Политиците сигурно са полудели
Вместо връщане към нормалността - работещ парламент и сформиране на постоянно държавно управление - 49-ото Народно заседание внезапно зави към политическата екзотика. Тази екзотика е толкоз фрапантна, че от пъзела на парламентарната неспособност се пробва да сглоби не какво да е, а конституционно болшинство.
През цялата предизборна кампания всички партийни водачи не стопираха да изясняват по какъв начин крепко ще работят за стабилността на държавните органи, само че момент след изборите всички заедно започнаха да бълват
хрумвания, които или водят до неустойчивост, или са просто безумни
Беше препоръчана ротация на парламентарните шефове. Нищо скандално? Дори в Екологичен потенциал ротират ръководителите? Идеята е, меко казано, странна. Разбира се, по парламентарния устав ръководителят на Народно събрание може да подаде оставка с просто заявление. Т.е. политиците могат да се схванат да изберат ръководител на Народно събрание от ГЕРБ в този момент, а след два месеца той да подаде оставка непринудено и на негово място да бъде определен човек от Политическа партия, примерно. И това на пръв взор не опонира на конституцията. Но не е по този начин - сходно съглашение ще значи, че някакви партийни шефове са се разбрали авансово какъв да бъде мандатът на ръководителя на Народното събрание. А това е чиста проба противоконституционно, защото мандатът на шефа на Народното събрание съответствува с този на самия парламент, в случай че не го смъкват прибързано. Да не загатваме, че говоренето за 2-месечна ротация при неразбираем времеви небосвод на този парламент е най-малкото несериозно.
Разбираемо е голямото предпочитание по някакъв метод да бъде определен ръководител на Народното събрание. Защото съгласно българската конституция, щом няма ръководител на Народно събрание, на процедура законодателният орган не работи. Председателят насрочва съвещанията, след избора му се учредяват парламентарните групи, а те би трябвало да получат мандатите за сформиране на държавно управление. Трябва да има ръководител, с цел да има комисии, а би трябвало да има комисии, с цел да се одобряват закони. Без ръководител няма парламент.
Цялата тази конституционна процедура не може да се заобиколи.
Не може Бойко Борисов да споделя: " Председател на Народното събрание в този момент не ни е необходим ". Нужни му били работни групи, които да дефинират законодателните цели!? Това е
екзотика, която оформя визиите ни за паралелна страна
- извънпарламентарна активност, която дефинира бъдещето на страната.
И защото тематиката за избора на парламентарния началник е не по-малко значима от тематиката за избор на постоянно държавно управление - започнаха безумни хрумвания и на този фронт.
Служебното държавно управление да продължи като като постоянно, предложи Борисов. Нещо, което на доктрина може да стане, само че на процедура е идиотия. За да проработи служебното държавно управление като постоянно, служебните министри, един по един, би трябвало да дадат единодушие да бъдат министри от постоянно държавно управление с мандат на ГЕРБ-СДС, примерно. Или с мандат на десните - няма значение. Т.е. министрите на президента внезапно да се трансфорат в министри на Бойко Борисов или Кирил Петков. Един може да се навие, двама може да се навият, но всички...
Полетът на фантазията на Борисов продължи с концепцията да си имаме и ротационен министър председател. Такива образци също има - Борисов заприказва за Румъния, до неотдавна в Израел се ротираше министър председателят. Но някой може ли да си показа сходно безумство в България?
Цялата тази олелия на старта на 49-тия парламент се квалифицира като " воля за диалози ". И факт - воля има, диалози се водят, прогрес има. Заговори се за конституционно болшинство, работни групи бистрят законодателната стратегия. Парламентът може да потръгне леко-полека, само че е тежко самоуверено да се предвижда, че общо държавно управление ще създадат хора, които ще водят предизборна борба единствено след няколко месеца - въпреки всичко идват и локалните избори наесен.
Разбира се, всички екзотики могат да станат факт, могат изцяло или отчасти да се осъществят, въпреки създателите им да акцентират какъв брой съществени идейни и всевъзможни други разлики имат договарящите.
Великден 2023 година ще бъде време за исторически пазарлък
От Разпети петък доникъде на Светлата седмица Борисов и ПП-ДБ ще разпределят доста неща, освен кой ще е началник на Народното събрание. Ще се разпределят комисиите, ще се договорят законите, ще се реши ориста на основния прокурор, а за какво не - и на министър-председателя. Няма време, пазарлъкът би трябвало да върви бързо, някои постове ще са на промоция.
Да, по този начин може да се контракти и конституционно болшинство, което, почтено казано, и до ден сегашен не е ясно кому е належащо. Екзотиките, обявени като път към постоянна структура, могат да доведат до доста по-голяма неустойчивост, защото те могат да стигнат до Конституционния съд и там да умрат безславно - завличайки със себе си всичко вероятно сторено в Народното събрание или държавното управление.
Но някои хора би трябвало да се замислят в този момент какво ще вършат, в случай че екзотиките бъдат осъществени. Например, откакто ПП-ДБ има обща законодателна стратегия с ГЕРБ-СДС... Те, екзотиките, могат да бъдат облечени с доста политически думи, само че преди да се изговорят, е хубаво да се пресметна цената, която всеки би платил за присъединяване в сходна сделка.
През цялата предизборна кампания всички партийни водачи не стопираха да изясняват по какъв начин крепко ще работят за стабилността на държавните органи, само че момент след изборите всички заедно започнаха да бълват
хрумвания, които или водят до неустойчивост, или са просто безумни
Беше препоръчана ротация на парламентарните шефове. Нищо скандално? Дори в Екологичен потенциал ротират ръководителите? Идеята е, меко казано, странна. Разбира се, по парламентарния устав ръководителят на Народно събрание може да подаде оставка с просто заявление. Т.е. политиците могат да се схванат да изберат ръководител на Народно събрание от ГЕРБ в този момент, а след два месеца той да подаде оставка непринудено и на негово място да бъде определен човек от Политическа партия, примерно. И това на пръв взор не опонира на конституцията. Но не е по този начин - сходно съглашение ще значи, че някакви партийни шефове са се разбрали авансово какъв да бъде мандатът на ръководителя на Народното събрание. А това е чиста проба противоконституционно, защото мандатът на шефа на Народното събрание съответствува с този на самия парламент, в случай че не го смъкват прибързано. Да не загатваме, че говоренето за 2-месечна ротация при неразбираем времеви небосвод на този парламент е най-малкото несериозно.
Разбираемо е голямото предпочитание по някакъв метод да бъде определен ръководител на Народното събрание. Защото съгласно българската конституция, щом няма ръководител на Народно събрание, на процедура законодателният орган не работи. Председателят насрочва съвещанията, след избора му се учредяват парламентарните групи, а те би трябвало да получат мандатите за сформиране на държавно управление. Трябва да има ръководител, с цел да има комисии, а би трябвало да има комисии, с цел да се одобряват закони. Без ръководител няма парламент.
Цялата тази конституционна процедура не може да се заобиколи.
Не може Бойко Борисов да споделя: " Председател на Народното събрание в този момент не ни е необходим ". Нужни му били работни групи, които да дефинират законодателните цели!? Това е
екзотика, която оформя визиите ни за паралелна страна
- извънпарламентарна активност, която дефинира бъдещето на страната.
И защото тематиката за избора на парламентарния началник е не по-малко значима от тематиката за избор на постоянно държавно управление - започнаха безумни хрумвания и на този фронт.
Служебното държавно управление да продължи като като постоянно, предложи Борисов. Нещо, което на доктрина може да стане, само че на процедура е идиотия. За да проработи служебното държавно управление като постоянно, служебните министри, един по един, би трябвало да дадат единодушие да бъдат министри от постоянно държавно управление с мандат на ГЕРБ-СДС, примерно. Или с мандат на десните - няма значение. Т.е. министрите на президента внезапно да се трансфорат в министри на Бойко Борисов или Кирил Петков. Един може да се навие, двама може да се навият, но всички...
Полетът на фантазията на Борисов продължи с концепцията да си имаме и ротационен министър председател. Такива образци също има - Борисов заприказва за Румъния, до неотдавна в Израел се ротираше министър председателят. Но някой може ли да си показа сходно безумство в България?
Цялата тази олелия на старта на 49-тия парламент се квалифицира като " воля за диалози ". И факт - воля има, диалози се водят, прогрес има. Заговори се за конституционно болшинство, работни групи бистрят законодателната стратегия. Парламентът може да потръгне леко-полека, само че е тежко самоуверено да се предвижда, че общо държавно управление ще създадат хора, които ще водят предизборна борба единствено след няколко месеца - въпреки всичко идват и локалните избори наесен.
Разбира се, всички екзотики могат да станат факт, могат изцяло или отчасти да се осъществят, въпреки създателите им да акцентират какъв брой съществени идейни и всевъзможни други разлики имат договарящите.
Великден 2023 година ще бъде време за исторически пазарлък
От Разпети петък доникъде на Светлата седмица Борисов и ПП-ДБ ще разпределят доста неща, освен кой ще е началник на Народното събрание. Ще се разпределят комисиите, ще се договорят законите, ще се реши ориста на основния прокурор, а за какво не - и на министър-председателя. Няма време, пазарлъкът би трябвало да върви бързо, някои постове ще са на промоция.
Да, по този начин може да се контракти и конституционно болшинство, което, почтено казано, и до ден сегашен не е ясно кому е належащо. Екзотиките, обявени като път към постоянна структура, могат да доведат до доста по-голяма неустойчивост, защото те могат да стигнат до Конституционния съд и там да умрат безславно - завличайки със себе си всичко вероятно сторено в Народното събрание или държавното управление.
Но някои хора би трябвало да се замислят в този момент какво ще вършат, в случай че екзотиките бъдат осъществени. Например, откакто ПП-ДБ има обща законодателна стратегия с ГЕРБ-СДС... Те, екзотиките, могат да бъдат облечени с доста политически думи, само че преди да се изговорят, е хубаво да се пресметна цената, която всеки би платил за присъединяване в сходна сделка.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ