Александър Балкански-младши: Защо не останах в Америка
Внимавай, като се жениш. Ние сме италианци. При нас разводи няма. „ Това, което татко ми чул от баба ми Лола, а тя от нейния татко, се повтаряше от потомство на потомство като някое висшо проклинание. И аз го бях чувал, само че в живота прекомерно постоянно вършим тъкмо това, което околните ни упорстват да не вършим. „ Теоретически аз бях доста добре квалифициран за брака. Точка по точка знаех че той е доста значим, че доста би трябвало да внимавам, преди да реша да се посветя на фамилията. Знаех, че нямам никакви шансове да се оженя за някаква университетска преподавателка, учителка по музика или собственичка на книжарница, колкото и да се харесвахме. Когато за първи път чух, че Менделсоновит брачен марш чука на вратата ми, към този момент имах зад тила си задоволително бурни ергенски години. Бях изпитал на гърба си цялата палитра от усеща, страсти, горчивини, наслади и подлости, ревности, изневери които неизбежно съпътстват връзките сред мъжа и дамата. Така притежавах и задоволително на практика знания. за това хоро, което, както настояват мнозина се играе с вериги. Човек и добре да живее, все в миналото се дами. Банална фраза, само че моят случай не бе тъкмо подобен. Аз имах задоволително съображение да го направя. Никол бе ослепително красива. Върхът в моята сантиментална сбирка, в която, дано не звучи самохвално, грозни дами нямаше.
Трябва ли да споделям ли, че не се запознахме в библиотеката,. Никол беше противовес. Жонглираше с крайници, изстрелваше във въздуха лъскави цилиндри и топки и им се радваше като непослушно дете. Много гръмък номер. Публиката я харесваше. Обичах да я виждам и да се веселя на фантастичното й тяло. Николай не бе на същото мнение: Брат ми, това място не е за теб, споделяше.
Три години живяхме хармонично, прелестно и пълноценно като в сладникавите любовни филми, в който основните герои доближават до дълбока напреднала възраст. Въпреки че нещата сред нас бяха релативно постоянни, взехме решение и да ги узаконим. За по несъмнено. Подписахме документа, които дамата от кметството ни сервира, целунахме се протоколно, и станахме семейство, а в действителност си беше същото. Но въпреки и подсилен от закона, една нощ бракът ни се срути за момент. Свлече се като пясъчна кула. И ето тук, колкото и да е тривиално, би трябвало да намеся тъщата. Не тъй като тъщите са основните героини в фамилните свади на дъщерите си, а поради историческата истина. Беше тъкмо по този начин:
Никол имаше рожден ден. Изключително благо празненство. Тя сияеше, аз също. Гледах я, красива, секси, интелигентна... Това е моята жена, споделях си, с висока доза горделивост. И не щеш ли пристигна репликата на тъщата. Пийнала тя две уискита, набрала кураж и сподели:
„ Николай се е ожени за щерка ми, с цел да си оправи положението”.
Освен обидно, това беше и погрешно. С „ Колелото на гибелта “ бяхме гвоздеят на програмата на цирк „ Кроне “. Печелех доста повече от Никол, а това че тя е чиста арийка, ни най малко не засягаше високото ми българско самочувствие. В ресторанта съумях да запазя успокоение, само че като се прибрахме кипнах:.
- Какви са тези нелепости, които приказва майка ти?
Отговорът опустоши за момент всичката ми обич, италианските обети за развода и брачното удостоверение.
- Щом майка ми смята по този начин, значи е права!.
- Какво-о-о?
В този момент престанах да бъда благородният влюбен джентълмен и брачен партньор. Дадох два часа на скъпата ми Никол да си прибере багажа и се разделихме без целувки. През идващите пет години, постоянно си спомнях думите на татко ми, и баба ми, че човек би трябвало да си отворя очите, като се дами. Две петилетки продължи борбата ми да получа бракоразвод. Не проумявах за какво някогашната ми брачна половинка по този начин настойчиво се мъчи да резервира брака ни. Не мислех, че от обич, а с цел да ми отмъщава. Жените обичат тези работи. Тогава разбрах какъв брой необичайно и едва животно е мъжът. Непрекъснато търсех някой да ме утешава и естествено това бе, една от най-близките ми приятелки. Тя научи всичко за мен и аз за нея, давахме си препоръки и кураж, само че със зъби и нокти се опитвахме да не прекрачим тънката граница на другарството.. В последна сметка това се случи. Всичко, рухна след една целувка. В мига, в който устните ни се сляха, ми стана ясно, че с другарството ни, е свършено.
Александър дружно с татко си учен Балкански и брат си Николай пред фамилната звезда на алеята на славата
Патрисия бе чудно красива американка и една от най-хубавите дресьорки на слонове и тигри в света. Така че да опитоми и един българин, надали е представлявало някаква особена компликация за нея. Шефовете на„ Кроне “бяха гневни, откакто схванаха, че в резултата на старанието ми, Патрисия бързо забременя. Много скоро щях да стана татко, а циркът загуби най-хубавата си дресьорка.
През 2000 години се роди цирк „ Монте Карло “ “ Останах до края на първия сезон. Но през 2002 година взех решение, че е време да приключа дефинитивно с артистичната си кариера и да остава донжуанските си привички в минало. От през днешния ден нататък ще бъда брачен партньор и татко, споделих си, до момента в който гледах по какъв начин самолета каца върху онази далечна земя, която надълбоко съм уважавал, само че не съм харесвал, още по-малко пък съм желал да пребивавам там- Америка.
Живеехме във Флорида, в фамилната плантация за слонове на новото ми семейство Зербини. След Клаудио се оказа се, че идва и вторият ми наследник Алекс. С Патрисия имахме статут на годеници, необременени от всевъзможни публични брачни свидетелства и контракти.
Тъсът ми Тарзан Зербини, беше характерен сицилианец, което напълно отговаряше на произхода му, макар че бе роден във Франция. Французойка бе и неговата брачна половинка, в тази ситуация моята тъща.
Тарзан бе направил солидна кариера като дресьор на слонове. А когато в качеството на шурей, попаднах в къщата му, имаше три цирка и много служащи. Те пък си приличаха по това, че получаваха обезпокоително сърцетуптене единствено като го видят. Никой нямаше куража да му опонира или не дай си, боже да се скара с него.
Но не и аз. Спорехме доста, от време на време прекомерно остро, само че постоянно по работа. Трите цирка даваха по четири представления дневно. Два от тях играеха в зали, а третият обикаляше с шапито. Представленията бяха авансово изкупени, от другари на Зербини-масони за цялата година. Те продаваха билетите, като слагаха своята надценка и от това печелеха. 5000 места бяха постоянно заети.
Зербини ме вкара във всичките секрети на бизнеса си и бързо го заместих като управител на цялата компания. Вече се чуваше, въпреки и под сурдинка, че съм станал дясната му ръка. Харесваше ме. Дори един път ми сподели: „ Николай, ти си синът, който постоянно съм мечтал да имам”. Късметът обаче не е бил на негова страна. Тарзан имаше четири дъщери и четирима зетьове. Не всички от тях бяха актьори или се вълнуваха от цирковете.
Семейството Зербини имаше двадесет слона. Единият от тях бе извънреден образец. Размерите му бяха внушителни, хубав, доблестен, в никакъв случай не беше удрян. Цената му бе един милион $, само че Патрисия и дума на искаше да чуе да го продава.
Когато някое от животните умреше, погребваха го право, с вдигнат нагоре хобот. Говореше се, че след години скелетът му ще коства повече от живия образец.
За да се потвърдя или може би, с цел да защитя достойнството си, работех непрекъснато. Не ми оставаше време даже да видя децата си. Идвах с възпитанието на актьор, седмо потомство, правоприемник на славна династия. Циркът бе за мен вяра. Манежът храм, свещено място, което никой няма право да скверни. Цял живот съм живял по законите на тази библия. И внезапно видях други правила. Храмът се оказа елементарна банка. Изкуството го нямаше. Всичко бе пари, смачкани спектакли, небрежно свършена работа и ламтеж за огромни възнаграждения.
Попаднах измежду богати хора. Бях на тяхната маса, един от фамилията, а не бях благополучен. Това не е моят свя, споделях си всяка заран. Нямаше го моят плодов сок, баницата ми, шкембе чорбата, приятелите, които можеха да дойдат у дома когато и да е, а не след дълги предварителни ангажименти. Исках да подвигна телефона и да кажа на някой: „ Ела да се забележим в прилежащото кафене”. Не това не можеше да стане. Не беше по разпоредбите. Аз също. Стисках зъби и чаках децата да поотраснат, с цел да знаят кой съм. Когато огромният стана на седем, оповестих, че отпътувам. Патрисия, одобри този факт умерено. Баща й обаче беше същински отчаян. Тръгнах си, без да се обръщам обратно. Нямаше за какво. В България таман започваше новият сезон на моя, на нашия цирк. Бях на 42. Животът започваше отново”.
Исак ГОЗЕС
Из квалифицираната за щемпел книга за цирковата династия Балкански
Трябва ли да споделям ли, че не се запознахме в библиотеката,. Никол беше противовес. Жонглираше с крайници, изстрелваше във въздуха лъскави цилиндри и топки и им се радваше като непослушно дете. Много гръмък номер. Публиката я харесваше. Обичах да я виждам и да се веселя на фантастичното й тяло. Николай не бе на същото мнение: Брат ми, това място не е за теб, споделяше.
Три години живяхме хармонично, прелестно и пълноценно като в сладникавите любовни филми, в който основните герои доближават до дълбока напреднала възраст. Въпреки че нещата сред нас бяха релативно постоянни, взехме решение и да ги узаконим. За по несъмнено. Подписахме документа, които дамата от кметството ни сервира, целунахме се протоколно, и станахме семейство, а в действителност си беше същото. Но въпреки и подсилен от закона, една нощ бракът ни се срути за момент. Свлече се като пясъчна кула. И ето тук, колкото и да е тривиално, би трябвало да намеся тъщата. Не тъй като тъщите са основните героини в фамилните свади на дъщерите си, а поради историческата истина. Беше тъкмо по този начин:
Никол имаше рожден ден. Изключително благо празненство. Тя сияеше, аз също. Гледах я, красива, секси, интелигентна... Това е моята жена, споделях си, с висока доза горделивост. И не щеш ли пристигна репликата на тъщата. Пийнала тя две уискита, набрала кураж и сподели:
„ Николай се е ожени за щерка ми, с цел да си оправи положението”.
Освен обидно, това беше и погрешно. С „ Колелото на гибелта “ бяхме гвоздеят на програмата на цирк „ Кроне “. Печелех доста повече от Никол, а това че тя е чиста арийка, ни най малко не засягаше високото ми българско самочувствие. В ресторанта съумях да запазя успокоение, само че като се прибрахме кипнах:.
- Какви са тези нелепости, които приказва майка ти?
Отговорът опустоши за момент всичката ми обич, италианските обети за развода и брачното удостоверение.
- Щом майка ми смята по този начин, значи е права!.
- Какво-о-о?
В този момент престанах да бъда благородният влюбен джентълмен и брачен партньор. Дадох два часа на скъпата ми Никол да си прибере багажа и се разделихме без целувки. През идващите пет години, постоянно си спомнях думите на татко ми, и баба ми, че човек би трябвало да си отворя очите, като се дами. Две петилетки продължи борбата ми да получа бракоразвод. Не проумявах за какво някогашната ми брачна половинка по този начин настойчиво се мъчи да резервира брака ни. Не мислех, че от обич, а с цел да ми отмъщава. Жените обичат тези работи. Тогава разбрах какъв брой необичайно и едва животно е мъжът. Непрекъснато търсех някой да ме утешава и естествено това бе, една от най-близките ми приятелки. Тя научи всичко за мен и аз за нея, давахме си препоръки и кураж, само че със зъби и нокти се опитвахме да не прекрачим тънката граница на другарството.. В последна сметка това се случи. Всичко, рухна след една целувка. В мига, в който устните ни се сляха, ми стана ясно, че с другарството ни, е свършено.
Александър дружно с татко си учен Балкански и брат си Николай пред фамилната звезда на алеята на славата
Патрисия бе чудно красива американка и една от най-хубавите дресьорки на слонове и тигри в света. Така че да опитоми и един българин, надали е представлявало някаква особена компликация за нея. Шефовете на„ Кроне “бяха гневни, откакто схванаха, че в резултата на старанието ми, Патрисия бързо забременя. Много скоро щях да стана татко, а циркът загуби най-хубавата си дресьорка.
През 2000 години се роди цирк „ Монте Карло “ “ Останах до края на първия сезон. Но през 2002 година взех решение, че е време да приключа дефинитивно с артистичната си кариера и да остава донжуанските си привички в минало. От през днешния ден нататък ще бъда брачен партньор и татко, споделих си, до момента в който гледах по какъв начин самолета каца върху онази далечна земя, която надълбоко съм уважавал, само че не съм харесвал, още по-малко пък съм желал да пребивавам там- Америка.
Живеехме във Флорида, в фамилната плантация за слонове на новото ми семейство Зербини. След Клаудио се оказа се, че идва и вторият ми наследник Алекс. С Патрисия имахме статут на годеници, необременени от всевъзможни публични брачни свидетелства и контракти.
Тъсът ми Тарзан Зербини, беше характерен сицилианец, което напълно отговаряше на произхода му, макар че бе роден във Франция. Французойка бе и неговата брачна половинка, в тази ситуация моята тъща.
Тарзан бе направил солидна кариера като дресьор на слонове. А когато в качеството на шурей, попаднах в къщата му, имаше три цирка и много служащи. Те пък си приличаха по това, че получаваха обезпокоително сърцетуптене единствено като го видят. Никой нямаше куража да му опонира или не дай си, боже да се скара с него.
Но не и аз. Спорехме доста, от време на време прекомерно остро, само че постоянно по работа. Трите цирка даваха по четири представления дневно. Два от тях играеха в зали, а третият обикаляше с шапито. Представленията бяха авансово изкупени, от другари на Зербини-масони за цялата година. Те продаваха билетите, като слагаха своята надценка и от това печелеха. 5000 места бяха постоянно заети.
Зербини ме вкара във всичките секрети на бизнеса си и бързо го заместих като управител на цялата компания. Вече се чуваше, въпреки и под сурдинка, че съм станал дясната му ръка. Харесваше ме. Дори един път ми сподели: „ Николай, ти си синът, който постоянно съм мечтал да имам”. Късметът обаче не е бил на негова страна. Тарзан имаше четири дъщери и четирима зетьове. Не всички от тях бяха актьори или се вълнуваха от цирковете.
Семейството Зербини имаше двадесет слона. Единият от тях бе извънреден образец. Размерите му бяха внушителни, хубав, доблестен, в никакъв случай не беше удрян. Цената му бе един милион $, само че Патрисия и дума на искаше да чуе да го продава.
Когато някое от животните умреше, погребваха го право, с вдигнат нагоре хобот. Говореше се, че след години скелетът му ще коства повече от живия образец.
За да се потвърдя или може би, с цел да защитя достойнството си, работех непрекъснато. Не ми оставаше време даже да видя децата си. Идвах с възпитанието на актьор, седмо потомство, правоприемник на славна династия. Циркът бе за мен вяра. Манежът храм, свещено място, което никой няма право да скверни. Цял живот съм живял по законите на тази библия. И внезапно видях други правила. Храмът се оказа елементарна банка. Изкуството го нямаше. Всичко бе пари, смачкани спектакли, небрежно свършена работа и ламтеж за огромни възнаграждения.
Попаднах измежду богати хора. Бях на тяхната маса, един от фамилията, а не бях благополучен. Това не е моят свя, споделях си всяка заран. Нямаше го моят плодов сок, баницата ми, шкембе чорбата, приятелите, които можеха да дойдат у дома когато и да е, а не след дълги предварителни ангажименти. Исках да подвигна телефона и да кажа на някой: „ Ела да се забележим в прилежащото кафене”. Не това не можеше да стане. Не беше по разпоредбите. Аз също. Стисках зъби и чаках децата да поотраснат, с цел да знаят кой съм. Когато огромният стана на седем, оповестих, че отпътувам. Патрисия, одобри този факт умерено. Баща й обаче беше същински отчаян. Тръгнах си, без да се обръщам обратно. Нямаше за какво. В България таман започваше новият сезон на моя, на нашия цирк. Бях на 42. Животът започваше отново”.
Исак ГОЗЕС
Из квалифицираната за щемпел книга за цирковата династия Балкански
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ