще сътвори партия, която ще ръководи, че той е опция преди да е основал партия, беше основно значима обосновка за неговото държание. Това свърши работа и хората го смятаха за контрапункт и за индивида, който може да даде алтернативата. Но това се счупи с „ Продължаваме промяната “ и от този момент трендовете на доверие към президента вървят надолу. Аз персонално одобрявам като фантазия този план. Проблемът ще го сътвори или не не е съответен въпрос. По-скоро изнервянето и реакциите му, които гледаме от 9 май насам, са тъкмо тъй като не може да реализира този собствен план. Още в първата си акция сподели, че ще промени президентската институция. И действаше в посока тя да е част от изпълнителната власт, в сравнение с да е символичната власт в обществото. И направи президентската институция, която би трябвало да сплотява народа, да действа на напълно друга повърхност. Не бива да забравяме какъв брой хора си отидоха от президентството поради това. Останалото малко ядро на „ Дондуков “ 2 работи по този начин, както работят политическите партии, което унищожава всичко.
Президентската акция стартира. Този път година и нещо преди изборите, тъй като залогът е доста огромен. Според мен президентските избори са основно значими, тъй като след тях ще стартират действителните борби за властта - на локално и на национално ниво. Парламентарни избори скоро не се обрисуват и по тази причина партиите доста овреме имат своите тактики за президентските. Кандидатът на ГЕРБ е един от сигурните участници на балотажа и то като първа позиция, най-малко към този момент. Много е значимо да се завоюват президентските избори точно в годината на въвеждането на еврото. А синхронизацията на един претендент сред ГЕРБ и ДПС-НН му дава безапелационен късмет за победа ", счита Татяна Буруджиева.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ