Поетът Кирил Кадийски за Фрог: Стига вече!
Вместо откровени, само че премерени в устрема да не се наранява така и така изстрадала душeвност на популацията, диалози за вредата от едно и за изгодата от друго в една такава пандемия, чуваха се – и не престават да се чуват! – пророкувания за дефицит на морги и гробища, за игрища цялостни с ковчези, за влакови композиции със замразени трупове и прочие и прочие И това роди тихата първоначално и все по-нарастваща опозиция против нужните и защитни ограничения и държание на публични места. Вредна за момента опозиция, само че напълно естествена реакция. По света е имало и чумни, и холерни, а в по-модерните времена и грипни епидемии и пандемии. И са отзвучавали. Ще си замине е Ковидът.
Но някой няма интерес от това. Обстановката би трябвало да бъде постоянно напрегната. И се получава. Руснаците от дълго време напуснаха Афганистан. Напуснаха го неотдавна и американците. Има ли значение какво са оставили след себе си! Трябва да се гледа напред. Важното е страхът да не напуща човешките свити и без друго души. И ето в този момент е Украйна. Поводи има постоянно. Въздушни пространства. Териториални води. Правото на избор. Навремето Хрушчов щеше да брани социалистическият избор на братска Куба. И конфигурира своите ракети. И ги демонтира. Сега Байдан конфигурира. И той ще демонтира. Ще изчезне – дай боже по-скоро! – и страхът. Но ще останат изранените човешки души.
Нека не бъда свестен погрешно. Аз съм твърдо за нарушение и на въздушните пространства, и на териториалните води. Но това да бъдат нарушавания, единствено в случай че е с „ Полетът на бръмбара” на Римски –Корсаков, щом ще са руснаците, и с „ Полетът на валкириите”, преидвождани от немеца Вагнер. Териториалните води няма да пострадат, в случай че в тях навлизат единствено единокият белеещ се парус на Лермонтов, тъй като той бяга от оная „ страна рабов, страна господ” и единствено „ Пияният транспортен съд на Рембо”. Те – великите творби на изкуството – са постоянно и на всички места добре пристигнали. Колкото по-голямо е скупчването им по границите – толкоз по-добре!
Крайно време е хората на всички места по света да кажат: Стига към този момент! На кого? Знае се добре. Иначе ще продължим и в свръхмодерния 21 век като бурлаците на Волга да теглим с протрити от въжетата плещи гемията на шепа самодоволници.
Стига към този момент!
Кирил Кадийски
Но някой няма интерес от това. Обстановката би трябвало да бъде постоянно напрегната. И се получава. Руснаците от дълго време напуснаха Афганистан. Напуснаха го неотдавна и американците. Има ли значение какво са оставили след себе си! Трябва да се гледа напред. Важното е страхът да не напуща човешките свити и без друго души. И ето в този момент е Украйна. Поводи има постоянно. Въздушни пространства. Териториални води. Правото на избор. Навремето Хрушчов щеше да брани социалистическият избор на братска Куба. И конфигурира своите ракети. И ги демонтира. Сега Байдан конфигурира. И той ще демонтира. Ще изчезне – дай боже по-скоро! – и страхът. Но ще останат изранените човешки души.
Нека не бъда свестен погрешно. Аз съм твърдо за нарушение и на въздушните пространства, и на териториалните води. Но това да бъдат нарушавания, единствено в случай че е с „ Полетът на бръмбара” на Римски –Корсаков, щом ще са руснаците, и с „ Полетът на валкириите”, преидвождани от немеца Вагнер. Териториалните води няма да пострадат, в случай че в тях навлизат единствено единокият белеещ се парус на Лермонтов, тъй като той бяга от оная „ страна рабов, страна господ” и единствено „ Пияният транспортен съд на Рембо”. Те – великите творби на изкуството – са постоянно и на всички места добре пристигнали. Колкото по-голямо е скупчването им по границите – толкоз по-добре!
Крайно време е хората на всички места по света да кажат: Стига към този момент! На кого? Знае се добре. Иначе ще продължим и в свръхмодерния 21 век като бурлаците на Волга да теглим с протрити от въжетата плещи гемията на шепа самодоволници.
Стига към този момент!
Кирил Кадийски
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ