Внимание! Оникално мнение! Днес не съм на кеф. Ядосах се

Внимание! Оникално мнение!



Днес не съм на кеф. Ядосах се за нещо, заболе ме главата и викнах спешна помощ. За да си уплътня времето до момента в който ги очаквам си отворих една биричка. Щото знам, че водата е потребна, а бирата кво е? Деведесе % вода и останалото хранителни субстанции!

След половин час пристигнаха.

- Много сте мудни – им крещя. – Добре, че съм здрав. Ако бех некой болен до в този момент да съм умрел!

Докторчето мъца нещо, че казусът ми не бил незабавен. Много му схваща кофата на него.

Накара ме да легна. Иска да ми слуша сърцето.

- Не сърцето, бе, – крещя му. - Главата ме боли! Стега ме те тук. Кво общо има сърцето с главата?

Оня мърмори нещо и все едно не ме чува. Кара ме да си подвигна пуловера.

Посегнах да го плесна по муцуната докторска но се спрех. Викам си с положително да пробам.



- Бий ми инджекция - му крещя. - В казармата всичко лекуваха с инджекции и за две години никой не почине. И то на турската граница у гората. Е тва беше медицина, не като настоящето.

Подава ми хапче.

- Инджекция! – крещя му. – Без инджекция няма жив да си тръгнеш.

Трепери докторчето. Преглъща. Държи хапчета.

Плеснах го през ръката. Хапчетата хвърчат из стаята.

- Аз хапчета си имам – му крещя. – Аналгин, аспирин, всичко… Шибни ми една инджекция у задника. От тези от едно време. От войнишките, че да зема се опраа.

Оня почна да ми дрънка на докторски, все едно съм задължен да му разбирам простотиите. Хванах го за гърлото. Преглъща докторчето. Цъкли се. Заопипва китките ми с меките си пръстчета.

- Какво праиш бе, пеерас? – запитвам го. – Обарваш ли ме?

- Меря пулса – ми вика.

- Некой разрешил ли ти е да ми го мериш?

- Не. – мрънка пеераса – Обаче… - Не знае какво да ми отговори.

- И какъв брой ми е пулса?

- Ускорен е.

- Ускорен е, тъй като ме нервираш – му изяснявам. – Шибай ми инджекцията и се пръждосвай, че от теб и свят ми се зави.

Пребиха фелдшер във Варненско

Май в действителност стартира да ми прилошава. Лягам. Карам го да отиде до мазето да ми донесе едно шише ракия с анасон и карамфил. От дядо ми знам, че анасонлийката с карамфил най-добре оказва помощ. Това зъбобол, стомах, гастрит, порезано… Дори инфаркт оправя в случай че се хване в точния момент и в случай че има повече карамфил… Това в медицината не го написа, нали?

Обаче докторчето не ще. Мрънка, че това единствено щяло да утежни положението ми.

- В мазето вляво до ключа за уамбата е. В бирена бутилка с алена запушалка.

Не ще.

Надигнах се. Плеснах му един пестник, с цел да се концентрира и му повторих напътствието.

Докторчето изфърча като обичай пеерас и по този начин и не се върна.

Аз полежах още малко. Допих си бирата и ми посветна. Добре, че съм здрав като бик, та ми размина. Нарязах си сланина. Хапнах и две люти чушки за антебьотик за микробите и си легнах.

На другия ден в магазина чух да се приказва, че един подобен лекар желал да изнасилва баба Славка. Карал я, извратенякът, да си вдигне блузата и желал да ѝ бара нянките. Тя – не! Той – дай…

Ей. Това докторите са гоеми уроди. Следващия път доста пердах ще ядете. Обещавам.

Само да ми прилошее още веднъж, че по този начин, без мотив, не стаа. И тогава глей какво стаа.