Прокурорите бият тревога срещу нов антикорупционен мегаорган с прекомерна власт
Вместо устойчива и предвидима антикорупционна рамка се предлага модел с рискова централизация на пълномощия, неразбираеми гаранции за самостоятелност и сериозен риск за правната сигурност. Това предизвестява Асоциацията на прокурорите в България в свое мнение до Министерството на правораздаването по плана на Закон за противопоставяне на корупцията измежду лица, заемащи обществени длъжности.
Според Асоциацията законопроектът възражда следващия антикорупционен " мегаорган " - конструкция, в която се събират предварителна защита, надзор, инспекции на заявления, определяне на спор на ползи, оперативно-издирвателна активност и присъединяване в следствието. Посочва си, че сходно разбъркване на функционалности не основава повече успеваемост, а по-скоро размива отговорността и отслабва контрола. Когато прекалено много власт се събере на едно място, салдото отстъпва, а правото стартира да губи почва, акцентира се в позицията.
Асоциацията счита за особено тревожни текстовете, които дават опция за наблюдаване, събиране на информация, оперативно внедряване и искане за потребление на специфични разследващи средства. Тя смята, че това не е характерен инструментариум на административен орган, а механизъм за силова интервенция, който изисква надалеч по-ясни законови граници и надалеч по-силен външен надзор. " Борбата с корупцията не може да бъде оправдание за законодателство, което отваря вратата за произвол. Законът би трябвало да бъде щит за правото, а не инструмент на страха ", акцентират от Асоциацията.
В мнението се акцентира и че декларираната самостоятелност на бъдещата комисия остава по-скоро декларация, в сравнение с действителна гаранция. " Формалното говорене за самостоятелност не е задоволително, когато липсват безапелационни механизми за отчетност, баланс и ефикасен външен надзор. Независимост без отчетност е девиз, а не юридически стандарт ".
АПБ слага и въпроса за институционалния дисбаланс в предлагания модел, както и за неразбираемите текстове, които отварят пространство за индивидуален произвол. Според позицията най-големият риск идва не от неналичието на упоритост, а от неналичието на граници пред властта. Защото всяка промяна, която дава обещание повече правдивост, само че отслабва гаранциите за правда, основава повече паника, в сравнение с доверие.
Асоциацията на прокурорите в България е безапелационна, че истинската промяна не се прави с гръмки обещания, а с ясни правила, отчетност и институционален баланс. Тя отбелязва, че битката с корупцията изисква ясни правила и действителна отчетност, а не показна централизация на пълномощия. Когато правото отстъпва пред властта, губи държавността.
Според Асоциацията законопроектът възражда следващия антикорупционен " мегаорган " - конструкция, в която се събират предварителна защита, надзор, инспекции на заявления, определяне на спор на ползи, оперативно-издирвателна активност и присъединяване в следствието. Посочва си, че сходно разбъркване на функционалности не основава повече успеваемост, а по-скоро размива отговорността и отслабва контрола. Когато прекалено много власт се събере на едно място, салдото отстъпва, а правото стартира да губи почва, акцентира се в позицията.
Асоциацията счита за особено тревожни текстовете, които дават опция за наблюдаване, събиране на информация, оперативно внедряване и искане за потребление на специфични разследващи средства. Тя смята, че това не е характерен инструментариум на административен орган, а механизъм за силова интервенция, който изисква надалеч по-ясни законови граници и надалеч по-силен външен надзор. " Борбата с корупцията не може да бъде оправдание за законодателство, което отваря вратата за произвол. Законът би трябвало да бъде щит за правото, а не инструмент на страха ", акцентират от Асоциацията.
В мнението се акцентира и че декларираната самостоятелност на бъдещата комисия остава по-скоро декларация, в сравнение с действителна гаранция. " Формалното говорене за самостоятелност не е задоволително, когато липсват безапелационни механизми за отчетност, баланс и ефикасен външен надзор. Независимост без отчетност е девиз, а не юридически стандарт ".
АПБ слага и въпроса за институционалния дисбаланс в предлагания модел, както и за неразбираемите текстове, които отварят пространство за индивидуален произвол. Според позицията най-големият риск идва не от неналичието на упоритост, а от неналичието на граници пред властта. Защото всяка промяна, която дава обещание повече правдивост, само че отслабва гаранциите за правда, основава повече паника, в сравнение с доверие.
Асоциацията на прокурорите в България е безапелационна, че истинската промяна не се прави с гръмки обещания, а с ясни правила, отчетност и институционален баланс. Тя отбелязва, че битката с корупцията изисква ясни правила и действителна отчетност, а не показна централизация на пълномощия. Когато правото отстъпва пред властта, губи държавността.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




