The Last of Us, епизод 3: Как една страхотна любовна история може да провокира толкова омраза?
Внимание: Текстът съдържа спойлери за Епизод 3 на The Last of Us.
Няма подозрение: The Last of Us ( " Последните оживели " ) пo HBO Max е един от най-хубавите сериали на 2023 година и справедливо чупи върхове по гледаемост в платформата наедно с The House of the Dragon и Euphoria.
Адаптацията с Педро Паскал и Бела Рамзи по едноименната видеоигра реализира невъзможното - да се хареса на най-заклетите почитатели на оригинала, само че и да накара всеобщата аудитория да се заинтригува от историята, освен това с поразителна оценка в IMDb - 9.3 / 10.
Но в случай че първите два епизода на постапокалиптичния The Last of Us събират еднопосочни суперлативи, третият епизод се трансформира в мотив за толкоз контрастни отзиви, че като че ли хората са гледали два разнообразни сериала.
За едни " Long Long Time " е съвършено разказана, достоверна и трогателна любовна история, съсредоточена в по-малко от един час.
Други са запленени от музиката на Линда Ронстад, която звучи първоначално и в края на епизода - оттова идва и заглавието му - а забравената 50-годишна балада се трансформира в непредвиден шлагер в онлайн платформите.
Една немалка част от феновете, които другояче харесват The Last of Us, обаче са толкоз възмутени от видяното, че преднамерено " бомбардират " рейтинга на епизода с най-ниската допустима оценка.
При 137 282 оценки в IMDb - 54% от хората са дали рейтинг 10/10 на Епизод 3.
Цели 28% от останалите обаче са натиснали единица, с цел да покажат, че са изцяло несъгласни или разочаровани.
Причината е единствено една - любовта, която е разказана в епизода, е сред двама мъже на междинна възраст, Франк и Бил. Ролите им са поверени на страхотни артисти - Мъри Бартлет от The White Lotus и Ник Оферман (Parks and Recreations), който в действителност има паметен статус като човек, кадърен да въплъти елементарния бял американец, надалеч от клишето на Холивуд.
И двамата са известни с комедийните си функции, само че тук вършат трагични облици на най-високо равнище.
Епизодът връща времето обратно до 2003 година - началото на апокалипсиса. Бил остава самичък в малко градче, откакто управляващите принуждават всички хора да се изтеглят поради ужасяващата пандемия, подбудена от паразитна гъба.
Героят му не има вяра на никого и нищо: за него държавното управление е скрит план на нацисти, терористичният акт на 11 септември (случил се единствено две години по-рано) е интензивно мероприятие на Централно разузнавателно управление на САЩ, а в живота му няма нито един непосредствен човек, за чийто живот да страда.
Бил знае по какъв начин да си бъде самодостатъчен. Той не просто желае да живее самичък, само че се е подготвил за сюжет, в който да оцелее без значение от всевъзможни произшествия - с боеприпас от оръжия, храна, сила и други запаси. Обезлюденият зарязан град се трансформира в негова цитадела, която той обкръжава с телени мрежи и скрити клопки, с цел да се защищити от натрапници - и да ги избие.
В един от тях обаче попада Франк - индивидът, който ще промени живота му вечно. Епизодът се разпростира върху времеви интервал от 20 години, в които любовта, другарството и желанието за нов живот унищожават самотата.
Нищо във връзката им не е елементарно. Това не е сантиментална приказка за принцове (без принцеси). Характерите им са сложни, възгледите им се сблъскват, експанзията и недоверието на Бил наподобяват несъвместими с рисковете, които Франк е подготвен да поеме в името на това да резервира човещината си.
Светът към тях се разпада и се пробва да ги повлече със себе си. Изолацията ги избавя от пандемията, само че не и от това, което всяка последваща година предизвиква на човешкото тяло. Не е ужасно да изгубиш връзка с цялото човечество. Страшно е да изгубиш единствения човек, който обичаш.
Епизод 3 е есенцията на любовта. Лесно можеше да бъде трансфорат в независим филм - сериалът можеше да продължи и без тази арка - и евентуално щеше да завоюва няколко номинации за " Оскар ".
Хейтът против него обаче не стопира да се популяризира поради хомосексуалната нишка, без значение че тя съществува и в истинската игра.
The Last of Us основана във време, в което представянето на хора с друга полова ориентировка не е необикновен приоритет на студиата. Сюжетът ѝ дава да се разбере, че Бил (който така и така не е измежду основните герои) е гей - просто историята на връзките му с Франк не се набива на очи, а единствено е загатната и е отворена за тълкования.
Затова и доста от недоволните почитатели на играта се възмущават, че сериалът я натрапва и преекспонира, без да има нужда в централния сюжет - главните персонажи Джоел и Ели се появяват като че ли апропо.
Повечето от филмовите критиците обаче дават отлични оценки на Епизод 3 и отдават чест на основателите на сериала за това, че са имали смелостта да се отделят от канона и да покажат психическа дълбочина, каквато надали някой чака да види в зомби апокалипсис.
Няма подозрение: The Last of Us ( " Последните оживели " ) пo HBO Max е един от най-хубавите сериали на 2023 година и справедливо чупи върхове по гледаемост в платформата наедно с The House of the Dragon и Euphoria.
Адаптацията с Педро Паскал и Бела Рамзи по едноименната видеоигра реализира невъзможното - да се хареса на най-заклетите почитатели на оригинала, само че и да накара всеобщата аудитория да се заинтригува от историята, освен това с поразителна оценка в IMDb - 9.3 / 10.
Но в случай че първите два епизода на постапокалиптичния The Last of Us събират еднопосочни суперлативи, третият епизод се трансформира в мотив за толкоз контрастни отзиви, че като че ли хората са гледали два разнообразни сериала.
За едни " Long Long Time " е съвършено разказана, достоверна и трогателна любовна история, съсредоточена в по-малко от един час.
Други са запленени от музиката на Линда Ронстад, която звучи първоначално и в края на епизода - оттова идва и заглавието му - а забравената 50-годишна балада се трансформира в непредвиден шлагер в онлайн платформите.
Една немалка част от феновете, които другояче харесват The Last of Us, обаче са толкоз възмутени от видяното, че преднамерено " бомбардират " рейтинга на епизода с най-ниската допустима оценка.
При 137 282 оценки в IMDb - 54% от хората са дали рейтинг 10/10 на Епизод 3.
Цели 28% от останалите обаче са натиснали единица, с цел да покажат, че са изцяло несъгласни или разочаровани.
Причината е единствено една - любовта, която е разказана в епизода, е сред двама мъже на междинна възраст, Франк и Бил. Ролите им са поверени на страхотни артисти - Мъри Бартлет от The White Lotus и Ник Оферман (Parks and Recreations), който в действителност има паметен статус като човек, кадърен да въплъти елементарния бял американец, надалеч от клишето на Холивуд.
И двамата са известни с комедийните си функции, само че тук вършат трагични облици на най-високо равнище.
Епизодът връща времето обратно до 2003 година - началото на апокалипсиса. Бил остава самичък в малко градче, откакто управляващите принуждават всички хора да се изтеглят поради ужасяващата пандемия, подбудена от паразитна гъба.
Героят му не има вяра на никого и нищо: за него държавното управление е скрит план на нацисти, терористичният акт на 11 септември (случил се единствено две години по-рано) е интензивно мероприятие на Централно разузнавателно управление на САЩ, а в живота му няма нито един непосредствен човек, за чийто живот да страда.
Бил знае по какъв начин да си бъде самодостатъчен. Той не просто желае да живее самичък, само че се е подготвил за сюжет, в който да оцелее без значение от всевъзможни произшествия - с боеприпас от оръжия, храна, сила и други запаси. Обезлюденият зарязан град се трансформира в негова цитадела, която той обкръжава с телени мрежи и скрити клопки, с цел да се защищити от натрапници - и да ги избие.
В един от тях обаче попада Франк - индивидът, който ще промени живота му вечно. Епизодът се разпростира върху времеви интервал от 20 години, в които любовта, другарството и желанието за нов живот унищожават самотата.
Нищо във връзката им не е елементарно. Това не е сантиментална приказка за принцове (без принцеси). Характерите им са сложни, възгледите им се сблъскват, експанзията и недоверието на Бил наподобяват несъвместими с рисковете, които Франк е подготвен да поеме в името на това да резервира човещината си.
Светът към тях се разпада и се пробва да ги повлече със себе си. Изолацията ги избавя от пандемията, само че не и от това, което всяка последваща година предизвиква на човешкото тяло. Не е ужасно да изгубиш връзка с цялото човечество. Страшно е да изгубиш единствения човек, който обичаш.
Епизод 3 е есенцията на любовта. Лесно можеше да бъде трансфорат в независим филм - сериалът можеше да продължи и без тази арка - и евентуално щеше да завоюва няколко номинации за " Оскар ".
Хейтът против него обаче не стопира да се популяризира поради хомосексуалната нишка, без значение че тя съществува и в истинската игра.
The Last of Us основана във време, в което представянето на хора с друга полова ориентировка не е необикновен приоритет на студиата. Сюжетът ѝ дава да се разбере, че Бил (който така и така не е измежду основните герои) е гей - просто историята на връзките му с Франк не се набива на очи, а единствено е загатната и е отворена за тълкования.
Затова и доста от недоволните почитатели на играта се възмущават, че сериалът я натрапва и преекспонира, без да има нужда в централния сюжет - главните персонажи Джоел и Ели се появяват като че ли апропо.
Повечето от филмовите критиците обаче дават отлични оценки на Епизод 3 и отдават чест на основателите на сериала за това, че са имали смелостта да се отделят от канона и да покажат психическа дълбочина, каквато надали някой чака да види в зомби апокалипсис.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ