Вместо Добър ден“: Според християнската традиция 40 дни след Великден

Вместо „ Добър ден “: Според християнската традиция 40 дни след Великден се поздравяваме с „ Христос воскресе “. След Възкресение Христово, в продължение на 40 дни до Възнесение Господне (Спасовден), християните следват остаряла традиция да се поздравяват не с нормалното „ Добър ден! “, а с празничните изречения: „ Христос воскресе! “ и отговор: „ Воистину воскресе! “ – припомня проф. Маргарет Димитрова от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.

Тя изяснява, че в българската езикова процедура са възприети две форми на този поздрав – обичайна, архаична версия на църковнославянски: „ Христос воскресе! “ / „ Воистину воскресе! “, и актуалният ѝ новобългарски вид: „ Христос възкръсна! “ / „ Наистина възкръсна! “. И двете са смислово и стилово допустими, като първата придава по-тържествен и величествен звук. За сметка на това, смесването на двете езикови системи – да вземем за пример „ Христос възкресе “ или „ Воистина възкръсна “ – не е езиково вярно и се счита за хибридна, неудачна форма.

Проф. Димитрова разяснява, че представката „ воз- “ в старославянската форма „ воскресе “ се произнася и изписва „ вос- “ пред глухи съгласни като /к/, съгласно разпоредбите на старобългарския и църковнославянския език. В актуалния литературен български съответната представка е „ въз- “ – както в „ възкръсна “, „ възкача “, „ възвелича “ и други. Освен това, в старите текстове глаголът е без наставката „ -на “, да вземем за пример „ паде “ вместо „ падна “.

Наречието „ воистину “, употребявано в отговора, произлиза от старобългарския претекст „ въ “ и винителна форма на думата за „ истина “ – „ истинѫ “. В църковнославянския език звукът ѫ (голяма носовка) се заменя с „ у “ (оу), както е в редица източно- и южнославянски езици и в някои български диалекти.

Затова и формата „ воистину “ се е запазила и до през днешния ден в празничния поздравен етикет, като израз на увереност и тържествена религия: „ в действителност, фактически, без подозрение “.