ВМРО се самоизтреби със смъртни присъдиГоце Делчев и Даме Груев

ВМРО се самоизтреби със смъртни присъди
Гоце Делчев и Даме Груев са измежду малцината водачи, паднали в пердах с поробителя

Страшна вендета пусна корени в македонското революционно придвижване. Жестоки братоубийства обезкървиха организацията. Самоизтреблението взе по-свидни жертви в сравнение с битките с врага. Гоце Делчев и Даме Груев са измежду малцината водачи, паднали в пердах с поробителя. Животът на мнозина други е пресечен със смъртна присъда на някое от намножилите се ВМРО-та.

През 1893-1894 година в Солун са положени основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Следващата година обаче в България е основан и законен Македонски комитет, по-късно Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК).

Така, още в пелени, освободителното придвижване в Македония и Одринско има два центъра, сред които избуяват остри несъгласия и спорове. Спори се по разнообразни въпроси, само че главният проблем е “Кой да води бащината тайфа? ”.

През 1897 година щръква още една организация - Българско скрито революционно приятелство в Турция. Тя също излиза със свои искания, само че през 1899 година членовете на братството се вливат във ВМОРО.
След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година в придвижването релефно се оформят две течения. Лявото водят Яне Сандански, Христо Чернопеев, Димо Хаджидимов, Михаил Герджиков и неколцина други. Дясното е с водачи Христо Матов, Иван Гарванов и Борис Сарафов.

Сега към този момент разногласията не са единствено словесни, проговорят револверът и камата. Клането стартира на улица “Осогово ” 36 в София. Тук на 28 ноември 1907 година Тодор Паница, делегат на Яне Сандански, ликвидира по изключително нечовечен метод Гарванов и Сарафов. Матов се избавя, защото не идва на явката.

Двойното ликвидиране слага началото на кървясъл летопис, изродил се във вендета. “Преврати станаха, войни и национални произшествия се заредиха, Македония се разпокъса и промени потисниците си, само че вендетата не умря ”, написа хронистът на придвижването Христо Силянов.

През 1908 година е осъществена Младотурската гражданска война, която в действителност е държавен прелом. Неговата цел цел е да резервира териториалната целокупност на империята, разтърсена от султанския максимализъм.

Младотурците прокламират основаването на единна османска нация от обособените народности в страната. Тя ще е притежател на “здрав дух в крепко тяло ”, с нея османизмът ще пребъде през вековете.
Срещу 50 златни лири месечно Яне Сандански става разгорещен пропагандатор на етническия компот за претопяване на българщината. Това подписва смъртната му присъда. Има три несполучливи опита да го унищожават, едвам при четвъртия получава отмъщение.

На 20 април 1915 година потегля от Роженския манастир за Неврокоп (сега гр. Гоце Делчев). По пътя преспива в родното си село Влахи. Сутринта продължава без защита. Засадата го чака в местността Блатата. Мъже от районната чета го вземат на мушка и стрелят.

Сандански пада от коня, чупи крайник, само че продължава да се отбранява. Тогава Андон Качарков го заобикаля и пуска финалния патрон в родоотстъпника. Трупът е открит от керванджии.

Приемник на ВМОРО е Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), учредена през 1919-1920 година В Централния комитет влизат Тодор Александров, ген. Александър Протогеров и Петър Чаулев. Между водачите обаче отново зрее спор.

“Ако го няма - зло, а в случай че е жив - още по-зло! ”, изтървава се един път генералът за Тодор.

В края на август 1924 година Александров и Протогеров потеглят към местността Лопово за конгрес на Серския революционен окръг. На 30-ти вечерта са в село Сугарево над Мелник. Тук ги чакат Динчо Вретенаров и Щерю Влахов с двама куриери.

На другия ден групата продължава пътя си. Около обяд стопират до едно изворче да хапнат и починат. Щерю и Динчо подвигат карабините и по едно и също време ги изпразват в необятните рамене на Тодор Александров. Телохранителят му Панзо Зафиров скача като пружина, само че единият от куриерите го е взел на мушка и го поваля.

Сега иде ред на Тодор Паница, над който от дълго време тегне вендетата. Той се укрива във Виена с жена си Екатерина и бодигарда Яне Богатинов. На 8 май 1925 година отиват на зрелище в Бургтеатър. Ще гледат “Пер Гинт ” от Ибсен. С тях е и приятелката на фамилията Мелпомена Кърничева, наричали я Менча.



Мелпомена Кърничева в национална носия. През 1925 година тя екзекутира Тодор Паница във виенския Бургтеатър.

Към 22 часа на сцената се развихря стихия. Докато корабът на основния воин стене в прегръдките на морето, Менча вади револвер.

“В този момент се чуха изстрели - споделя Екатерина. - Предположих, че гърмежите са ракети, които се хвърлят на сцената. Но това не бяха ракети, а изстрели, които убиха Тодор Паница, който беше вдясно от мен. Други два изстрела бяха отправени против Яне Богатинов. Те бяха дадени от надолнище, аз забелязах пламъка им и извиках: “Какво става тук? ” Убийцата обаче се обърна и изстреля в лицето ми последния си патрон. ”

Изпълнила присъдата, Кърничева излиза от театъра и се предава на полицията. Тя е избраница на Иван Михайлов, който след гибелта на Тодор Александров поема управлението на Вътрешна македонска революционна организация. Ванче разпорежда на Менча отмъщението за “Осогово ” 36.

Есента на същата 1925 година се появява следващата Вътрешна македонска революционна организация с апендикса “обединена ”. Ратува за Балканска федерация и конците дърпа Георги Димитров от така наречения Балкански революционен център. “Обединените ” също не са единни. Ярко алените комунисти упорстват за тясна връзка с Коминтерна, а дейци като Михаил Герджиков и Павел Шатев са срещу.

Противоречия раздират и “ортодоксалното ” Вътрешна македонска революционна организация, в което се оформят крила на михайловисти и протогеровисти. Ванче Михайлов коренно взема решение казуса като осъжда на гибел генерала. Присъдата е изпълнена в София на 7 юли 1928 година, трима са екзекуторите.

Вътрешна македонска революционна организация е разтурена след преврата на 19 май 1934 година “Обединените ” македонисти пък дефинитивно се болшевизират и стартират да дублират самата Комунистическа партия. През 1936-1937 година организацията е ликвидирана, като дейците є се вливат в Българска комунистическа партия.

Прогонен от превратаджиите, последният рицар на македонското придвижване Иван Михайлов заживява в заточение и издъхна в постелята си през 1990 година Него вендетата не можа да застигне.