Вносители на законопроекта са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски,

...
Вносители на законопроекта са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски,
Коментари Харесай

Очаква се бавната писта на конституционните промени да започне ...

Вносители на законопроекта са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.

 

След ръководителят на Народното събрание Росен Желязков разгласи, че промените не събират три четвърти от гласовете и предлагането не е признато. Но тъй като получава повече от две трети, на първо гласоподаване планът може да бъде препоръчан още веднъж не по-рано от два месеца, считано от 6 октомври, обясни той.

 

При същият брой гласове като на 6 октомври - т.е. 161, измененията ще се смятат за признати на първо четене Критичният най-малко гласове за тях е 160.

 

" " Видя се, че има болшинство, което въпреки и по бавната писта, има политическата воля и визия да одобри промени в Конституцията ",, член на парламентарната група на „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ) след първото гласоподаване на промените в Конституцията.
 

Според Конституцията, както и съгласно признатите процедурни правила за гласоподаване на промените в главния закон, планът се  обсъжда и приема на три гласувания в разнообразни дни. Той е признат на първо четене, в случай че за него са дали своят вот три четвърти от всички народни представители. Ако получи по-малко от три четвърти, само че не по-малко от две трети от гласовете на всички депутати, се слага за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, в случай че за него са дали своят вот не по-малко от две трети от всички народни представители, написа Българска телеграфна агенция.

 

Сред главните акценти в него е подсилване независимостта на съда посредством структурна промяна на Висшия правосъден съвет (ВСС), промяна на прокуратурата, промяна на институцията на служебния кабинет, транспарантен избор на самостоятелни регулаторни и контролни органи.

 

Предлага се Висшият правосъден съвет да остане административен и кадрови орган единствено за съдиите. Предвижда се и основаване на Прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите. 

 

В плана е заложено съкращаване на парламентарната квота във Висш съдебен съвет до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират директно от съдиите, като съставляват другите равнища на правосъдната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Според плана, Висш съдебен съвет се ръководи от ръководителя на Върховен касационен съд, а в негово неявяване — от ръководителя на Върховен административен съд. 

 

Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната социална квота, като задачата е да се ускори публичният контрол върху активността на прокуратурата, да се подсигурява нейната самостоятелност, само че и отчетност, както и да се подсигурява по-голямата самостоятелност на редовите прокурори посредством понижаване въздействието на основния прокурор. В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от 10 членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама - директно от прокурорите, един - от следователите, и един - от основния прокурор, като член по право. Предлага се функционалностите на прокуратурата да се съсредоточат главно в наказателното правосъдие, като се лимитират пълномощията на основния прокурор. Въвежда се и детайл на децентрализация на прокуратурата.

 

Предвижда се и уреждането на самостоятелна конституционна тъжба, тъй че всеки един български жител при избрани условия да има опция директно да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по метод, който не подхожда на Конституцията.

Други промени са свързани с уреждането на механизма за назначение на служебно държавно управление. 

 

В дневния ред на Народното събрание е и ново разискване на Закона за одобрение на Споразумението сред Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на защитата на Украйна за безплатно даване на бронирана транспортна техника, върнат за ново обсъждане с декрет на президента от 4 декември. На 5 декември Комисия по защита преодоля ветото на президента.

 

ФрогНюз
 
Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР