5 факта за най-необикновената руска порода котки – курилският бобтейл
Вместо опашка има помпон като на заек, както и мощни задни лапи.
Няма да повярвате, само че до наскоро тези котки са живели в дивата природа.
Котки, сходни на дребни рисчета – по този начин най-често назовават куриските бобтейл. Тази порода е публично записана едвам през 1990-те. Разказваме ви що за котки са това и за какво си нямат опашки.
Курилският бобтейл има сибирски предшественици
Legion Media
Тази порода още е едва изучена от фелинолозите, само че най-популярната версия за появяването им е кръстоска от японски бобтейл и сибирска котка. Докарани са на Курилските острови от японски и съветски мореплаватели от средата на XVII век, когато и откриват тези земи и ги нанасят на картите. В последна сметка и двете породи дълго време си поддържат връзка в дивата природа, от което поражда нов, неповторим тип котки – курилският бобтейл. Те имат къса опашка, „ сибирска “ зурла и пухкава четина, която ги пази от студовете и ветровете.
Попадат на континента едвам в края на ХХ век
Legion Media
Преди това никой не се е и замислял за това, че на Курилските острови живее някаква невероятна порода котки. Съветските откриватели им обръщат внимание едвам през 1980-те, когато вземат решение да вземат със себе си няколко диви котки от островите Кунашир и Итуруп и да ги покажат на експертите: тогава фелинологията е едвам зараждаща се в Съюз на съветските социалистически републики просвета и изначало ги вземат за японски бобтейл, само че се оказва, че мощно се отличават и по външен тип, и по темперамент. През 1991 година фелинологът Олга Миронова от Москва разказва стандартът на породата, който е одобрен изначало в Съветския съюз, а през 1994 година и във Световната асоциация на котките. Оттогава се появяват стотици домашни любимци, множеството от които в Москва.
Има разнообразни типове къса опашка
Legion Media
Опашката на котките служи като нещо от сорта на рул, с помощта на който резервират баланс при маневриране. Но заради неналичието на опашка тези котки са развили задните си крайници – в случай че се загледате, се вижда, че са надалеч по-масивни и мощни по отношение на тези на дългоопашатите. При това дължината на „ помпона “ може да е друга – до 12 см. По форма също се отличават – има кръгли, спираловидни и прави.
Имат доста отзивчив темперамент
Legion Media
Макар това да са същински хищници, те са доста отзивчиви, обичат хората и изключително децата. „ Когато избирах котка, желаех да има добър имунитет, да се схваща с децата и да е дейна, с цел да може да се играе с нея и да не спи по през целия ден “, споделя московчанката Мария, собственичка на котарака Абрикос и огромна фенка на тази порода. Това е към този момент трети „ курилец “ в фамилията им. „ Тези котки не си разрешават експанзия към дребните деца и умерено оставят да ги мачкат “, споделя тя.
Анна Сорокина
Според Мария курилският бобтейл е доста общителна порода – даже възрастните екземпляри обичат да си играят най-малко два пъти дневно и би трябвало човек да е подготвен за това. Самците, апропо, са веднъж и половина по-тежки от самките – масата им доближава до над 7 кг. В домашни условия живеят много – до 15-20 години. Имат положително здраве, както и множеството аборигенни котки.
И до през днешния ден могат да се срещнат в дивата природа
Legion Media
Днес всички курилски котета се развъждат в питомници по стандартите на породата. Те са както късокосмести, по този начин и полудългокосмести, като се срещат в разнообразни шарки. Най-древният и известен тип е „ дивата “ тигрова багра в комбиниране със междинна дължина на козината. Освен това са публикувани и всевъзможни мраморни окраски (например окраската на Абрикот се назовава „ червен мрамор “), димни и петнисти. Стандартът на породата не признава колорпойнт шарки, защото не разрешава смесването на тази порода с други.
При това тези котки и до през днешния ден населяват Курилските острови, като се срещат и в дивата природа на Камчатка. За разлика от доста други котки, курилските не се боят от водата. Живеят на прайдове, а не независимо.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Няма да повярвате, само че до наскоро тези котки са живели в дивата природа.
Котки, сходни на дребни рисчета – по този начин най-често назовават куриските бобтейл. Тази порода е публично записана едвам през 1990-те. Разказваме ви що за котки са това и за какво си нямат опашки.
Курилският бобтейл има сибирски предшественици
Legion Media
Тази порода още е едва изучена от фелинолозите, само че най-популярната версия за появяването им е кръстоска от японски бобтейл и сибирска котка. Докарани са на Курилските острови от японски и съветски мореплаватели от средата на XVII век, когато и откриват тези земи и ги нанасят на картите. В последна сметка и двете породи дълго време си поддържат връзка в дивата природа, от което поражда нов, неповторим тип котки – курилският бобтейл. Те имат къса опашка, „ сибирска “ зурла и пухкава четина, която ги пази от студовете и ветровете.
Попадат на континента едвам в края на ХХ век
Legion Media
Преди това никой не се е и замислял за това, че на Курилските острови живее някаква невероятна порода котки. Съветските откриватели им обръщат внимание едвам през 1980-те, когато вземат решение да вземат със себе си няколко диви котки от островите Кунашир и Итуруп и да ги покажат на експертите: тогава фелинологията е едвам зараждаща се в Съюз на съветските социалистически републики просвета и изначало ги вземат за японски бобтейл, само че се оказва, че мощно се отличават и по външен тип, и по темперамент. През 1991 година фелинологът Олга Миронова от Москва разказва стандартът на породата, който е одобрен изначало в Съветския съюз, а през 1994 година и във Световната асоциация на котките. Оттогава се появяват стотици домашни любимци, множеството от които в Москва.
Има разнообразни типове къса опашка
Legion Media
Опашката на котките служи като нещо от сорта на рул, с помощта на който резервират баланс при маневриране. Но заради неналичието на опашка тези котки са развили задните си крайници – в случай че се загледате, се вижда, че са надалеч по-масивни и мощни по отношение на тези на дългоопашатите. При това дължината на „ помпона “ може да е друга – до 12 см. По форма също се отличават – има кръгли, спираловидни и прави.
Имат доста отзивчив темперамент
Legion Media
Макар това да са същински хищници, те са доста отзивчиви, обичат хората и изключително децата. „ Когато избирах котка, желаех да има добър имунитет, да се схваща с децата и да е дейна, с цел да може да се играе с нея и да не спи по през целия ден “, споделя московчанката Мария, собственичка на котарака Абрикос и огромна фенка на тази порода. Това е към този момент трети „ курилец “ в фамилията им. „ Тези котки не си разрешават експанзия към дребните деца и умерено оставят да ги мачкат “, споделя тя.
Анна Сорокина
Според Мария курилският бобтейл е доста общителна порода – даже възрастните екземпляри обичат да си играят най-малко два пъти дневно и би трябвало човек да е подготвен за това. Самците, апропо, са веднъж и половина по-тежки от самките – масата им доближава до над 7 кг. В домашни условия живеят много – до 15-20 години. Имат положително здраве, както и множеството аборигенни котки.
И до през днешния ден могат да се срещнат в дивата природа
Legion Media
Днес всички курилски котета се развъждат в питомници по стандартите на породата. Те са както късокосмести, по този начин и полудългокосмести, като се срещат в разнообразни шарки. Най-древният и известен тип е „ дивата “ тигрова багра в комбиниране със междинна дължина на козината. Освен това са публикувани и всевъзможни мраморни окраски (например окраската на Абрикот се назовава „ червен мрамор “), димни и петнисти. Стандартът на породата не признава колорпойнт шарки, защото не разрешава смесването на тази порода с други.
При това тези котки и до през днешния ден населяват Курилските острови, като се срещат и в дивата природа на Камчатка. За разлика от доста други котки, курилските не се боят от водата. Живеят на прайдове, а не независимо.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ